Настимир Ананиев е роден на 17 юли 1975 г. в град София. Завършва висше образование в „Грифит колидж“ в Ирландия и Американския университет в България, както и престижното училище „Кенеди“ в Харвардския университет. Бил е маркетингов директор за Централна и Източна Европа на най-големия частен колеж в Ирландия. През 2014 г. е избран за народен представител в 43 Народно събрание от парламентарната група на Реформаторския блок, а впоследствие става председател на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщенията. През 2017 г. напуска движение „България на гражданите“ и поста си като заместник-председател на партията. През август 2018 г. създава партия „Волт“. На парламентарните избори през ноември 2021 г. решава неговата партия да подпише коалиционно споразумение с политическа формация „Продължаваме промяната“. Избран е за народен представител в 47 народно събрание и в 48 народно събрание. По-късно партия „Волт“ е изключена от коалицията ПП-ДБ и на настоящите парламентарни избори нейни представители няма да се явяват.
– Какви са очакванията ви за резултатите от изборите и съставянето на правителство с мнозинство зад него?
– Лично смятам, че ще има 8 партии в Народното събрание. Виждам, че има възможности и за девета партия, но това единствено ще зависи от избирателната активност.
Социологическите проучвания, които излязоха до момента, показват още по-ниска избирателна активност. Когато активността падне, 4-процентният праг става по-нисък – защото когато имаме 2.5 млн. гласували, 4% са 100 хил. гласа, а при 2 млн. ще са 80 хил. гласа. По този начин може да влезе и девети играч.
Смятам, че новият парламент ще се състои от осем партии и минимум три парламентарни групи ще трябва да участват, за да има формирано правителство.
Чувам заявки за кабинет на националното спасение, кабинет за стабилност на България, който всъщност ще копира модела, който беше по времето на Реформаторския блок.
Тогава в голямата коалиция имаше пет партии – имаше от дясно, имаше и от ляво – АБВ, имаше и центристи. Това беше доста широка коалиция, която управлява две години и два месеца.
За мен се върви в тази посока, но много е интересно какво ще се случи в ДПС. Също така – това намекване преди изборите, че ще се формира анти-Пеевски коалиция – дали ще се тръгне в тази посока?
Чувам такова говорене, то не е директно, но въпросът за мен е, че не можеш да управляваш държавата, като кажеш: “Ние сме анти-Пеевски”. Ти трябва да кажеш срещу кой модел се бориш, можеш да кажеш какви са ти политиките и също така е много важно преди изборите да сме честни пред избирателите и да има много ясни послания.
Според мен “Продължаваме промяната” – “Демократична България” трябва много ясно да заяви, че се бори за първото място. А някак си, от заявките, които чувам от различните участия, имам усещането, че са се примирили, че ще са втори, което за мен е грешка.
Защото всяка една партия трябва да се бори да е първа и ако е първа вече има отговорността да състави кабинет. Но проблемът е, ако се окаже че ПП-ДБ не са втори, а отидат трети. Тогава първите два мандата са фиксирани – отиват при първия и втория, а пък третият мандат го решава президентът Румен Радев.
Аз имам съмнения, че той би го връчил на ПП-ДБ. Последните два пъти го връчи на ИТН. Така че, ако ПП-ДБ останат трети, рискуват въобще да не получат мандат и да трябва да се преговаря с ГЕРБ, които твърдят, че са евроатлантици и да се търси някакво евроатлантическо мнозинство.
Но това вече беше пробвано по време на сглобката. Тя беше създадена по този модел, но тя не проработи. Там, спомняте си за джентълменските споразумения, се оказа, че няма джентълмени от другата страна. Спомняте си, Росен Желязков трябваше да се ротира с Никола Минчев, това не се случи. Ротацията на правителството, която беше след девет месеца, пак не се случи.
С такива партньори врагове не ти трябват.
– Очертава се ГЕРБ да бъдат първа политическа сила, как виждате около нея да бъде формирано правителство? Тяхната заявка изглежда категорична – твърдо партийно правителство, а от ПП-ДБ предлагат различен модел – премиер, който да е равно отдалечен от всички партии.
– Въпросът има два елемента. Първият елемент е свързан с това, че явно никой не отрича, че ще има нова сглобка. В момента тече някакъв вид пазарлък как би изглеждала тя – с какъв премиер, с какви министри, ще бъдат ли политически лица, няма ли да бъдат. Което, от една страна, просто трябва да бъде потвърдено – значи ли, че ще има правителство?
Това, което аз знам, е, че ДБ са казали “Да”. При “Продължаваме промяната” това все още не е станало факт. Може ли да се окаже, че след изборите ще има едно разделяне между “Демократична България” и “Продължаваме промяната”?
Защото аз виждам стъпки в тази посока и всъщност може да се окаже, че ГЕРБ ще заяви, че иска да прави правителство на малцинството само с “Демократична България”.
Там, знаете, че и двете формации, които останаха, са част от ЕНП, които пък са европейското семейство на ГЕРБ. И всъщност ГЕРБ могат да кажат, че ще правят с “Демократична България” един кабинет на малцинството и който иска да го подкрепя.
Което индиректно значи, че по евроатлантически теми, е ясно кой ще подкрепи. Няма как ПП да не подкрепи такива теми. За други интереси и законопроекти Борисов ще си търси други мнозинства. Ние сме виждали това през годините, той го владее това много добре и е силен в тази посока.
Чувам, че в момента върви тежка битка по какъв начин би изглеждал резултатът след изборите, но виждам към момента и много вяла кампания. Вероятно последните две седмици ще са много динамични, махам динамиката в ДПС, където виждаме, че има арестуван.
За да има кабинет, той ще бъде облечен в по-широка коалиция, за да може да бъде “продаден” на гражданското общество, че това правителство има широка представителност, най-вероятно някакъв експертен облик.
Но аз препоръчвам на колегите от ПП да не се фокусират върху името на премиера.
Важно е, разбира се, кой е премиер, но, тъй като от ПП два пъти имаха премиери – и г-н Петков, и акад. Денков и видяхме, особено при акад. Денков, че след като беше гласуван кабинетът той не успя да смени Калин Стоянов.
С една дума – ако имаме най-страхотният премиер, дава се пример Марио Драги, дори Марио Драги да стане премиер, ако ти не можеш да смениш един министър, който в началото да си преценил, че става, че може би няма зависимости, че е експерт, че е човек, който ще се справи с ангажиментите, които са му възложени с програмата на кабинета, ако в един момент се окаже че не можеш да го смениш, какво става в тази ситуация? Ние вече бяхме в такава.
Затова моята позиция и позицията на “Волт” – винаги сме били много твърди за работата си с ГЕРБ. Просто им нямаме доверие. Много тежко недоверие. Вече веднъж сме настъпили мотиката, защо трябва да се настъпва втори път?
Ако ПП-ДБ не са първа сила, нека да заявят, че ще бъдат една сила на градивна опозиция в следващото Народно събрание и да оставят първия – ГЕРБ, да състави правителство. Защото те казват: Ние не сме аматьори, ние сме можачи, ние знаем как да се направи… Добре, направете правителство, управлявайте, покажете че сте най-добрите и че можете, но ние вече виждаме, че колко парламента и опита имат ГЕРБ – шест, сега ще е седми… Ако пак се провалят да направят правителство, какво излиза – какво като си първи, след като не можеш да съставиш кабинет?
– Изглежда ли, че отново влизаме в задънена улица? Да очакваме ли нови предсрочни избори?
– Има такъв шанс, но това не значи, че след тези избори няма да има пак някакъв вид сглобка.
ГЕРБ в момента използват всички методи. Те например в момента помпат “Възраждане”. Защото, ако “Възраждане” станат втора сила, ПП-ДБ няма да получат гарантиран мандат.
Единственият евроатлантически мандат ще изглежда, че е на ГЕРБ, който да се използва за преговори. И на ГЕРБ изнася “Възраждане” да е втора сила. Те всъщност “помпат” “Възраждане”, за да бъдат втори и по този начин си вдигат цената.
Аз не виждам, ако има едно такова правителство, дали ще може да постигне целите, които са заложени – да се въведат правилата за работа антикорупционната комисия и да бъде избран нов състав; тези закони, които спират отпускането на милиарди от Европа – ние не можем да се възползваме от това, защото не са приети 3-4 закона. И те се бавят вече в трето Народно събрание. Това са закони, които са в интерес на гражданите.
Например Законът за частния фалит – има страшно много български граждани, които са в тежко затруднение, с непосилни кредити и трябва да имат опцията да обявят личен фалит, каквато имат повечето европейски държави. Не виждам какъв е проблемът и не се приемат.
Със сигурност има икономически интереси, които спират тези предложения, но в един момент трябва да има редовно правителство, но то трябва да знае защо се прави, защото нова сглобка не мисля, че ще доведе до нещо ново.
– Виждаме, че през последните месеци някои институции се използват особено активно срещу политическите опоненти. В същото време обаче прави впечатление, че много други институции мълчат и не повдигат този въпрос. Г-н Джевдет Чакъров каза пред медии, че заради ареста на Джейхан Ибрямов е звънял и на президента, и на премиера, и на председателя на НС, но никой нищо не е знаел за ареста. Има ли наистина такова усещане, че всички виждат и знаят какво се случва, но никой не предприема действия?
– Бях активен участник в протестите през 2020 година. И много от темите, които се повдигаха и примерите, които се даваха, особено за пълния мандат, който изкара 44 НС, давахме подобни примери с различни фирми.
Антикорупционният фонд изпрати много различни казуси на институциите, но нямаше никаква реакция. В един момент излиза, че г-н Чакъров, който е от дълго време в политиката, сега, когато се усеща жилото на това, което и бизнес, и много граждани вече са усещали, в един момент казват: “Какво се случи?”
Идеята на една истинска европейска държава, към която се стремим и в такава, в която искам да живеем и аз, и децата ми, е държава, в която има справедливост и в която има независимост на институциите.
Вижте в момента – почти всички регулатори са с изтекъл мандат. Те карат почти втори мандат. В един момент много български граждани разбраха колко са важни регулаторите.
КЕВР определя цената на водата и на тока, КЗК решава дали има монопол при горивата и дали цената на бензина е по-висока, или по-ниска. И много хора започнаха да виждат колко са важни и останалите стълбове в една парламентарна република.
Единствено едно активно гражданско общество може да се опита да си върне държавата. Но това става през най-демократичния процес, измислен до момента, и това са изборите.
На 27 октомври трябва всеки да избере кой го представлява най-добре. Аз лично винаги съм използвал и преференциалното гласуване.
Ниската избирателна активност дава възможност на купения и корпоративния вот да придобиват огромна тежест. Видяхме го в резултатите за 50 НС.
– Залогът за това дали ще има или не правителство по коя ос се движи – по оста Изток-Запад или оста – корупция-антикорупция?
– Според мен геополитическият елемент винаги ще бъде част от българската политика.
Въпросът е с последните дебати, които видяхме относно смяната на шефа на антикорупционната комисия, дори и със закона за забрана на пропагандата в училище – вижда се, че и по двете оси има напрежение.
ГЕРБ казват, че са евроатлантици и защитават европейските ценности, а подкрепят законопроекта на “Възраждане”, който е за пропаганда в училище, която не съществува.
За мен това беше един фалшив закон, който целеше да напомпа една партия и това кореспондира със сценария, за който казах малко по-рано – че ГЕРБ се опитва да “помпа” “Възраждане”.
Това означава ли, че в един момент ГЕРБ биха припознали “Възраждане” за техен партньор и биха направили коалиция с тях? Това за мен е една от най-големите заплахи – и за демокрацията, и за правовия ред като цяло, и за европейския път на България.
– В изявите на представители на ГЕРБ “Възраждане” като че ли са изключени от формулата за управление, макар че това не е заявено с категоричност…
– Не са категорични и с действията си в НС, когато трябва нещо да подкрепят, за да им покажат жест или да им върнат жест.
Знаете, че има статистика на гласуванията – “Възраждане” подкрепя ГЕРБ и ГЕРБ подкрепя “Възраждане”. Имам предвид гласуванията в Народното събрание и то по важни законопроекти.
Има много важни законопроекти, които са свързани с ресурси, с икономиката на страната, бюджет – неща, които са важни за развитието на страната.
