Сирни заговезни не е на постоянна дата и се пада всяка година 7 седмици преди Великден, винаги в неделя. Тази година се почита на 1 март.
Всяка година на Сирни Заговезни на различни места в страната се устройва истинско зрелище. Навсякъде се гонят зли духове със страховити маски и костюми. Маскираните излизат още в четири часа сутринта и чак до вечерта обикалят улиците и се удрят един друг за здраве.
Обредността на Сирница е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 49 дни.
Празникът Сирни Заговезни се нарича още Поклади и Прошка. По традиция близки и познати се опрощават помежду си за всякакви провинения през изминалата година. На някои места в България след вечерното богослужение става опрощаване на църковните служители с християните.
В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) – това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата. Улалията е почти същото. Имената на обичаите се различат в зависимост от района на страната, където се изпълняват.
Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.
Паленето на огньовете и хвърлянето на запалени стрели насочва към по-древни култове, например към тракийската богиня Бендида. Стрелите, огънят, схващан като соларен знак, мъжко начало, разкриват оплодителната функция на ритуалите.
