Облечени в черни ризи с Железен кръст, дузина мъже маршируваха през центъра на Рейкявик, търсейки внимание в оживена петъчна вечер. В Полша и Нидерландия доброволчески групи патрулираха по германската граница, готови да връщат всеки търсещ убежище, на когото попаднат. В Белфаст подобни групи обикаляха след залез, настоявайки мигранти и цветнокожи да показват документите си за самоличност.
Всяка от тези групи, част от нова вълна антимигрантски самоорганизирани „патрули“, възникнали в последните месеци из Европа, се опитва да се представи като някаква защитна сила. Но изследователи предупреждават, че действията им често изострят проблемите със сигурността, всяват страх и захранват крайнодесните движения.
„Повечето от това е символика. Те не спират миграцията. Не правят улиците по-сигурни,“ казва Торe Бьорго, професор в Университета в Осло и бивш директор на Центъра за изследване на екстремизма, пише The Guardian.
„Това е шоу за медиите и често за политически цели, защото крайнодесните организации го използват за публичност и набиране на нови членове.“
Европа отдавна е виждала вълни от подобни антимигрантски групи, които се появяват винаги, когато дебатът за миграцията се изостри. Това лято не беше изключение: в испанската област Мурсия десетки мъже с палки излязоха по улиците, за да „ловуват“ хора с чужд произход; в Белфаст се разгръща кампания на сплашване срещу цветнокожи.
В Полша самопровъзгласили се „граждански патрули“, понякога наброяващи стотици, се събираха по германската граница с твърдението, че спират търсещи убежище да преминават.
В Нидерландия се появи подобно движение – около дузина души с жилетки и фенери в края на юни патрулираха близо до германската граница при селата Тер Апел и Селинген. Те спирали коли и искали документи.
Правозащитни организации и правителства описват тези действия като основани на страх и подсилени от дезинформация. Преди безредиците в Испания, расистките съобщения в социалните мрежи са скочили с 1500%, според данни на централното правителство.
Варшавската фондация „Хелзинки“ за правата на човека свърза действията в Полша с „радикализиращ се политически наратив, който представя миграцията като заплаха, подхранвайки обществения страх и недоверие към институциите“.
И макар че тези групи може да действат от страх, те често и го провокират.
Има малко доказателства, че правят хората да се чувстват по-сигурни – по-скоро обратното,“ казва Бьорго. „Част от участниците са известни престъпници и насилници, така че те по-скоро всяват страх, отколкото чувство за безопасност.“
За някои това е начин да се „пребрандират“. Проучване в Норвегия от 2016 г. установява, че много членове на такива групи имат криминално минало – домашно насилие, наркотици, кражби. „Това е начин да подобрят имиджа си в общността. Демонстрация на мъжественост и закрила над жените“, казва Бьорго.
Последни данни от Исландия и Северна Ирландия показват, че осъдени престъпници продължават да са основна част от тези движения. В Исландия председателят на полицейския синдикат Фьолнер Сеемундсон казва, че полицията е уведомена, че патрули са отправяли заплахи към хора, които ги критикуват, включително жени, на които било казано, че трябва да бъдат „завинаги заглушени“.
Идеята, че хора могат да вземат закона в свои ръце, е притеснителна“, казва той пред местния сайт Vísir. „Има многобройни примери, че това завършва зле.“
Въпреки малобройността си, тези групи имат голямо влияние в социалните и традиционните медии, което им позволява да оформят възприятията за миграцията, според социолога д-р Матийс Гардение от Университета „Пол-Валери“ в Монпелие.
Той сам е наблюдавал това преди десетина години, когато е изследвал подобни групи в Кале и Дувър. „Не бяха много, но във Великобритания изображенията им в интернет се гледаха милиони пъти. После таблоидите и другите медии започнаха да обръщат внимание.“
Това внимание бързо се превърнало във влияние: „Те използваха патрулите, мерките за „сигурност“, за да представят бежанците – хора, избягали от войни, без нищо, чакащи да преминат – не като обект на хуманитарна грижа, а като заплаха за сигурността. И това може да повлияе сериозно на общественото мнение,“ казва той.
По този начин самоназначените патрули стават част от по-широка система, която подкрепя тезата, че миграцията трябва да се решава само със стени и огради.
„Този процес започна преди да се появят тези групи“, казва Гардение. „Но те го подсилват и захранват онези, които искат границите да бъдат масивно охранително съоръжение“.
В крайна сметка, докато групите маршируват по улиците на Европа, създавайки съдържание и заглавия, крайнодесните са тези, които печелят най-много, казва Гардение.
„Техните патрули, дейности, всичко, което правят, произвежда зрелищни образи – визуално шоу за социалните мрежи. А това влияе върху обществените нагласи и тласка хората да гласуват за крайната десница“.
