Спирането на трудовата миграция в Нидерландия е в списъка с планове на правителството, но това намерение не се споделя от всички. Тези работници са крайно необходими в много икономически сектори в страната. Възможно ли е правителството и тези браншове да стигнат до общо виждане, разглежда в свой анализ нидерландският сайт Ню.
В момента в Нидерландия работят около 850 000 работници мигранти, а до 2030 г. броят им се очаква да нарасне до 1,2 милиона. Ограничаването им е почти невъзможно, тъй като в Европейския съюз все още има свободно движение на хора.
Работниците мигранти са заети предимно в селското стопанство, градинарството, дистрибуторските центрове, строителството, логистиката, хранително-вкусовата промишленост и металургията. Около две трети от тях идват от източноевропейски държави като Полша, Румъния и България (виж графиката). Повечето от тях са наети, а някои работят чрез агенции за временна заетост.
Правителството иска да сложи спирачка на пристигането на работници мигранти и е изправено пред труден избор. Все още не е известно какви са точните цели и с какъв процент трябва да намалее броят на работниците, се казва в публикацията.
Правителството заявява, че отчита загрижеността на обществото и затова иска да се бори със злоупотребите и да провежда по-целенасочена политика в областта на трудовата миграция. По този начин кабинетът иска да се съсредоточи главно върху движението на високообразовани хора, които са необходими за конкурентоспособността на Нидерландия. Освен това хората трябва да бъдат насърчавани да работят повече часове и да се отчита видът на необходимата стопанска дейност.
Според икономиста по въпросите на труда Арян Хейма от изследователския институт Ес О Е (SEO Economic Research) повечето сектори могат да използват добре трудовите мигранти. „Ако едно предприятие иска да запази текущото си производство, то има нужда от трудови мигранти. Сега няма друга алтернатива поради свитото търсене“, казва той пред Ню.
Много сектори се сблъскват със значителен недостиг на персонал и твърдят, че не могат да се справят без работници мигранти. В момента в Нидерландия има 400 000 свободни работни места и се очаква това да е така и през следващите години.
Ножът реже и в двете посоки
Но ножът реже и в двете посоки, казва Хейма. „Можем да си зададем и въпроса дали искаме да използваме толкова много работници мигранти за износ. Например, селското стопанство и градинарството в голяма степен произвеждат продукция за чужди държави. Същото важи и за логистиката, например, където много неща се транспортират през Нидерландия. И всъщност това се отнася за всички сектори, които зависят от износа,“ обяснява той.
Хейма подчертава, че не е реалистично да се сложи спирачка на пристигането на работници от Източна Европа. „В края на краищата в Европейския съюз има свободно движение на хора. Освен това все още се нуждаем от много хора от страни извън Европа. Това се отнася най-вече за висококвалифицираните кадри. Много технологични компании се възползват от това.“
Повече работници мигранти от страни извън Европа
През последните години делът на трудовите мигранти в Нидерландия от страни извън Европейското икономическо пространство (ЕИП) също бавно се увеличава. Това е главно увеличение на трудовите мигранти от Индия и Сирия, но от няколко години относително силно нараства и делът на руснаците и украинците.
През 2022 г. почти 90 000 командировани трудови мигранти са работили в Нидерландия като 22 500 от тях са дошли от страни извън Европа, съобщава Консултативният съвет по миграция. Много от тях работят в областта на логистиката или като шофьори на камиони.
Директорът Франк ван Гоол от ОТТО (OTTO Work Force), агенция за наемане на работници от Източна Европа, смята, че пристигането на трудови мигранти трябва да се регулира много по-добре. „Тя (миграцията) трябва да бъде функционална. Трябва да получаваме само хора, от които наистина се нуждаем. И то за максимален период от пет години.“
Ван Гул вижда особено търсене в сферата на здравеопазването, образованието и инженерните науки, но също така и за прехода в енергетиката. „Но също така и за автомеханици. Всъщност виждаме търсене във всички сектори и това не е нещо ново. Няма такова нещо като Нидерландия без работници мигранти.“
Строг подход към некоректните агенции за заетост
Ван Гул се застъпва и за много по-строг подход към некоректните агенции за заетост, които се възползват от ситуацията. „Почти няма правоприлагане, което позволява на този тип агенции да вършат своята работа. Те водят хора тук, за да ги експлоатират. Наистина трябва да се отървем от това.“
Работодателските организации Ве Ен О – Ен Се Ве (VNO-NCW) и Ем Ка Бе (MKB-Nederland) са съгласни. „Изключително важно е да се справим със злоупотребите с трудовата миграция. Не искаме нископлатената трудова миграция да се превърне в модел на приходи за нелоялни агенции“, заяви техен представител.
Организациите на работодателите казват още, че е добре, когато има целенасочен поглед върху хората, от които Нидерландия се нуждае отвън за своя потенциал. „Виждаме също така, че работодателите, например в центровете за дистрибуция или в оранжерийното градинарство, все по-успешно намаляват търсенето на работна ръка от мигранти с помощта на технологии, които намаляват нуждата от човешка намеса. А там има много възможности и за други сектори“.
Ние не сме планова икономика
Работодателските организации Ве Ен О – Ен Се Ве (VNO-NCW) и Ем Ка Бе (MKB-Nederland) подчертават, че почти всички сектори използват трудови мигранти. „Има очевидни сектори със сезонна работа в селското стопанство и градинарството. Но също така в информационните и комуникационните технологии, промишлеността, строителството, логистиката и хотелиерството са сектори, в които работят много трудови мигранти.“
Работодателите не подкрепят насочването на мигрантите по вид на работната ръка, която Нидерландия иска или не иска. „Ние не сме планова икономика. Освен това кой ще определя това? И какво означава това например и за нидерландците, които извършват тази работа. Нима и това вече не е позволено?“, заключава публикацията.
