Предпочитам да живея в родния квартал „Коньовица“, защото обичам да бъда истински и без излишни изяви. Това споделя тенорът Никола Николов, който днес навършва сто години от рождението си, в книгата на Галя Йончева „Оперни пътеки“ (изд. „Сиби“, 2006).
Николов е постигнал голям успех на световната музикална сцена. Пее в „Ковънт гардън“, Виенската Щатсопера, „Ла Скала“ и на много други престижни места по целия свят, като една от най-вълнуващите му роли е Манрико от „Трубадур“ на Верди.
ГЛАСОВЕТЕ ОТ ДЕТСКИТЕ ГОДИНИ ИЗМИЧАТ БЕНИАМИНО ДЖИЛИ
Никола Николов е роден на 23 март 1925 г. в София. Баща му е бръснар, който държи малка бръснарница, която обаче единствено обезпечава семейството.
„Бащината бръснарница беше на ъгъла на улица „Пиротска“ и „Брегалница“. Работехме там с братята ми. Винаги смятам, че е важно певецът да има занаят, защото гласът е скъпоценно богатство,“ споделя Николов в интервю за „Стандарт“ през 2005 година.
Като ученик, всяка събота посещава киното и гледа много музикални филми, вдъхновен от Тито Скипа и Бениамино Джили. Една от най-популярните песни по това време е „Мама“ на Бениамино Джили, която Никола научава по слух и изпълнява на партита, което му помага да започне своята певческа кариера. Записва се в училищния хор и на 14 години отива на опера, където остава впечатлен от шоуто.
УЧИ ПРИ ПРОФЕСОР СЪБЧО СЪБЕВ
След като завърши гимназията, Никола Николов решава да учи в частното студио на професор Събчо Събев. По пътя към дома на преподавателя чува пеене и стои над час пред входа, преди да смогне да влезе.
„След пеенето, Събев ми каза „Много приятен глас, лек тенор, но след изучаването гласът ти ще се развие и ще се увеличи“, спомня си Николов в разговор с Галя Йончева. Започва да прави уроците и всеки месец увеличава диапазона си с половин тон, достигайки, според неговите думи, „до един много силен си бемол“.
Често остава в студиото, за да слуша другите ученици на Събев. Професорът им казва „Този, малкият, дето стои в ъгъла, той ще ви надмине всички“, споделя Николов в интервю пред Грета Маринова от „Новинар“.
След като служи в армията, Николов продължава образованието си при професор Събев и участва в спектакъл, организиран от неговите ученици. Отзивите за младия тенор са много положителни, с много хора, смятащи го за наследник на Тодор Мазаров и Петър Райчев.
През 1946 г. Николов се явява на прослушване пред директора на Софийската опера Любомир Пипков, който го назначава за солист. Въпреки това, младият певец решава, че е важно да завърши Консерваторията и я регистрира.
По време на изпитите е именният тенор Петър Райчев, който му казва „Момче, пееш толкова добре, защо имаш нужда от Консерватория? Сега основаваме Варненската опера, иди да пееш там“.
ЕДИН ОТ ПИОНЕРИТЕ НА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА
Така през 1947 г. Николов заминава за Варна, където участва в „Продадена невеста“ на Сметана, „Мадам Бътерфлай“ на Пучини, „Паячи“ на Леонкавало и „Селска чест“ на Маскани. Режисьор е Петър Райчев, докато диригент е неговият син Руслан Райчев.
Николов също участва в „Травиата“, като споделя, че затрудненията с пианисимите го карат да премине към фалцет. На един от уроците си при Събев, професорът му казва „Не трябва да си подкрепяш гласа, нюансите ще дойдат сами“.
През това време, Николов среща сопраното Лиляна Василева. След като се оженят във Варна, двамата често участват заедно в различни спектакли. „Лиляна е алтруист, винаги слага мен на първо място“, разкрива тенорът.
ТРЕТИ БЪЛГАРИН В МИЛАНСКАТА „ЛА СКАЛА“
През 1953 г. Николов получава възможност за специализация в Москва, където вижда възможност за участие в Болшой театър. След като се върне в България, става един от водещите солисти на Софийската опера. През 1957 г. той спечеля конкурса „Виоти“ във Верчели, Италия, който му отваря врати за международна кариера.
Никола Николов е третият българин, след Тодор Мазаров и Борис Христов, който пее в „Ла Скала“. В действителност театърът търси спешен заместник на Джузепе ди Стефано за „Продадена невеста“ и Николов успява да спечели прослушването сред 21 кандидата. Още в гримьорната се раздават от възторг, защото достига сцената, на която е пял неговият идол от детството Бениамино Джили.
В „Ковънт гардън“ Николов се утвърдява с ролята на Радамес от „Аида“ на Верди. „Този Радамес го пях четири сезона, а всички останали роли бяха сменени – само мен не,“ споделя тенорът пред „Новинар“.
САМО ДВА СПЕКТАКЪЛА В МЕТРОПОЛИТЪН ОПЕРА
Николов постига голям успех в цяла Европа. Във Виенската оперна има 37 роли, одобрени лично от Караян, въпреки че двамата така и не успяват да работят заедно.
Обаче само за Метрополитън операта нещата не вървят, като Николов разкрива, че директорът Рудолф Бинг му предлага постоянен договор за целия сезон, докато той предпочита да остане на свободна практика и да пътува между Европа и САЩ. В резултат, Николов остава в Мет с два спектакъла на „Кармен“ през ноември 1960 г.
През цялата си дълга кариера Никола Николов участва в над 1500 представления и концерта. На 23 март 1995 г., когато навършва 70 години, той изиграва ролята на дон Хосе в „Кармен“ на сцената на Софийската опера. Той е горд, че за 75-годишния си юбилей изпълнява целия спектакъл на „Трубадур“ в София, въпреки, че за съжаление не е записан от радиото или телевизията.
„Животът е прекрасен! Виж там, слънцето свети, небето е синьо, хората бързат покрай теб и ти влизаш в ритъма на ежедневието. Как можеш да умреш?“, споделя талантливият певец в книгата „Оперни пътеки“.
Никола Николов, носител на орден „Стара планина“ – първа степен (2000), напусна този свят на 7 юли 2007 г.
/БС/МВ/отдел „Справочна“
Използвани източници: Енциклопедия България, т. 4, с. 599; в. „Отечествен фронт“, 26.10.1956 и 13.4.1960; в. „Студентска трибуна“, 28.3.1961; в. „Труд“, 1.2.1968; сп. „Славяни“, бр. 4, 1968; в. „Земеделско знаме“, 23.3.1975; в. „Нова Светлина“, 8.6.1976; в. „Работническо дело“, 13.7.1981; в. „Софийска правда“, 31.7.1981; в. „Литературен форум“, 14.6.1995; в. „Стандарт“, 25.3.2005; в. „Дума“, 30.6.2005; https://www.operasofia.bg/news/spomen-za-tenora-nikola-nikolov
