Не може върху фалшификати да се гради история, каза нумизматът проф. Иля Прокопов пред БТА. По неговите думи, влиянието на фалшифицираните древни монети и други предмети върху бъдещето на културния живот и тяхната тежест „замърсяват“ историята. „Утре могат да възникнат страхотни проблеми между човешки общности, между държави“, каза още експертът.
Тази вечер се състоя лекция на тема „Фалшификати и фалшифициране на древни монети и предмети в България“ в Националния етнографски музей. Професор Прокопов дискутира темата за фалшифицирането на археологическите находки заедно с проф. Диляна Ботева-Боянова, преподавател в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ (СУ).
Фалшифицирането като международен проблем
„Проблемът с фалшифицирането на историята е проблем, който изобщо не е наш национален, регионален, само европейски. Той е проблем, който касае целият свят. Фалшифицирането и фалшификатите разстройват много сектори от обществения и стопанския живот на целия свят, но има някои аспекти, които са по-опасни“, каза проф. Прокопов.
Той отбеляза, че усилията на специалистите в областта на нумизматиката са в старата история. „Ние се фиксираме върху това как да помогнем, как да създадем една система на превенция, на едно профилактиране, че тези фалшификати да не влизат в научно обращение“, добави той. По неговите думи, фалшификатите нанасят разнообразни вреди, сред които са и финансови измами.
„Ние се стремим да възбудим интереса на нашата целева група, която е ученици, с подготвената от нас интерактивна лекция“, каза проф. Иля Прокопов. Той отбеляза, че оттук насетне разчитат на резонанс от медиите и обществото на тези млади хора. Експертът обясни, че България е европейски шампион по брой на монетни колективни находки с изключителен фонд от археологически находки.
На въпроса кои древни археологически находки са най-често обект на фалшифициране, проф. Диляна Ботева-Боянова отговори, че всичко, което може да бъде фалшифицирано, вече е фалшифицирано. „Започва се от най-дребни и на пръв поглед незначителни артефакти. Те са фалшфицирани, защото след това те се използват по съответния начин, било, за да се легитимира нещо, било да се оправдае друга ситуация, било да се избегнат съдебни последствия“, каза тя.
Според нея ситуацията е изключително трудна за работа, защото няма целева група, по която да се каже „това се фалшифицира, това не се фалшифицира“. „Няма измерител за фалшифицирането“, добави още тя.
Проф. Боянова разказа, че през 2022 г. е участвала в създаването на научна мрежа за превенция на разпространението на фалшификати на антични монети. „Това е международна мрежа, в която вече участват над 40 колеги от всички континенти. Започнахме само 20 преди три години“, обясни тя. По нейните думи, това, което са постигнали като организация по работата, по документиране, по изграждане на система, която все пак да започне да функционира, за да бъде ефективна, е допринесло, че нейни колеги от световни нумизматични институции, какъвто е монетният кабинет на кралската библиотека в Белгия, предоставиха фишовете, които те са изработили през годините на фалшивите монети, които се съхраняват в някои от най-големите световни музеи. Те са попаднали там като автентични, а след това са идентифицирани като фалшиви. „Имаме колеги по света, които се занимават с това да ги документират като фалшификати и това да е публично достояние, за да е ясно какво се случва в това поле“, каза още тя.
По думите ѝ, фалшифицирането се извършва в целия свят и това не е само български патент. „Нашата нумизматична мрежа за превенция на фалшификатите започва да дигитализира тези фишове, така че те да станат достъпни до една много по-широка аудитория“, отбеляза тя. Проф. Боянова допълни, че са постигнали сериозни резултати, но това са само първи стъпки.
Акция „Сердика“
Проф. Диляна Боянова разказа за нейно и на трима нейни колеги от СУ посещение на научна конференция в Берлин по линията на научната мрежа за монетни фалшификати, в която участва. „Там наши колеги от археологическия музей във Валенсия, когато разбраха, че сме българи, ни предоставиха тяхната документация на огромно количество пратка от България, която е трябвало да влезе в техния пазар на антики. Снимките, които ни показаха, са потресаващи. Два от кадрите показват касетки като от плод и зеленчук, огромно количество касетки с фалшификати“, обясни тя.
По думите ѝ, тази акция е кръстена „Сердика“, тъй като всичко това идва със самолет от София. „И между тези количества фалшификати има страшно много автентични, много ценни паметници. И всъщност в момента, в който бъдат смесени едните и другите, винаги могат да излязат пред съда и да кажат, че това са фалшификати, а не исторически ценности, и те им ги връщат. След това отиват на пазара на антики и ги продават като автентични. И в двата случая печелят“, каза още тя.
Проф. Иля Прокопов коментира акция „Сердика“ като колосална контрабанда.
Превенция на фалшифицирането на антични ценности
По думите на проф. Прокопов, стартирането на процесите по превенция на фалшифицирането може да стане след „силен международен шамар“. „Тук в момента ние нямаме към кого да се обърнем. Практически тези, които са обвързани с проблемите, не могат да ги решават, защото са обвързани с недобри нормативни документи. Самият закон е много слаб и най-вече страда Законът за културното наследство“, добави още той.
На въпрос какъв е критерият, по който се определя дали предметът е фалшифициран, проф. Прокопов отговори: „Няма стандарти и държавни критерии. Процесът е сложен, но ние имаме особена мисия тук в България, защото най-големите фалшификати последните 25 години на културни ценности са от България“. Той отбеляза още, че в България няма санкции за производството на фалшификати.
Иля Симеонов Прокопов е български историк, археолог и нумизмат. Роден е на 17 януари 1952 г. в с. Милковица. Завършил е „История“ в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ (СУ) през 1977 година. През 1987 г. защитава докторантура към АИМ в БАН. През 1998 г. е избран с конкурс за директор на Националния исторически музей. Проф. Прокопов е и основател и пръв председател на Българската музейна камара.
Диляна Ботева-Боянова е български историк и преподавател в историческия факултет на СУ. Автор е на монографии, сборници, статии и студии. Сред заглавията са „Антични текстове и тяхното четене днес: Акценти върху осем века фрагментарна тракийска история (IV в пр. Хр. – IV в. сл. Хр.), „Проблеми на тракийската история и култура. Нов поглед върху сведения на Херодот и Тукидид“, „Долна Мизия и Тракия в римската имперска система“.
