В България, където няма осъдени за корупция по високите етажи на властта, няма да е трудно да се намери един честен и почтен професионалист, който да оглави Комисията за предотвратяване на корупцията (КПК). Трудното е и тримата в Комисията да са такива.
От ПП-ДБ отправиха покана към ГЕРБ утре, 5 февруари, да разговарят за правилата за попълване на КПК, законът за която беше приет преди пет месеца. Заявените от съпредседателя на ПП Кирил Петков амбиции са това да е “първата истински прозрачна институция, която да бъде пример за всички други регулатори”. Обаче лидерът на ГЕРБ Борисов събира партийния актив в НДК, за да обсъжда проекта за коалиционно споразумение. Това е отговорът на партията срещу меморандума, предложен от ПП-ДБ за съвместното им управление, предвиждащ процедурата за избор на членове на КПК да бъде открита “най-късно преди внасяне на състава на кабинета за гласуване в НС”.
Кой бави антикорупционната комисия
Прецедентът с КПК е – има комисия по закон, но всъщност я няма, защото срокът за конституирането ѝ изтече преди близо 2 месеца. За тази комисия България беше настойчиво подканяна от партньорите си, създаването ѝ беше и аргумент да настоява за пълноправно членство в Шенген, също и изискване от Брюксел към българския План за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Липсата на избрано ръководство на КПК е сред причините България все още да не е получила втория транш по ПВУ в размер на 653 млн. евро – заедно с неприетия закон за личните фалити, проблеми с Пътната карта за климатична неутралност и други.
ГЕРБ бави комисията, каза премиерът Николай Денков в началото на декември. Два месеца по-късно от ГЕРБ пък обявиха, че са готови с правилата и предложението е одобрено от лидерите на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС – остава да бъде координирано с Европейската комисия, както обяви председателят на парламентарната Комисия по превенция и противодействие на корупцията Рая Назарян от ГЕРБ.
Точно тази комисия приема правилата за работа на Номинационната комисия, която пък пресява кандидатите и представя доклада си на комисията на Назарян. А Номинационната комисия се състои от представители на Върховния касационен съд, Висшия адвокатски съвет, Министерството на правосъдието, омбудсмана и Сметната палата. Липсата на избрано ръководство месец след изявлението на юристката от ГЕРБ не просто означава, че не е постигнато разбирателство за разпределението на трите “щика” срещу корупцията между политическите сили, и че не са налети основите за общо управление в следващите месеци. Скептицизмът за ефективността на бъдещата КПК беше изразен още при обсъждането на закона.
Тримата ѝ членове ще вземат решения с мнозинство – тоест, двама срещу един, консенсус се изисква само за шефа на най-важната дирекция в КПК – “Противодействие на корупцията”, който те избират. От миналата есен се подклаждат слухове, че тричленното ръководство ще бъде разпределено между ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС, тъй като изборът изисква минимум 160 депутатски гласа.
Портрет на борец срещу корупцията
Какви да са тримата борци срещу корупцията? С чисти ръце и ясен произход на имуществото – своето и на семействата им. Със сигурност, антиподи на предишни шефове на антикорупционната комисия като Пламен Георгиев, сдобил се с прякора “Терасата” заради недекларирана тераса от 186 кв.м с барбекю и сауна на покрива на апартамента си, и бившия главен прокурор Сотир Цацаров, запомнен с една реплика към Борисов: “Ти си го избра!” За КПКОНПИ през 2019-та обаче, освен подкрепата на ГЕРБ, Цацаров получи и тази на ДПС, “Обединени патриоти” и половината от депутатите на БСП. Очевидно възгледите на ГЕРБ и ДПС за това как трябва да изглеждат поборниците срещу корупцията напълно съвпадат – което предопределя и незначителните резултати.
Сега законът дава възможност и на неправителствени организации да предлагат кандидати за членове на антикорупционната комисия. Но освен качеството на предложените кандидати, от съществено значение е качеството на проверките, които ще удостоверят или отхвърлят техния професионализъм и почтеност. Някои от тях ще извършват нереформираните български служби, където и ГЕРБ, и ДПС, и президентът Радев имат свои кръгове поради назначенията през годините.
От ПП-ДБ уверяват, че изборът на ръководство на КПК ще е максимално прозрачен. Освен прозрачност обаче обществото иска да види бойци, които не се поддават на заповеди от партийни лидери – защото институциите са пълни с лоялни марионетки.
Така че не (само) липсата на КПК е пречка конституционното и евроатлантическо мнозинство да прибави и “антикорупционно” към бранда си. Политическата воля е оръжието – стига да не се трансформира отново в бухалки.
Коментарът е публикуван в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
