Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ организира осмата церемония ‘Дарител на годината’. По време на събитието наградите бяха връчени на само малка част от хората и институциите, допринесли за фонда на най-значимата обществена библиотека в България през 2025 година. Дарителите бяха отличени в пет различни категории.
Изкуството на даряването е най-висшата добродетел в историята на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, тъй като това място на знание е построено благодарение на мечтите, вярата и щедростта на онези, които осъзнават значението на знанието през времето и предизвикателствата, отбеляза директорът доц. д-р Калина Иванова по време на своето слово.
Националната библиотека е на възраст, равна на свободна България, и още при основаването й е записано, че ще се финансира чрез дарения, такси и собствени средства. Това не остава само на хартия, а става реалност. При започването на строежа на настоящата сграда – днешен културен паметник, първият библиограф на България – проф. Тодор Боров, доброволно ръководи строителния комитет. Той е важен дарител в историята на библиотеката, последван от нови значими имена. През последните 147 години, благодарение на даренията, фондът на библиотеката е нараснал и паметта е запазена. Днес той включва почти 9 милиона документа, свидетелство за щедростта на поколения българи. Дарителството е акт на благородство и грижа за бъдещето на България; то подкрепя българската литературна традиция и знание. Съм с вас днес – дарителите на Националната библиотека, за да ви благодаря искрено и да отправя призив – подкрепете ни в следващите три години. Нека този храм на знанието, дом на книгата и културен паметник, отново блесне. Обявяваме тригодишна дарителска кампания за 150-годишнината на библиотеката. За юбилея през 2028 г. се нуждаем от модернизация на фондохранилищата и устойчив архитектурен план за сградата. Остават само три години до нашия важен юбилей, който не е само празник, а и тест за зрелостта на обществото ни, понеже дарителството не е просто жест, а златна следа във времето, която ще оставите, каза доц. д-р Калина Иванова към дарителите.
В категорията „Книгоиздаване“ наградата беше присъдена на издателство „Захарий Стоянов“ и неговия директор акад. Иван Гранитски за дарение от 221 заглавия, в 7529 копия на стойност 144 833.00 лв. за книгообмен и български библиотеки. Наградата му бе връчена от директора на библиотеката доц. д-р Калина Иванова. „Дарителството има изключителна важност за нашата страна“, каза акад. Гранитски и акцентира, че то трябва да стане част от държавната политика. И също наградени бяха издателство „Тангра ИК“ и управителят Димитър Димитров за дарение от четири заглавия, в 93 копия на стойност 9200.00 лв. за международен книгообмен. Той благодари за наградата и сподели, че е необходимо да се стремим към запълване на световните библиотеки с произведения от България и за България.
Националната библиотека поддържа инициативата „Осинови книга“, която има за цел реставриране на ценни издания от фонда. В категорията „Осинови книга“ бяха наградени Стоилка Арсова, която не присъства на събитието, Павел Димитров, Валентина Григорова и 125-о Средно училище „Боян Пенев“ в София, с директор Венелина Николова. Училището е дългогодишен дарител по програмата. Венелина Николова изрази мнението, че е важно учениците да получат възпитание в любов към родината и историческата памет.
Наградите за категорията „Книжовна памет“ бяха присъдени на трима дарители. Акад. проф. Милан Димитриевич, учен по физика и астрономия, който е превел българска литература на сръбски и обратно, е дългогодишен дарител на научна и художествена литература за Националната библиотека. Награда получи и проф. д-р Сузана Клинчарова, арфист и професор в консерваторията в Ньои, Париж, която не присъства на церемонията, но получи отличие за дарение на десет диска с нейни изпълнения. Наградата за проф. Клинчарова взеха Стефан Тафров, който сподели, че тя е известен артист и дарителството е традиция в семейството. В същата категория бе награден доц. д-р Спас Ташев за дарение на вестник Macedonia, Рим 1954-1958 г., от Ванче Михайлов, с общо три запазени пълни комплекта на вестника в света.
В категорията „Материално културно наследство“ бяха присъдени три награди. Американската фондация за България – клон България, получи отличие за дългогодишна подкрепа на библиотеката с дарения за текущи разходи. През 2025 г. те дариха 4500.00 лв. Наградена бе и художникът Костантина Колева, която дари картини с глаголически букви. „Смятам, че светлината, която излъчва Националната библиотека, достига до хора от различни поколения“, сподели Колева. Фирмата „Карана“ ЕООД спечели направената награда за извършване на безвъзмездни спешни ремонти на водопровода в библиотеката, заедно с представители на фирмата, с цел защита на книжовното богатство на България.
Владимир Христовски от вестник „Телеграф“ получи награда с почетна грамота в категорията „Медийно партньорство“.
Отделно, почетна грамота бе връчена на Националното музикално училище „Любомир Пипков“ за дългогодишно сътрудничество с библиотеката.
Наградите, включително почетни грамоти, картини и книги, бяха връчени на дарителите от директора на библиотеката доц. д-р Калина Иванова и заместник-директорите на библиотеката.
