Понякога най-важното изпитание за една могъща държава не е нейната сила, а преценката ѝ. Съединените щати сега се изправят пред точно такова изпитание, докато Израел води решителна кампания срещу Иран, а президентът Доналд Тръмп обмисля дали да се включи в нея.
През последните дни президентът изпраща смесени сигнали.
„Сега имаме пълен и тотален контрол над небето над Иран“, написа той вчера в Truth Social, умишлено използвайки първо лице множествено число. В други публикации същия ден той разсъждаваше за убийството на върховния лидер на Иран и поиска „БЕЗУСЛОВНА КАПИТУЛАЦИЯ!“ от Ислямската република.
След месеци на говорене за възможностите за дипломация с Иран (и години на оплаквания за минали американски военни провали в Близкия изток), известният с променливото си мнение Тръмп изглежда е приел по-военна, „ястребова“ позиция.
По-рано днес (18 юни, бел. ред.) обаче той вече не беше толкова конкретен. „Може да го направя“, каза той на репортери. „Може и да не го направя. Никой не знае какво ще направя.“
Ако Съединените щати в крайна сметка влязат във война с Иран, това едва ли ще бъде изненада. Враждебността към Ислямската република е дълбоко вкоренена във Вашингтон — и това е разбираемо. Иранският режим е държал американци за заложници и е подкрепял терористи и бунтовници, които са убили американски военни в Ливан и Ирак. Освен това, чувството за американска солидарност с Израел произтича естествено от културни връзки, общи интереси в областта на сигурността и десетилетия на стратегическо партньорство.
Освен това това е борба, която има смисъл за Израел — страна, която преследва стратегическа визия, каквато Вашингтон не е успял да постигне в последните си войни. След травмата от атаките на 7 октомври, Израел се стреми да елиминира дълбоки заплахи, а не просто да ги управлява.
Войната в Близкия изток може да се разшири, ако САЩ се включат
Израел разруши командната структура и политическото влияние на „Хизбула“ в Ливан, помогна за свалянето на бруталния режим на Башар Асад в Дамаск и опустоши „Хамас“ в Газа. С разгрома на иранските проксита и отварянето на сирийското въздушно пространство за израелски изтребители, ислямската република се превърна в много по-уязвим противник. Сега тя се изправя срещу израелска армия с впечатляващи разузнавателни способности, превъзходно оръжие и политическа решимост да довърши борбата.
Няма съмнение, че светът би бил по-добър без Иран, въоръжен с ядрено оръжие. И Съединените щати винаги трябва да подкрепят своите съюзници и партньори. Но войните на тези страни по необходимост не бива да се превръщат във войни по избор за Вашингтон.
Съединените щати имат роля в този конфликт, но не трябва да прекрачват прага на пряко военно действие срещу Иран. Призивите за военни удари от страна на САЩ се основават на опасното предположение, че такова действие би било чисто, бързо и ограничено. Ако Тръмп реши да влезе във войната, тя вероятно ще ескалира по начини, които ще доведат до сериозни негативни последици за САЩ, техните съюзници и световната икономика.
Вашингтон може и трябва да продължи да подпомага Израел, като предоставя противоракетни системи и логистична помощ за защита на израелските цивилни от ирански дронове и ракетни атаки. Но не трябва да участва вън въздушни удари срещу ирански цели, да се включва в опити за смяна на режима или да разполага американски сухопътни сили.
Казано просто: Съединените щати не трябва да стават съучастник във войната.
Постъпването по друг начин би представлявало катастрофална грешка в преценката от страна на Тръмп. Това също би компрометирало външната политика „Америка на първо място“, която му помогна да дойде на власт и която подкрепя голямо мнозинство от американците.
Когато той се появи на политическата сцена през 2015 г., значителна част от привлекателността му се дължеше на освежаващата му откровеност относно грешките на Вашингтон в Близкия изток. В момент, когато повечето републикански представители все още се опитваха да казват възможно най-малко за катастрофалната война в Ирак, Тръмп стигна заключението, до което огромното мнозинство американци бяха стигнали години по-рано:
„Очевидно, войната в Ирак беше голяма, тлъста грешка“, както той заяви същата година в дискусия, организирана от републиканците.
Сега обаче Тръмп рискува да направи подобна значителна грешка в Близкия изток. Неговите стратегически инстинкти изглежда го водят в грешна посока. С малко късмет, силните му политически инстинкти ще се проявят и той ще се отдръпне от ръба.
Едното води до другото
Представата, че Съединените щати могат да извършат ограничено действие срещу Иран, без да провокират отчаяна и яростна реакция, отразява липса на въображение. Това, което започва като хирургически удар по укрепените ирански обогатителни съоръжения, разположени дълбоко под земята на обекта във Фордо, рискува да се развие в непредсказуеми посоки.
Ще последват ответни атаки и всички страни ще се изкачват по стълбата на ескалацията.
Иран вероятно ще отвърне на удара срещу американските войски, разположени на открити и уязвими бази в Ирак и Сирия. Може също така да удари големи американски военни съоръжения като въздушната база Ал Удейд в Катар и щаба на Пета флота на ВМС на САЩ в Бахрейн. След това могат да последват кибератаки, насочени към американската енергийна, финансова и комуникационна инфраструктура.
Иран може да парализира световния корабоплавателен трафик, като постави мини в протока Хормуз и насърчи базираната в Йемен милиция Хути да засили атаките си срещу кораби в Червено море. В отговор САЩ почти сигурно ще предприемат свои ответни удари по широк кръг ирански военни и прокси цели в целия регион.
Втори американски самолетоносач беше пренасочен към Близкия изток
Както при предишните американски интервенции в Близкия изток, конфликтът може да се превърне в самоподдържащ се. Политическите възможности за изход могат да изчезнат под неизбежния натиск за ескалация. Това, което започна като ограничен удар, може да се превърне в регионална война.
Междувременно Китай вероятно ще се опита да използва такава ситуация, за да прокара собствените си интереси. През последните дни, след като Пентагонът нареди на самолетоносача USS Nimitz да се прехвърли от Индо-Тихоокеанския регион към Близкия изток, китайските военни проведоха провокативни морски и въздушни патрули, по време на които следваха съюзниците на САЩ в спорни води.
Ако американските сили бъдат разположени в Близкия изток за по-дълъг период, Китай може да увеличи натиска си върху Тайван и да засили тормоза над кораби от Филипините и Япония. Такива провокации ще изпробват решимостта на съюзниците на САЩ в региона и ще повдигнат съмнения относно надеждността на Вашингтон.
Освен че представлява риск за американските интереси, военната намеса на САЩ в Иран може да навреди и на самата страна, която тя възнамерява да подкрепи: Израел.
В продължение на десетилетия израелските лидери са отстоявали тезата, че трябва да се защитават сами. Те са инвестирали значително във въздушна мощ, противоракетна отбрана и кибервъзможности именно за да гарантират, че по време на криза няма да зависят от външна сила или от капризите на своите покровители във Вашингтон.
Американската намеса сега би обезсмислила тези усилия, като утвърди зависимостта на Израел и ролята му на по-малък партньор във връзката му с Вашингтон.
Американското включване може също да промени очертанията на военните цели на Израел. Дори ако Тръмп реши да се включи в конфликта, той може отново да промени мнението си и да окаже натиск (или да принуди) Израел да се въздържи от действия, които израелските лидери биха сметнали за задоволителен краен резултат.
Тръмп, в крайна сметка, не е образец на последователност. Преди само месец той понижи националния си съветник по сигурността Майк Уолц, като го номинира за посланик на САЩ в ООН; според The Washington Post Тръмп бил раздразнен, че докато той се опитвал да сключи сделка с Иран, Уолц е координирал тясно с израелския премиер Бенямин Нетаняху планове за атака.
Сега обаче самият Тръмп очевидно се е включил в такова планиране.
Въпреки това Тръмп може отново да промени курса си, особено ако вярва, че американската общественост — и по-специално неговите поддръжници — не са съгласни.
Проучване на Economist/YouGov сред американци, проведено между 12 и 16 юни, попита: „Смятате ли, че американската армия трябва да се намеси в конфликта между Израел и Иран?“ Само 16 процента от анкетираните отговориха с „да“, докато впечатляващите 60 процента казаха „не“.
Дори сред избирателите на Тръмп, които не са непременно по-военолюбиви, но обикновено подкрепят президента, само 19 процента подкрепят американска военна намеса, докато 53 процента са против.
Тръмп вероятно следи внимателно такива данни — както и Нетаняху.
На дневен ред стои и въпросът за одобрението на Конгреса за всяко американско военно действие, което остава основно конституционно изискване, макар че през последните десетилетия често е било пренебрегвано.
Няма действащо разрешение за използване на военна сила, което да се отнася за Иран. Ако администрацията смята, че е оправдано директно военно действие, тя трябва да се яви пред Конгреса и да представи аргументите си пред американския народ.
Въпреки това, Тръмп е малко вероятно да поиска одобрение от Конгреса преди да действа. С оглед на това, че послушната Републиканска партия контролира и двете камари, той може да смята, че може да игнорира Капитолия изцяло.
Но Конгресът може да усложни нещата за Тръмп, особено ако критична маса от републикански законодатели започне да се противопоставя на американско военно участие.
Вече има видни консерватори, които изразяват съмнения.
„Не искам да водим война. Не искам още една война в Близкия изток“, каза сенатор Джош Хоули, републиканец от Мисури и ревностен поддръжник на Израел, пред репортер на CNN .
„Малко се притеснявам от внезапното ни военно струпване в региона“, добави той.
Американската намеса, особено ако американски военни загинат, може да предизвика изслушвания в Конгреса на високопоставени правителствени служители и силна опозиция в консервативните медии.
Това би могло да засили обществените съмнения и допълнително да ерозира подкрепата за участието на САЩ във войната.
Като се имат предвид тези стратегически, политически и конституционни съображения, Съединените щати трябва да помогнат на Израел да приключи тази война самостоятелно и на собствените си условия.
Но това е всичко, което Вашингтон трябва да направи. Това е битката на Израел и войната, която Израел трябва да спечели. Няма причина да превръщаме това във война на Вашингтон, която да загуби.
