Нели Дончева е ръководител в програма „Гори“ на WWF. Работи в природозащитната организация от 2008 г. и ръководи програмата за опазване на горите. Участва активно в теренни проверки, организиране и участие в залесявания, писане и управление на проекти, както и мониторинг и отчитане. Фокус в работата ѝ са опазване на горските екосистеми, предотвратяване и борба с горски пожари, устойчиво горско стопанство. Активна в диалога и информиране на обществеността за значението на горите и предизвикателствата при тяхната защита.
– През последните години сме свидетели на все повече горски пожари, а тази година изглежда е рекордна в това отношение. Какви са засегнатите площи от пожарите през 2025 г.?
– От WWF направихме анализ на горските пожари, който обхваща периода 2010 – 2024 година. Разбира се, и за тази година следим каква е статистиката. Според този анализ пикът в горските пожари в страната е бил през 2024 година. Общо за периода 2010-2024 година засегнатите горски територии от пожари са 1 млн. дка. 2024 година са 184 хил. дка.
Тенденциите са на все повече, по-чести и по-интензивни горски пожари. Дори отчитаме, че пожароопасният сезон се е увеличил като продължителност и вече пожари се наблюдават и в периоди, в които не ги е имало, а и на места, на които преди това не са се случвали.
Всичко това може да ни даде тема за размисъл и изводите са, че ситуацията в България се променя и тя е и в резултат на климатичните промени. Свидетели сме на все по-горещи лета, на все по-продължителни периоди без капка дъжд. Очакваме тази тенденция в бъдеще да продължи.
Миналата година България се нареди в ТОП 3 на европейските държави с най-много опустошителни пожари. Дано тази година да не е така, но за съжаление около 250 хил. дка са засегнатите територии. Тази цифра не е окончателна, защото всеки ден има нови пожари, но допреди няколко дни това беше статистиката.
– Това означава, че засегнатите горски територии тази година вече са повече от тези през миналата…?
– Да, сега сме в средата на пожарния сезон и ние вече сме прехвърлили общата площ на засегнатите територии от пожари от миналата година.
– Кои са другите държави, с които сме били в челната тройка по засегнати от пожари територии?
– Това са Гърция и Португалия.
– В каква част от засегнатите гори у нас са започнати дейности по тяхното възстановяване? Има ли повторно залесяване и прави ли се това по най-добрия начин?
– Практиките в горските стопанства през последните години се промениха в положителна посока. Залесяването се прави предимно с борове – това са пионерни видове. Когато територията е засегната много силно и няма характеристики на горска почва, на местообитание, показала се е основната скала, ако се засади бук и дъб, те няма да се прихванат. Затова в силно засегнатите територии, особено и такива, където има ерозия, се използват борове.
През последните години има в горскостопанските практики и все по-често се залесява и с други видове – например косматият дъб.
Според българското законодателство има изискване три години след пожара да не се предприема залесяване в общия случай. Изчаква се и се дава възможност на естественото възобновяване. След като изтекат тези три години, ако няма естествено възобновяване, започва залесяването. Горите, които възникват по естествен път, са най-добре адаптирани към климата.
В някои други случаи, в резултат на мониторинг, ако ситуацията е много лоша и започват деструктивни процеси, тогава може в тези особени случаи и преди да са изтекли трите години по закона, да се предприемат действия по изкуствено залесяване.
– Има ли държавата цялостна стратегия, която да разглежда именно тези проблеми с пожарната безопасност и опазването на горските масиви чрез превенция?
– Вече институциите мислят по тази тема, дори имаме и съвместни проекти по темата за климатично интелигентно управление на горите и също така в цяла България все по-често се прилагат практики по т.нар. горски трансформации, свързани със създаването на гори, които са устойчиви на климатичните промени. Една гора е устойчива, когато е разнообразна като видов състав, като структура, дори като възрастов състав.
Разбира се, превенцията е най-важното нещо, когато коментираме горските пожари и освен тези чисто лесовъдски мероприятия и практики, може би е добре да поговорим и за това как обществото възприема пожарите, тази промяна в климата и какво е поведението на отделните хора, на обществото като цяло в такава нова климатична среда.
За съжаление, примерите от тази година показват, че хората не си дават сметка за последствията. Над 90 процента от горските пожари, които възникват в страната, са в резултат на човешка дейност – било тя преднамерена, или непреднамерена. Пожари възникват, защото се палят стърнища – това е забранено, но виждаме че масово се практикува. Пожароопасен сезон е, трябва много да сме внимателни. Това също е част от превенцията – трябва да знаем как да се държим в тези променени вече условия, в които вероятността от възникване на пожар е много по-голяма.
Основният фактор е и бързината, с която се реагира на пожарите. Затова се налага и спешно българското правителство да вземе мерки за закупуването на специализирани летателни средства за гасене на горски пожари.
