Парламентът прие днес законови промени, свързани с бюджетната политика, социалната сфера и професионалното регулиране.
Парламентът прие на първо четене промени в Закона за признаване на професионални квалификации. Законопроектът бе гласуван със 137 гласа „за“, 0-„против“ и трима – „въздържал се“.
Предложеният законопроект цели създаване на възможност за автоматично признаване въз основа на придобити права на професионални квалификации за медицински сестри с общ профил, преминали в Румъния обучение по специална програма за повишаване на квалификацията с цел да се отговори на всички минимални квалификационни изисквания, определени за професията „медицинска сестра с общ профил“ в Директива 2005/36/ЕО и ще се транспонира Директива (ЕС) 2024/505, с което ще се изпълни мярка 150 от Плана за действие за 2025 г., се посочва в доклада на комисията по образование.
Също така със законопроекта се актуализират минималните квалификационни изисквания за професиите „медицинска сестра”, „лекар по дентална медицина” и „магистър- фармацевт” и знанията и уменията, които трябва да бъдат придобити по време на обучението, както и ще се транспонират разпоредби на Делегирана директива (ЕС) 2024/782, с което ще се изпълни мярка 151 от Плана за действие за 2025 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, се казва още в доклада на комисията. Близо два часа продължиха дебатите по предложените на първо четене законопроекти за промени в Закона за лечебните заведения. Приети бяха три от четири законопроекта за промени.
В хода на дискусията председателят на комисията по здравеопазване Костадин Ангелов от ГЕРБ-СДС заяви, че изхождайки от разпорежданията на директивата 2022/2041 за заплатите в страните членки на ЕС, която насърчава колективното трудово договаряне, са изготвили текстовете на техния законопроект.
В публичното пространство бяха разпространени данни, че управляващата коалиция иска да индексира заплатите на млади лекари с около 100-200 лева – това число е невярно, заяви Ангелов. Реалният ръст спрямо предходния трудов договор на заплатите е 800 лв., като ефектът за изпълнението на това предложение е в размер на 600 млн. лв. Нито един от законопроектите, представени от останалите парламентарни групи, няма финансови разчети и ефект на въздействието върху бюджета, добави той.
Костадин Ангелов разясни, че до края на годината се очаква НЗОК да е на дефицит предвид решението на КС за надлимитните дейности на болниците. Сметките, за които говорим за различните законопроекти, започват от 600 млн. лв. и достигат до 2,4 млрд. лв., добави той.
Асен Василев от ПП-ДБ обясни, че има достатъчно средства в системата, за да може да се постигнат нормални заплати за всички медицински специалисти, не само за младите лекари. Той посочи, че на база на данните на НСИ може да се направят следните груби сметки – към момента в цялата система има 30 149 лекари, от тях около 15 хиляди са в болничната помощ.
Има 21 984 други медицински специалисти, основно медицински сестри, от които около 20 хиляди са в болничната помощ. При нашето предложение 150 % от средна работна заплата, говорим да се достигне минимално възнаграждение от 3 664 лв. на лекар на месец, означава малко над 1 млрд. лв. годишно общо за всички лекари в болниците.
Същата сметка за медицинските сестри при 125% стигаме до 1,2 млрд. лв., тоест общо 2,2 млрд. фонд персонал в болниците. Болничната помощ получава 4,1 млрд. лв. от НЗОК, това, което ние предлагаме, е 51% да отиват за перо персонал. Василев припомни, че с НРД болниците са задължени 60 % от парите, които получават по пътеки, да отиват за фонд персонал. Грубите параметри показват, че това, което ние предлагаме, няма да натовари бюджета на НЗОК, каза той.
Маргарита Махаева от „Възраждане“ заяви, че със законопроекта си обвързват възнаграждението на младите специалисти с ръста на средната брутна работна за страната. Предлагаме увеличение на възнагражденията за придобита квалификация и нощен труд, както и таван на заплащането, добави депутатът.
За никого не е тайна, че високите заплати са за директорите на лечебни заведения и началниците на отделения и клиники. Тези високи възнаграждения не са обвързани с управленски резултати и много често са несъразмерно високи в сравнение със заплатите на лекарите, медицинските сестри и санитарите, добави тя.
Иван Ибришимов от „БСП-Обединена левица“ заяви, че всички имат желание да направят така, че трудът на българските лекари да бъде достойно заплатен. Ние ще подкрепим законопроектите на ПП-ДБ и на „Възраждане“, посочи той.
По думите на Ибришимов това са законопроекти, в които личи, че са правени с мисъл, с логика и желание. Няма да подкрепим законопроекта на „Величие“, защото така предлагани твърди цифри не са правилен подход. Съгласен съм, че трябва политически консенсус върху това откъде ще дойдат тези средства, добави Ибришимов и изтъкна, че 4 млрд. са парите за болнична помощ от НЗОК, но те покриват не само възнагражденията на лекарите, а и лечението на пациентите и ремонтите на болниците.
Андрей Чорбанов от ИТН също декларира категорично желание за справяне с проблема. Този проблем не касае само младите лекари, лекарите без специалност, проблемът е в целия спектър на здравната система и всички служители в тази здравна система.
Сравнението с учители, полицаи е неуместно. Всички споменати са или държавни служители, или бюджетни, подчерта Чорбанов и добави, че болниците са търговски дружества. Когато коментираме целия проблем, е хубаво да се чуе мнението на лекарите със специалности, както и на болничните асоциации.
Трябва да се намери работещ механизъм, търсим изключително активно механизъм, който да бъде полезен за обществото и да удовлетвори исканията на здравната система за едно честно заплащане, добави Чорбанов.
Хасан Адемов от АПС заяви, че има няколко причини, които водят до тази ситуация. Той посочи, че за да може да получава високодоходни клинични пътеки, болницата трябва да има по-високо ниво на компетентност, което означава, че началникът на отделението трябва да назначи петима специалисти на висока заплата. По думите му така не остава нищо за специализиращите лекари.
В националните рамкови договори специализиращи лекари не влизат в изпълнението на клиничните пътеки. Те работят, но не влизат при изпълнението на клинични пътеки, респективно не влизат в разпределянето на средства по клинични пътеки. Ето още една причина, коментира той. Увеличението на парите за нощен труд, увеличението на парите за професионална квалификация, е изключително важно и аз много се радвам, че във всички проекти това увеличение е консенсусно прието, каза Адемов.
Той посочи, че ако се приеме вариантът за колективен трудов договор, министърът на труда и социалната политика има право да го разпростре в целия бранш, независимо от това, че отделни лечебни заведения не са го приели. Тогава, когато министърът на труда го разпростре, тогава става задължителен за всички лечебни заведения, посочи той.
Александър Тодоров от партия МЕЧ определи случващото се като пряка ерозия на един от най-ценните ни ресурси младите медицински специалисти, специализантите , които утре трябва да бъдат гръбнакът на системата. Данните са категорични – младите лекари напускат страната още по време на следването.
Основната причина е несъответствието между усилието и възнаграждението, заяви Тодоров. Месечното заплащане на специализанти в редица лечебни заведения е под санитарния минимум. Партия МЕЧ разглежда тази ситуация не като бюджетна спънка, а като симптом на управленска немощ, добави той.
Ние подкрепяме предложението основната заплата на лекарите да е 150% от средната работна заплата за страната, а на медицинските сестри и специалисти да е не по-малко от 125% от средната работна заплата за страната, добави той. Няма да има извънредно заседание на парламента идния вторник – 29 юли, съобщи председателят на Народното събрание Наталия Киселова.
Вчера „Продължаваме промяната-Демократична България“, „Алианс за права и свободи“ и „Морал, единство, чест“ внесоха искане до председателя на НС Наталия Киселова за свикване на извънредно пленарно заседание на 29 юли, вторник, на което да се разгледат законопроектите, свързани с увеличаване възнагражденията на младите лекари и медицински специалисти.
Днес четирите законопроекта за промени в Закона за лечебните заведения бяха разгледан и гласувани на първо четене в пленарната зала.
Така искането вчера за извънредно заседание остава без дневен ред, без предмет, и поради това няма да бъде свикано извънредно заседание на 29 юли, обясни Киселова. Като уточни, че прави това съобщение, защото вносителите все още не са оттеглили предложението си.Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидат за заместник-омбудсман, публичното оповестяване на документите, представянето и изслушването на кандидата за заместник-омбудсман в Комисията за прякото участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество, както и процедурата за избор, прие парламентът със 112 гласа „за“, 45 – „против“ и осем – „въздържал се“.
Народното събрание избира заместник-омбудсман по предложение на омбудсмана в срок от един месец от избирането на националния обществен защитник, гласят правилата.
Миналата седмица парламентът избра за национален омбудсман Велислава Делчева.
Според гласуваните днес процедурни правила предложението за заместник-омбудсман се внася в писмена форма до Комисията за прякото участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество чрез председателя на Народното събрание. В него трябва да има мотиви, с които се аргументират високите морални качества на кандидата и опитът в сферата на правата на човека. Към предложението се прилага и писмено съгласие на кандидата.
Предложението и приложените към него документи се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание не по-късно от 7 дни преди изслушването. Юридически лица с нестопанска цел, медии, не по-късно от три дни преди изслушването, могат да представят становища за кандидата, включващи и въпроси към него.
Кандидатът се проверява за принадлежност към бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Отхвърлен бе законопроектът на „Величие“, с който се предлагаха фиксирани суми за стартови заплати за лекари и медицински специалисти. Законопроектът бе отхвърлен с 44 гласа „за“, 99 – „против“ и 53 – „въздържал се“.
Приети бяха законопроектите, внесени от парламентарните групи на „Възраждане“, от „Продължаваме промяната – Демократична България“ и законопроекта с вносители ГЕРБ-СДС, „БСП-Обединена левица“ и „Има такъв народ“.
Проектът на „Възраждане“ бе гласуван със 169 гласа „за“ и 25 – „против“. Законопроектът на ПП-ДБ бе подкрепен със 168 гласа „за“, 25-„против“, един „въздържал се“.
Законопроектът на трите управляващи формации – ГЕРБ-СДС, БСП-ОЛ и ИТН, бе гласуван със 175 гласа „за“, 12 – „против“ и петима се въздържаха.
Предложеният от „Възраждане“ законопроект има за цел увеличаване на основните трудови възнаграждения на лекарите без специалност и на медицинските специалисти, както и допълнителни възнаграждения за нощен труд и за допълнително придобита квалификация. Предвижда се основното възнаграждение на лекарите без специалност да достигне 150% от средната брутна работна заплата за страната, а на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти и на помощник-фармацевтите 140% от средната брутна работна заплата.
Също така се предлага допълнително възнаграждение за придобита квалификация в размер на 5% от основното трудово възнаграждение, както и допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,5 % от основното възнаграждение за всеки отработен час.
Законопроектът, внесен от Асен Василев и група народни представители от ПП-ДБ, също цели гарантиране на адекватни минимални нива на заплащане на медицинския персонал в лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, създаване на правна обвързаност между финансирането от Националната здравноосигурителна каса и спазването на минималните трудови възнаграждения и стимулиране на професионалното развитие и квалификацията на медицинските специалисти чрез обвързване на част от възнаграждението с продължаващото обучение и придобитата допълнителна квалификация.
Въвеждат се ефективни санкции при неспазване на законоустановените минимални прагове за заплащане, включително възможност за прекратяване на договорите с НЗОК и налагане на финансови глоби на ръководствата на лечебните заведения, се посочва в доклада на комисията по здравеопазване.
Внесеният от управляващото мнозинство законопроект предвижда уреждане на законово ниво на минимални изисквания за размера на трудовите възнаграждения на персонала в лечебните заведения, които се финансират със средства от бюджета на НЗОК и/или от държавния бюджет.
Предвижда се при формирането на размера на трудовите възнаграждения на персонала в тези лечебни заведения основното месечно възнаграждение по категории персонал съгласно Националния класификатор на професиите и длъжностите да бъде не по-малко от предвиденото в действащия колективен трудов договор по разпоредбите на Кодекса на труда, а ако няма сключен такъв то да е не по-малко от предвиденото в последния сключен колективен трудов договор, индексирано с процентното увеличение на средната брутна работна заплата за страната за периода от крайната дата на действието му до датата на определянето на основно месечно трудово възнаграждението, изчислено въз основа на публикувани официални данни на Националния статистически институт.
Въвежда се допълнително възнаграждение за придобита допълнителна професионална квалификация, което да бъде не по-малко от три на сто от основното месечно възнаграждение, а допълнителното възнаграждение за положен нощен труд да бъде не по-малко от 0,5 на сто от размера на минималната работна заплата за съответна година, определена с акт на Министерския съвет, за всеки отработен нощен час или за част от него.
Предвижда се Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ да осъществява контрол по спазването на минималните изисквания за трудовите възнаграждения на персонала в лечебните заведения, се посочва в доклада на комисията. Има такъв народ“ (ИТН) ще потърси подкрепа от парламентарните групи, ако има основание за последващи действия, след като в четвъртък Конституционният съд (КС) отново не успя да излезе с решение по същество за т.нар. домова книга на служебните премиери, обяви в декларация от името на парламентарната група Николета Кузманова.
