Научна сесия, която отбелязва 1160-годишнината от покръстването на българския народ и 1170 години от основаването на българската писменост и славянската литература, се състоя в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“.
Вицепрезидентът на България Илияна Йотова подчерта, че се чувства задължена да възвърне българистиката на нейното заслужено място в световната научна общност. Тя посочи, че първата българска държава е била център на източнославянската култура, а българският език е равностоен на латинския за Западна Европа. Йотова напомни, че в Шуменския регион, по-специално в Плиска и Велико Преслав, започва историята на нацията и държавата, които заслужават да бъдат наречени духовна империя на Европа.
Българският патриарх и Софийският митрополит Даниил заяви: „Нашият дълг е да съхраняваме наследството на св. княз Борис Михаил, братята Кирил и Методий и техните последователи, активно възхвалявайки техните заслуги.“ Патриархът акцентира на историческия избор на св. княз Борис Михаил и на неговите действия за утвърдяване на християнството и църквата в България, както и на последвалия напредък в духовността и литературата, които се изучават и до днес.
Варненският и Великопреславски митрополит Йоан приветства участниците в сесията с думите: „Преди години, при покойния патриарх Неофит, поставихме въпрос пред Светия синод относно канонизацията на епископ Константин Преславски, създадена бе комисия. Неговата канонизация е важна не само за църквата, но и за епархията.“ Митрополит Йоан добави, че епископ Константин Преславски не е бил канонизиран заедно с другите ученици на св. Кирил и Методий и неговата фигура остава непозната за учените през XIX век.
В рамките на научната сесия, посветена на 1160-годишнината от покръстването на България и 1170 години от създаването на глаголицата, проф. д-р Павел Павлов от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ изнесе доклад относно ролята на владетеля, църквата и писмеността. Той посочи, че св. Цар Борис е ключова фигура в утвърждаването на християнската държавност и стремежа към самостоятелна църква. „Затова, празникът на св. Цар Борис е основополагащ момент за всяко отбелязване на покръстването и писмеността“, казва проф. Павлов.
За заслугите на светите братя Кирил и Методий може да се говори много, но най-силната им връзка е с кръщението и създаването на независима българска православна църква, подчерта доц. Екатерина Дамянова от Богословския факултет на Софийския университет. Тя изтъкна важността на превеждането на свещените писания, което полага основите на новата култура. Литература и култура не съществуват без такъв превод, а славяните получават значим дар от светец Кирил и Методий, завърши доц. Дамянова.
Научен доклад, разглеждащ проявленията на идеята за теокрация в контекста на покръстването на българите и катехизическата практика на църквата в IX век, беше представен от проф. д-р Магдалена Легкоступ – декан на Православния богословски факултет на Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ – и гл. ас. д-р Росен Русанов. Тя отбеляза, че Константинополският патриарх извършва св. Кръщение минимум пет пъти годишно в самия Константинопол. Приема се, че именно там българският княз, приет от своя кръстник – византийския император Михаил III, е получил своето кръщение. Проф. Легкоступ добави, че е прието, че патриарх Фотий е извършил кръщението на св. княз Борис, като в деня преди тайнството е извършил необходимите ритуали за проверка на кандидата по Символа на вярата и е изпълнил църковния обред за отричане от Сатана и присъединяване към Христа.
Проф. Веселин Панайотов представи изследване относно приноса на българските азбуки към европейската култура. Той сподели, че се е стремил да събуди интереса към хипотезата, която, според него, е известна, но забравена, свързана с идеята, че Константин Кирил е създател както на кирилицата, така и на глаголицата. „Тази история на българските азбуки всъщност представлява система с два графични варианта,“ уточни проф. Панайотов.
В пленарната научна сесия на Шуменския университет присъстваха вицепрезидентът Илияна Йотова, българският патриарх и Софийският митрополит Даниил, Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, областният управител на Шумен Катя Иванова, генералният директор на БТА Кирил Вълчев, ректора на Софийския университет проф. Георги Вълчев, ректора на Шуменския университет проф. Наталия Витанова, представители на светия синод и кметът на община Шумен Христо Христов, заедно с учени и обществени фигури.
Организатор на събитията по повод 1160 години от покръстването на българския народ и 1170 години от основаването на българската азбука е Варненската и Великопреславска митрополия.
