В сряда германските консерватори на Фридрих Мерц, който се очаква да бъде и следващият канцлер на страната, сключиха коалиционно споразумение с левоцентристката Германска социалдемократическа партия (ГСДП).
Една от основните точки в него е втърдяване на германската позиция спрямо нелегалната имиграция – коренно противоположна позиция на спечелилите изборите Християндемократически съюз/Християнсоциален съюз (ХДС-ХСС), след като бившата канцлерка Ангела Меркел, представител на същата политическа формация, отвори границите на Германия за стотици хиляди мигранти точно десет години по-рано.
„Ние ще поемем нов курс в миграционната политика. Ще я организираме и управляваме по-добре, като целта е до голяма степен да се сложи край на незаконната миграция“, каза Мерц на пресконференция след обявяване на сключването на коалиционното споразумение, цитиран от световните агенции.
Бъдещият канцлер заяви, че новото федерално правителство ще се стреми да ограничи броя на кандидатите за убежище до не повече от 100 000 годишно, предаде ДПА.
„Натоварването на нашите градове, селища, училища, болници и инфраструктура достигна критична точка“, каза Мерц в интервю за телевизия А Ер Де.
Той потвърди и плановете си да преустанови събирането на семейства и да предприеме широка кампания за депортиране.
„Германия ще преустанови събирането на семейства за много мигранти, ще определи повече „сигурни страни на произход“, заяви бъдещият канцлер, цитиран от британския в. „Експрес“.
Мерц също така се ангажира да въведе механизми за връщане на мигрантите още на границите и добави, че координацията със съседните държави по този въпрос вече е в ход. Според новите правила на лицата, търсещи убежище, ще се отказва влизане на сухопътните граници на Германия.
Бъдещата коалиция също така ще отмени част от неотдавнашната реформа на германския закон за гражданството, като премахне възможността някои кандидати да получат ускорена натурализация само след три години.
Германия ще започне и редовни полети за депортиране на мигранти в Сирия и Афганистан, отбеляза в. „Таймс“. В замяна държавите, които си сътрудничат в ограничаването на незаконната миграция към Германия и приемат депортации, ще бъдат възнаградени с преференциални условия за визи, търговия и финансиране на развитието, съгласно коалиционното споразумение, което Мерц сключи с ГСДП.
Това решение предизвика критики, тъй като до момента Берлин беше вторият по големина национален донор на чуждестранна помощ в абсолютно изражение след САЩ.
„Това е погрешен сигнал в неподходящо време“, каза Лиза Дитлман от кампанията „Уан“, организация за глобално развитие, съоснована от Боно и Боб Гелдоф.
„Фенро“- обединение на 150 групи за хуманитарна помощ в Германия, също осъди съкращенията на помощи като недалновидни и „безотговорни“. Неговият председател Михаел Хербст предупреди, че Берлин рискува да подкопае влиянието си извън Запада, особено в момент, когато се стреми да изгради стратегически и търговски връзки с „Глобалния Юг“.
„Това отваря вратата за автократичните режими да си осигурят все по-голямо влияние в развиващите се страни“, каза Хербст.
Темата за миграцията предизвика бурни разногласия още по време на предизборната кампания, когато ХДС обеща да предприеме драстични мерки, припомня британският в. „Телеграф“.
Преговарящите консерватори бяха изправени пред натиска на левоцентристите социалдемократи да смекчат тези мерки, поради опасенията, че те ще бъдат явно нарушение на законодателството на ЕС в областта на миграцията.
От една страна постоянното затваряне на границите на Германия нарушава правата на Европейския съюз за свобода на движението – дългогодишен крайъгълен камък за търговския, трудовия и туристическия поток през границите на блока. Освен това суспендирането на правото на политическо убежище противоречи на Женевските конвенции, на Договора за Европейския съюз и на конституцията на Германия. Това право е от особено значение за Германия, тъй като стотици хиляди евреи и други хора са се опитали да избягат от страната по време на нацистката епоха – само за да бъдат отхвърлени молбите им или корабите им да бъдат върнати и в крайна сметка да загинат в лагерите на смъртта, отбелязва „Политико“.
Германският политически анализатор Рафаел Босонг коментира, че обещанието за масово отхвърляне на търсещите убежище е „по същество несъвместимо с правото на ЕС“, освен ако Германия не обяви извънредно положение във връзка с миграцията, което е малко вероятно. „Накратко казано, ще ви е необходимо съгласие от съседните европейски държави (за връщане на мигранти) и дори тогава няма да става дума за незабавно връщане (в родината им – б.ред.) – по-вероятно е да се ускори процесът на изпращане на хората обратно в съседната страна“, добави той.
Последните данни показват, че молбите за убежище в Германия всъщност са намалели през 2024 г. с около 30 процента – в резултат на строгите гранични мерки, въведени още от отиващата си коалиция на Олаф Шолц. През 2024 г. Германия регистрира почти 230 000 молби за убежище, което е с около 100 000 по-малко от предходната година, уточни ДПА.
Но стремежът на Мерц към затягане на сигурността на германските граници последва безпрецедентния изборен резултат на антимигрантската, крайнодясна партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ), която зае второ място на изборите през февруари и сега е фактическа опозиция.
По време на предизборната кампания Германия беше разтърсена и от поредица от терористични нападения, извършени от чужденци, включително търсещи убежище, точно преди отварянето на изборните секции.
На 29 януари Мерц се изправи срещу правителството на социалдемократа Шолц по темата за миграцията. В отговор на атака с нож, вероятно извършена от кандидат за убежище от Афганистан, при която бяха намушкани двегодишно момче и мъж в Ашафенбург, лидерът на ХДС предложи редица по-строги правила за границите и даването на убежище, някои от които дори противоконституционни, отбеляза „Форин полиси“.
Той спомена и кървавото нападение от 20 декември в Магдебург, когато 50-годишен лекар от Саудитска Арабия с постоянно пребиваване се вряза с автомобила си в тълпа на коледен пазар, убивайки най-малко петима души и ранявайки стотици.
На заседанието в Бундестага ХДС и две по-малки партии нарушиха собствените си предизборни обещания, като приеха резолюцията – заедно с гласовете на АзГ.
Това гласуване от своя страна предизвика рядко срещана реакция от бившата канцлерка Ангела Меркел, която удвои критиките си към Мерц, с когото често имаха разногласия в миналото, като заяви, че ХДС/ХСС са преминали червената линия, позволявайки в Бундестага да бъде прието предложение за миграционна политика с подкрепата на крайнодясната АзГ, пише „Политико“.
Запитана дали нейната политика на отворени врати към миграцията не носи отговорност за възхода на АзГ, Меркел призна, че миграционният спор между ХДС и баварската му сестринска партия ХСС по време на нейния мандат е допринесъл за растежа на крайнодясната партия. Баварците тогава настояваха за по-строги миграционни политики, след като през 2015 г. бяха подадени стотици хиляди молби за убежище. „Не беше правилно, че спорихме толкова много“, призна тя. Въпреки това Меркел отхвърли идеята, че вината е главно на нейното ръководство. „Когато напуснах поста си, АзГ беше на ниво от 11%“, каза Меркел. „Подкрепата за тях от над 20 процента вече не е моя отговорност“, допълни тя.
През 2015 година тогавашната канцлерка нашумя с прословутата фраза „Wir schaffen das“ – „Ще се справим“, припомня британският в. „Гардиън“. Изрече я на 31 август, дни след като в камион, изоставен в Австрия бяха открити телата на 71 мъртви мигранти. Находката предизвика международно възмущение и допринесе за решенията на няколко държави да отворят границите си за хора, бягащи от война и бедност.
„Мотивът, с който подхождаме към тези въпроси, трябва да бъде: „Вече сме се справили с толкова много неща, ще се справим и с това“, заяви Меркел в интервю за германска телевизия, а междувременно светкавично се появиха заглавия, които съобщиха, че Унгария изпраща към германската граница влакове с хора, 20 000 от които се появиха на централната гара в Мюнхен само през следващата седмица, припомня изданието.
Фразата, която Меркел използва, стана толкова запомняща се най-вече защото през следващите седмици и месеци щеше да бъде безкрайно цитирана от онези, които смятаха, че оптимистичното послание на германския канцлер е насърчило още милиони мигранти да се отправят на опасна одисея през Средиземно море.
„Действията на Меркел сега трудно ще бъдат поправени: думите ѝ не могат да бъдат премълчани“, написа „Спектейтър“. „Тя изостри проблем, който ще ни съпътства години, а може би и десетилетия“, отбеляза изданието.
Тогавашният и настоящ президент на САЩ Доналд Тръмп определи отварянето на границите от Меркел като „катастрофална грешка“, а крайнодесният британски политик Найджъл Фараж заяви, че това е „най-лошото решение, което европейски лидер е вземал в днешно време“.
Фридрих Мерц, който пое поста на лидер на ХДС от бившата канцлерка през 2021 г., наскоро също обвини предшественичката си, като посочи, че Германия е имала „погрешна политика за предоставяне на убежище и имиграция“ в продължение на десетилетие, отбеляза „Дойче веле“.
Източник: БТА
