На 8 декември 1991 г. в правителствената резиденция „Вискули“ в Беловежката гора край Брест в Беларус президентите на Русия, Беларус и Украйна Борис Елцин, Станислав Шушкевич и Леонид Кравчук подписват т. нар. Беловежко споразумение, съгласно което се прекратява действието на съюзния договор от 30 декември 1922 г. за създаване на Съюза на съветските социалистически републики (СССР) и се създава Общността на независимите държави (ОНД).
В международния си бюлетин на Българската телеграфна агенция (БТА), цитирайки ТАСС на 9 декември 1991 г. публикува Декларацията на държавните ръководители на Република Беларус, на Руска съветска федеративна социалистическа република (РСФСР) и Украйна.
***
Декларация на държавните ръководители на Република Беларус, на РСФСР и Украйна
Москва, 9 декември 1991 г. /ТАСС/ „Ние, ръководителите на Република Беларус, РСФСР и Украйна – като отбелязваме, че преговорите за подготовката на нов съюзен договор стигнаха до задънена улица и че обективният процес на излизане на републики от Съюза на ССР и на образуване на независими държави е реален факт; като констатираме, че недалновидната политика на Центъра доведе до дълбока икономическа и политическа криза, до разруха на производството, до катастрофално спадане на жизненото равнище на практически всички обществени слоеве; като взема предвид засилването на социалното напрежение в много райони на бившия Съюз на ССР, довело до междунационални конфликти с многобройни човешки жертви; като осъзнаваме, отговорността си пред своите народи и световната общност и назрялата потребност от практическо осъществяване на политически и икономически реформи, обявяваме създаването на Общност на независими държави“, пише в декларацията.
Споразумението за това бе подписано от страните на 8 декември 1991 г. Общността на независимите държави, която се състои от Република Беларус, РСФСР и Украйна, е открита за присъединяване за всички държави-членки на Съюза на ССР, както и за други държави, споделящи целите и принципите на настоящото споразумение(…) , четем по-долу в декларацията.
***
В международния бюлетин на БТА от същия ден е поместена и декларацията на правителствата на Република Беларус, на Руската федерация и на Украйна за координиране на икономическата политика.
С нея страните се споразумяват за:
– (…) да извършват координирани радикални икономически реформи, чиято цел е да бъдат създадени пълноценни пазарни механизми, да бъдат трансформирани отношенията на собственост, да бъде осигурена свобода на частната инициатива;
– да се въздържат от всякакви действия, които причиняват икономически щети на някоя от страните;
– да градят икономическите си отношения и да извършват плащанията на основата на съществуващата парична единица – рублата, да въвеждат национални валути на основата на специални споразумения, гарантиращи спазването на икономическите интереси на страните; (…)
– да водят съгласувана политика за либерализиране на цените и за социална защита на гражданите;
– да полагат общи усилия за гарантиране на единството на икономическото пространство;
– да координират външноикономическата си дейност, митническата си политика и да гарантират свободен транзит; – да уредят със специално споразумение въпроса за дълговете на бившите съюзни предприятия; (…)
– да съдействат за създаване на смесени предприятия /акционерни дружества/; (…)
Декларацията е подписана от В. Кебич, Г. Бурбулис и В. Фокин.
***
В международния бюлетин на БТА от 9 декември 1991 г. са поместени и кратки биографии на ръководителите на трите страни:
***
Ръководители на трите славянски републики
Москва, 9 декември 1991 г. /АП/ И тримата ръководители на славянските републики, които се споразумяха вчера да създадат нова общност, са бивши комунисти с богат опит в съветската политика, се посочва в бюлетина.
/…/ Борис Елцин – този 60-годишен сибиряк беше протеже на съветския президент Михаил Горбачов и член на Политбюро на Комунистическата партия до 1988 г., когато беше свален, след като разкритикува бавния според него ход на реформите на Горбачов. Той се върна в политиката на общите избори за Конгрес на народните депутати през 1989 г. Елцин стана първият избран с общо гласуване президент на Русия през юни 1991 г.
Леонид Кравчук – син на селянин, 57- годишният Кравчук направи кариера в редовете на Украинската комунистическа партия, за да стигне до поста втори секретар, отговарящ за идеологията. Известността му нарасна, когато партията го изпрати да участвува в телевизионните дебати с лидерите на движението за независимост „Рух“ в края на 1988 и началото на 1989 г. След 30-годишна партийна кариера той направи пълен политически завой тази година. След преврата през август той напусна комунистическата партия и прегърна идеята за отделяне. Украинските избиратели приеха смяната на облика му и го избраха за президент на 1 декември.
Станислав Шушкевич – бивш ядрен физик, 57-годишният Шушкевич беше избран за председател на белоруския парламент през септември. Преди това той заемаше поста заместник-председател на същия парламент и беше депутат в Конгреса на народните депутати. При избирането му той заяви, че подкрепя пазарната икономика, частната собственост, пълната независимост на Белорусия и запазването на съюза, „дори да е съставен от четири републики“. Като цяло той подкрепяше усилията на Горбачов да се подпише съюзен договор за запазване на единството на страната, но настоява и за по-широка автономия за Белорусия.
***
По-долу в бюлетина четем:
Общност на трите славянски републики
Москва, 9 декември 1991 г. /Марк Тревелян от Ройтер/ Трите славянски гиганта – Русия, Украйна и Белорусия – заявиха в неделя, че Съветският съюз вече не съществува, и обявиха създаването на Общност на независимите държави. Ръководителите на трите републики на среща в извънградска дача край полската граница нанесоха съкрушителен удар на президента Михаил Горбачов, като подписаха смъртния акт на съюза, създаден от Ленин през 1922 г.
„Ние, Република Беларус, Руската федерация и Украйна… отбелязваме, че Съюзът на съветските социалистически републики като субект на международното право и геополитическа реалност прекратява съществуването си“, заявиха те. Споразумението, разпространено от агенция ТАСС, съкруши надеждите на Горбачов да трансформира най-голямата страна в света в либерална политическа конфедерация или съюз на суверенни държави, в който би се запазила някаква централна власт с част от сегашните правомощия. Обявявайки съветските закони и съветските органи за невалидни на тяхна територия, Борис Елцин, Леонид Кравчук и Станислав Шушкевич заявиха, че ще изградят свободно-пазарна общност, отворена за всички бивши съветски републики. Това действие, предприето въпреки постоянните предупреждения на Горбачов за катастрофа, ако Съветският съюз се разпадне, остави съветския лидер изолиран и унижен като ръководител на несъществуваща държава. (…)
В бюлетина четем още:
„Русия, Белорусия и Украйна – съоснователи на Съветския съюз – обхващат могъщата славянска сърцевина на страната с 70 на сто от населението и голямата част от икономическата й мощ. Тримата им президенти заявиха, че ще изпълняват всички договорни задължения, сключени от СССР, и ще поддържат единен контрол върху огромния му ядрен арсенал. „Те ще се стремят към ликвидиране на ядрените оръжия и пълно разоръжаване под международен контрол“, се изтъква в споразумението. „Беше решено да се запази единно командуване на общото военностратегическо пространство, единен контрол върху ядрените оръжия.“
***
Реакции от други държави и коментар от АФП:
Русия, Украйна и Беларус поставят света пред свършен факт
Москва, 9 декември 1991 г. /Бернар Естрад от АФП/ С това заглавие излиза АФП ден след обявяването на ОНД.
„Президентите на трите най-богати републики на Съветския Съюз пречертаха геополитическата карта на света и поставиха пред свършен факт международната общност, както и своите очевидно изненадани партньори в СССР“, четем в бюлетина.
Като обявиха създаването на Общност на независимите държави след среща при закрити врата вчера в Брест /Беларус/, президентите на Русия Борис Елцин, на Украйна Леонид Кравчук и на Беларус Станислав Шушкевич констатираха, че „Съветският Съюз като обект на международното право и като геополитическа реалност вече не съществува“.
Това брутално и сензационно решение, разпространено по ирония на съдбата от вътрешната мрежа на ТАСС, официалната агенция на СССР, и прочетено след това с монотонен глас от водещата новините по първа телевизионна програма, слага началото на несъмнено решителен етап в процеса на разпадане на федеративната съветска държава, родена преди около 70 години от мечтите и от волята на шепа болшевики, ръководени от Ленин. /…/
Президентите на трите републики – славянски, най-многолюдните и най-развитите в икономическо отношение, уточниха изрично, че Общността на независимите държави е отворена за бившите членки на съюза.
Евентуалните бъдещи партньори обаче, по-точно мюсюлманските републики в Средна Азия, които разиграваха през последните месеци картата на обновяване на съюза, не са били, както изглежда, нито консултирани, нито известени.
Така президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев, който пристигна вчера късно следобед в Москва, не знаеше какво бяха решили и оповестили неговите трима колеги три часа по-рано в Брест, малко населено място на границата на Беларус с Полша, където през 1918 година Брест-Литовският договор сложи край на Първата световна война за Съветската република.
Самият Михаил Горбачов е бил изненадан. Нищо в неговите изявления през последните десет дена не подсказваше, че той е знаел какво се готви. (…)
Михаил Горбачов, чиито позиции и авторитет са много по-големи в чужбина, отколкото в бившия СССР, изрази неведнъж през последните дни волята си да се бори докрай. Ако той не е вече смятан за президент на СССР от трите основни републики в съюза, които го обявиха за разпуснат, той все пак е още главнокомандуващ армията и като такъв – върховен господар на ядрените оръжия. Президентите Елцин, Кравчук и Шушкевич подчертаха, че смятат „да запазят единно командуване на общото военно стратегическо пространство и общ контрол върху ядреното оръжие“. Проблемът за контрола над ядрените оръжия, както потвърди държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър, който ще бъде в Киев и в Москва тази седмица, е проблемът, предизвикващ най-голяма загриженост сред западната общност. Защото след САЩ най-големите ядрени сили са Русия и Украйна. /
***
Коментар от Ройтер:
Краят на Съветския съюз съживява призрака на войната и хаоса
Брюксел, 10 декември 1991 г. /Никълас Даути от Ройтер/ Няма ли краят на Съветския съюз да се окаже по-голяма заплаха за световния мир, отколкото десетилетията студена война? Иронията е горчива, но мнозина се опасяват, че голям конфликт, в който е възможно да бъдат използувани и ядрени оръжия, би могъл да разпокъса бившата свръхсила или че елементи от съветските въоръжени сили могат да се намесят, за да се опитат да сложат край на хаоса.
Според някои наблюдатели сключеното в неделя споразумение между Русия, Украйна и Белорусия за създаване на тяхна общност би могло да бележи една окуражаваща раздяла, тъй като в републиките живее 70 на сто от населението на Съветския съюз и там е съсредоточена по-голяма част от икономическата му мощ. Но тези възгледи не се споделят от Вашингтон, някои техни съюзници, все по-отчаяният Михаил Горбачов и от други, които се опасяват, че смазващите икономически проблеми и етническите и националистични размирици ще погубят всеки опит за ново начало. Обявявайки Съветския съюз за клинично мъртъв, държавният секретар Джеймс Бейкър заяви в неделя, че разпадането на бившия враг на Запада може да взриви насилие, в което да бъдат използувани ядрени оръжия. „Ние наистина рискуваме да станем свидетели на ситуация, не много по-различна от тази в Югославия, в която да бъдат хвърлени в действие и ядрени оръжия“, заяви той. Западът, който сега е разтревожен от ефекта на тежката съветска зима, настоява твърдо в Съветския съюз да остане някаква форма на централен контрол и риториката на Бейкър може би е последен опит да убеди републиките, че това е необходимо. Но Вашингтон и някои други страни не изглеждат убедени от декларацията на трите славянски републики, че те желаят да премахнат всички ядрени оръжия и че дотогава те ще ги държат под здрав контрол. „Ако положението беше стабилно, ние можехме да я вземем за чиста монета“, заяви един дипломат от НАТО. „За нещастие ние усещаме, че нещата може да се променят прекалено бързо, включително и ядрените амбиции. Твърде реална е заплахата от тотален крах.“ Британският министър-председател Джон Мейджър, който повтори все по-апокалиптичната гледна точка на САЩ, заяви вчера, че ще обсъди кризата с френския президент Франсоа Митеран, като използува за тази цел срещата на високо равнище на ЕО в Маастрихт. Еуфорията на Запада след рухването на Берлинската стена преди две години и края на комунизма в Източна Европа окончателно се изпари. Нейното място бе заето от страх. „Не трябва да сме прекалено големи алармаджии“, смята Саймън Лън, който е заместник-генерален секретар на Северноатлантическата асамблея в Брюксел. „Никой на Запад или в Съветския съюз изглежда не знае как да предотврати свободното падане.“ (…)
Според западните дипломати евентуална гражданска война в Съветския съюз между съперничещи си републики, етнически групи или породена от недоволство във въоръжените сили, би била далеч по-опасна за външния свят, отколкото конфликта в Югославия.
„Опасността някакъв конфликт да набере сила и да се прехвърли и в съседните страни е далеч по-голяма, а не бива да се забравя, че най-големият ядрен арсенал в света е все още на съветска територия“, отбеляза друг натовски дипломат пред Ройтер.
Горбачов заяви, че разпадането на Съветския съюз би накарало Югославия да изглежда като шега в сравнение с него и че това ще струва „много скъпо“ на цяла Европа, макар че Горбачов има определен интерес съюзът, а с това и неговият пост, да продължи да съществува в същия вид. (…)
Новите източноевропейски демокрации също са неспокойни във връзка с разпадането на техния огромен съсед. Всеки конфликт в Съветския съюз вероятно ще доведе поток от бежанци в тези страни, които са зле. подготвени за подобен проблем. Въпреки това съветски представители в Женева заявиха, че споразумението за създаване на общност би отстранило много от опасенията, които изразиха САЩ и някои западноевропейски ръководители във връзка с последиците от разпадането на Съветския съюз. (…)
