Около 1500 души живеят в село Улкен в Казахстан, суха местност на брега на езерото Балхаш, където малко хора биха решили да отидат на почивка. Страната е лидер в производството на уран и по тази причина през 1997 г. се взима решение край Улкен да бъде построена атомна електроцентрала (АЕЦ), но протестите на местното население и екологични организации провалят плана, пише испанското издание „Паис“. През 2024 г. правителството инициира референдум за възобновяване на строителството на ядрени централи – Казахстан няма капацитет за производство на атомна електроенергия от 1999 г. – и положителният отговор на въпроса доведе до следния резултат – иска или не, Улкен ще има своя централа.
Влошаването на световния геополитически ред, необходимостта страните да намерят независими и стабилни източници на енергия и нарастващото търсене на електроенергия поради навлизането на изкуствения интелект (ИИ) и електрификацията на автомобилния парк подхранват идеята за ново възраждане на ядрената енергетика. В света има 407 реактора в експлоатация, 64 в процес на строителство и 33 в процес на закриване, според годишния Доклад за статуса на световната ядрена енергия (World Nuclear Industry Status Reports). Те генерират около 9 на сто от електроенергията, която се консумира на планетата. По-голямата част от новите съоръжения са концентрирани в Азия (предимно в Китай и Индия), въпреки че се строи и в Турция, Египет и Русия.
САЩ, най-големият производител на ядрена енергия в света, удължават живота на остарелите си централи, а президентът Доналд Тръмп иска производството да нарасне четирикратно през идните 25 години. Италия, която реши да затвори своите централи през 1987 г., година след катастрофата в Чернобил, преосмисля инсталирането на малки модулни реактори. Дори Полша пренебрегва факта, че граничи със страна, която е във война като Украйна, и друга, открито враждебна като Беларус, и е решила да пристъпи към изграждането на първата си ядрена централа на брега на Балтийско море. Същото планират Финландия и Швеция, които организираха неотдавна двустранна среща на върха, за да обсъдят как да постигнат напредък към целта си да утроят производството на атомна енергия до 2050 г. Те планират да предоставят на частните оператори улеснения за получаване на финансиране и разрешения за строителство.
С 30 на сто от общото световно производство на ядрена енергия САЩ са суперсила в сектора, въпреки че голяма част от съоръженията им са стари и производството им е относително рентабилно, като се има предвид, че то осигурява само 19 на сто от електроенергията, която страната потребява, спрямо 60 на сто от изкопаеми горива и 21 на сто от възобновяеми енергийни източници. Президентът Доналд Тръмп обаче иска действащите реактори, които в момента са 94, да бъдат по-производителни. През май той подписа три указа за стимулиране на сектора, като целта му е да гарантира стабилен енергиен източник.
Целта на Тръмп да увеличи четирикратно настоящото производство на атомна енергия в САЩ е трудна за постигане, тъй като това би означавало да се премине от почти 100 гигавата електрическа мощност до 400 гигавата през 2050 г. Републиканците искат да ускорят и опростят процедурите за издаване на разрешителни, включително за някои експериментални електроцентрали, да увеличат мощността на съществуващите и да намалят изискванията за безопасност и опазване на околната среда, които са в сила.
От другата страна на Атлантическия океан Европейската комисия изчисли това лято, че за изпълнението на плановете на страните членки в тази област ще са нужни около 241 милиарда евро до 2050 г., както за удължаване на експлоатационния срок на съществуващите реактори, така и за строителството на нови.
Игнасио Аралусе, президент на Ядрения форум (Foro Nuclear), лоби група, която включва големите електроенергийни компании в Испания, заяви, че технологичните гиганти търсят източници, които, подобно на ядрените, не излъчват въглероден диоксид, за да захранват изкуствения интелект. „Амазон“ (Amazon) подписа споразумение с компанията „Тален енерджи“ (Talen Energy) за доставка на ядрена енергия за своите сървъри и центрове за данни в Пенсилвания до 2042 г. „Гугъл“ (Google) направи същото през май с „Елементъл пауър“ (Elementl Power), за да финансира три нови централи в САЩ, а „Майкрософт“ (Microsoft) се присъедини миналия месец към Световната ядрена асоциация, изпращайки сигнал към пазарите и сектора.
На годишната среща на световното ядрено лоби, проведена в Лондон в началото на септември, участваха 1122 делегати от 59 страни. Според изданието „Уърлд нюклиър нюз“ никога досега не е имало толкова представители на банки, инвеститори и различни институции: от Световната банка до Ю Би ЕС (UBS), „Дойче банк“ (Deutsche Bank), „Джей Пи Морган“ (JP Morgan) или Ейч Ес Би Си (HSBC).
„Нашите икономики сега се основават на все по-енергоемки цифрови платформи, а сложността и капацитетът на тези системи скоро ще достигнат предел, освен ако не се генерират огромни увеличения на базовата енергия, за да се задоволи това търсене“, твърди физикът Джеймс Уокър, съветник в „Нано нюклиър енерджи“ (Nano Nuclear Energy), първата компания за микрореактори, която е публично търгувана на борсата в САЩ. Той изтъква способността на ядрената енергия да бъде независима, за разлика от слънчевата, вятърната, геотермалната или хидравличната енергия, „които зависят от местоположението“ или от сложни инфраструктури за разпределение „като газовите и въглищните, които се нуждаят от газопроводи и преносни линии“. Ядрената енергия „може да бъде разположена в близост до индустрията и да се разгърне навсякъде, от Арктика до Сахара“, добави той.
Може би не всичко е толкова фантастично, колкото изглежда, пише испанското издание. Еколозите от десетилетия предупреждават за опустошителните последствия от използването на този вид енергия, с отпадъци, оставащи радиоактивни в продължение на хиляди години и риск от инциденти, които могат да разрушат цели региони.
Решението за окончателното закриване на атомните електроцентрали в Германия през 2011 г. беше взето от тогавашния канцлер от Християндемократическия съюз Ангела Меркел, под въздействието на аварията в японската централа във Фукушима. По това време консенсусът в страната, която затвори последната си централа през 2023 г., беше голям. Това беше краят на един процес, който нанесе икономически и геополитически удар, но позволи да се ускори увеличаването на дела на възобновяемите енергийни източници, които вече представляват повече от половината от енергийното производство в страната. Понастоящем водещата европейска икономика не произвежда атомна енергия, въпреки че около 28 на сто от електроенергията, която внася от чужбина, идва от този източник, предимно от Франция. Въпреки че християндемократическият канцлер Фридрих Мерц е повдигнал въпроса, възможността за повторно отваряне на централите е далечна хипотеза. Това, което Мерц наистина иска, е да отмени наложено вето в Европа от самата Германия за финансирането им в рамките на блока и признаването им като неутрална енергия, която може да се бори с климатичните промени. В тези си усилия той се сблъсква с нежеланието на партньорите от Социалдемократическата партия, но това е и първото сближаване с Франция след години на разрив по този въпрос.
Именно Франция е основният производител на ядрена енергия в ЕС, като 68 на сто от цялата електроенергия, произвеждана в страната, идва от 57 реактора в 19 централи. На този вид енергия Париж залага от края на Втората световна война, макар че след руската инвазия в Украйна Франция реши да удвои залога и да инвестира в обновяване на реакторите си, тъй като много от тях са стари и се предвиждаше да бъдат затворени.
През 2022 г. беше обявен план за изграждане на шест нови реактора във Франция. Те трябва да влязат в експлоатация от 2035 г., но Сметната палата, основният одитен орган на държавата, счита тези срокове за твърде оптимистични. През юни миналата година Националното събрание на Франция одобри поддържането на съществуващите централи и изграждането на 14 реактора от ново поколение с много по-голяма мощност. Френският президент Еманюел Макрон представя това като въпрос на стратегически суверенитет. Ядрената енергия осигурява около 36 на сто от енергийния микс във Франция. Но един от проблемите е, че страната се нуждае от 8000 до 9000 тона уран годишно, за да захранва централите си, а 80 на сто от него идва от чужбина.
Как да се финансира обновяването на остарелите съоръжения (две трети са на възраст близо 40 години) е най-голямото предизвикателство, особено в настоящия контекст на политическа нестабилност и бюджетни съкращения във Франция. Реакторът от ново поколение на централата във Фламанвил в региона Нормандия, е най-мощният от 57-те реактора в страната. Той най-накрая беше свързан към електропреносната мрежа през декември 2024 г., след години на забавяне и надхвърляне на разходите с 6 милиарда евро. По всичко личи, че въпреки трудностите и съпротивата от определени среди, ядрената енергия преживява своеообразен ренесанс, заключава испанското издание.
