На 23 април 1971 г. е изстрелян пилотираният кораб „Союз-10“, който трябва да извърши скачване с първата в света обитаема орбитална космическа станция „ Салют 1“, изведена в орбита на 19 април 1971 г. Но заради повреда скачването е неуспешно и екипажът се връща на Земята.
Предприет е нов опит. Екипажът на „Союз-11″ в състав: Алексей Леонов (командир), Валерий Кубасов и Пьотр Колодин има за задача да извърши скачване със станцията и в нея да проведе редица научни изследвания и експерименти. Преди старта медицинската комисия забранява на Валерий Кубасов да лети заради проблем с белия дроб. Това налага в последния момент основният екипаж да бъде заменен от дублиращия състав: Георгий Доброволский (командир), Владислав Волков и Виктор Пацаев.
На 6 юни 1971 г. от Байконур стартира пилотираният транспортен космически кораб „Союз-11″.
След успешното скачване с орбиталната станция космонавтите работят на нея 22 дни. Независимо от всички трудности те изпълняват изцяло програмата на полета.
На 30 юни 1971 г. корабът се приземява в Казахстан. Но когато ръководството на полета се опитва да осъществи връзка, на радиоповикванията не отговаря никой. След като наземните екипи пристигат на мястото на спускането, те установяват, че и тримата космонавти са мъртви.
Разследването установява, че докато „Союз-11″ е в горните слоеве на атмосферата, на височина повече от 100 километра, спускайки се към Земята, се отваря един от клапаните и настъпва разхерметизация на капсулата. Налягането рязко спада и космонавтите загиват от взривна декомпресия.
Доброволский, Волков и Пацаев биха останали живи, ако са със скафандри, но използването им е прекратено през 1964 г. заради икономия на място. Решението се оказва фатално.
Трагедията шокира не само СССР, но и целия свят. Изказва се хипотезата, че организмите на космонавтите не са издържали на напрежението при навлизане в земната атмосфера след дългосрочния престой в състояние на безтегловност. Полетът е най-продължителният до този момент. За 23 дни 18 часа 21 минути и 43 секунди „Союз-11“ прави 368 обиколки на Земята.
През следващите няколко години екипажите на полетите се състоят от двама космонавти, като всички излитат и се приземяват задължително в скафандри.
За първи път след „Союз-11“ едва през 1980 г. корабът е с тричленен екипаж.
След 30 юни 1971 г. катастрофи с човешки жертви в съветско-руската космонавтика не е имало.
За трагедията четем в бюлетините на БТА „Международна информация“ и „Международна информация – Служебен“
Съобщение на ТАСС
За гибелта на екипажа на космическия кораб „Союз-11“
Подполковник Георгий Тимофеевич Доброволский, бордовият инженер Владислав Николаевич Волков, инженер-възпитателя Виктор Иванович Пацаев
Москва, 30 юни 1971 г. /ТАСС/ На 29 юни 1971 г. екипажът на Орбиталната научна станция „Салют“, завърши напълно изпълнението на програма на полета и получи указание да извърши кацане. Космонавтите пренесоха материалите от научните изследвания и бордовите дневници в транспортния космически кораб „Союз-11“ за връщане на земята.
След изпълнението на операцията по преминаването космонавтите заеха работните си места в кораба „Союз-11“, провериха бордовите системи и подготвиха кораба за откачване от станцията „Салют“.
В 21 часа 28 минути московско време корабът „Союз-11“ и Орбиталната станция „Салют“ се откачиха и продължиха по-нататъшния си полет отделно. Екипажът на кораба „Союз-11“ докладва на Земята, че операцията по откачването е преминала без особености, и всички системи на кораба функционират нормално.
За осъществяване на спускането на Земята на 30 юни в 1 часа и 35 минути след ориентирането на кораба „Союз-11“ беше включена неговата спирачна двигателна система, която работи необходимото време. След завършване на работата на спирачния двигател връзката с екипажа се прекрати.
Съгласно програмата след аеродинамичното спиране в атмосферата беше пусната в действие парашутната система и непосредствено преди Земята – двигателите за меко кацане. Полетът на спускаемия апарат завърши с плавно приземяване в определения район. Заедно с кораба се приземи и хеликоптерът с групата за търсене, която след отваряне на люка намери екипажа на кораба „Союз-11“ в състав летците – космонавти подполковник Георгий Тимофеевич Доброволский, бордовия инженер Владислав Николаевич Волков и инженер – изпитателя Виктор Иванович Пацаев на техните работни места без признаци на живот. Причините за гибелта на екипажа се изяснява(…)
***
Подполковник Георги Доброволски
Москва, 30 юни 1971 г. /ТАСС/ Командирът на съветския кораб „Союз-11“, чиито екипаж днес загина, Георги Доброволский бе военен летец първа класа, подполковник от авиацията(…)
На 1 юни т.г. подполковник Георгий Доброволский навърши 43 години. Той е роден в град Одеса на Черно море. През 1946 г. бъдещият космонавт завършва специална школа на военновъздушните сили и бива приет във Военновъздушното училище за летци, което завършва през 1950 г.
Георги Доброволский бе летец – изтребител. Той е летял с различен тип самолети. Бил е командир на звено, заместник-командир на Ескадрила, началник на политическия отдел в Полк.
През 1961 г., продължавайки службата си като летец, Доброволский завършва Военновъздушната академия. Като постъпил в отряда на космонавтите, той успешно преминава курс за подготовка за полети с космически кораб(…)
***
Бордовият инженер Владислав Волков
Москва, 30 юни 1971 г. /ТАСС/ Бордовият инженер на Съветската орбитална станция „Салют“ Владислав Волков даде важен принос за развитието на пилотираните космически полети. С активното му участие беше изцяло изпълнена 24-дневната програма за експериментите в орбита около Земята.
35-годишния космонавт загина в сряда при връщането на Земята на спускаемия апарат на кораба „Союз-11“(…) Това беше вторият космически полет на Волков. През октомври 1969 г. заедно с Анатолий Филипченко и Виктор Горбатко той направи 80 обиколки около Земята на борда на „Союз-7“.
„Искам да летя „ – заяви Волков пред журналисти на космодрума Байконур на 5 юни, в навечерието на старта на „Союз-11“. „Предстоят важни експерименти. Ние, целият екипаж, ще се стараем да изпълним програмата колкото може по-добре.“(…)
Една година преди старта на „Союз-7“ Владислав Волков издържал изпита за званието „летец-спортист трети клас“. Приятелите му го познаваха като човек с разностранни интереси. След първият полет в Космоса Волков пътува в Далечния Изток, Азербайджан, Узбекистан. „С тези пътешествия – казваше той – почти се изчерпва всичкото ми свободно време“(…)
***
Москва, 30 юни 1971 г. (…)
Виктор Пацаев е роден в Актюбинск /Казахстан/, където живял със семейството си до 1946 г.(…)
За Виктор Пацаев пътят в космоса беше естествено продължение на целия му трудов живот. Завършвайки Индустриалния институт в руския град Пенза, той работил върху разработката на изследователски уреди, измервателна и автоматична апаратура, радиотехнически системи.
Пацаев започнал подготовката в отряда на космонавтите от септември 1969 г. в аероклуба Пацаев летял в един самолет с Владислав Волков, с когото беше и на борда на космическия кораб „Союз-11“, на станцията „Салют“(…)
***
Образувана е правителствена комисия за изясняване причините за смъртта на космонавтите
Москва, 30 юни 1971 г. /ТАСС/ ЦК на КПСС и Министерският съвет на СССР постановиха да бъде образувана правителствена комисия за изясняване причините за смъртта на летците-космонавти Георгий Доброволский, Владислав Волков и Виктор Пацаев(…)
***
Вашингтон, 30 юни 1971 г. /Кор. на Франс прес Луи Дерош/ Новината за смъртта на тримата космонавти на „Союз-11“ предизвика истинско смайване в Съединените щати, където техният полет се следеше с растящо възхищение.
Макар че бе предадена през нощта на вторник срещу сряда тя бързо се разпространи и предизвика дълбока скръб, както сред населението така и сред ръководителите(…)
***
Предположения на датски лекар
Копенхаген, 30 юни 1971 г. /Франс прес/ – „Съветските космонавти са били убити, доколкото мога да съдя, от внезапно понижаване на налягането в кабината“ заяви датският лекар Ерик Еребо-Кнудсен.
„Кръвта им е започнала да ври и те са умрели от липса на кислород за десетина секунди, вероятно без да почувстват болка“, добави лекарят.
Вестник „Таймс“ /независим/: „Трагедията може да бъде поне отчасти намалена, ако убеди Съединените щати и Съветския съюз да си сътрудничат по космическите въпроси по-пълно и по-бързо, отколкото предвиждаха досега. Властите в Москва и Вашингтон вече си поставят въпроса до каква степен могат да работят съвместно в опитите за спасяване(…)
***,
Предположение на британски учени за причината, която е предизвикала смъртта на тримата съветски космонавти
Лондон, 30 юни 1971 г. /АП/ Загадъчната смърт на тримата руски космонавти би могла да постави в опасност бъдещето на съветските и американските изследвания на Космоса, изразиха мнение британски учени.
Ако съветските космонавти са умрели, защото организмите им не са могли да издържат на напрежението при навлизането на космическия кораб в слоевете на земната атмосфера след като са били повече от три седмици в състояние на безтегловност, „То тогава нещо съществено е станало със самите хора, а не с кораба“, заяви кореспондентът по научните въпроси при британската асоциация по печата Алфред Браун(…)
Проф. Питър Уилмор от Лондонския университет изказва предположение, че или нередност в кислородната система, която поддържа живота на космонавтите или развиването на извънредно висока температура при влизането на кораба в земната атмосфера, са причинили смъртта на космонавтите(…)
Посмъртно удостоение на загиналите космонавти със званието „Герой на Съветския съюз“
Москва, 30 юни 1971 г. /ТАСС/ „За героизма, мъжеството и смелостта, проявени при изпробването на новия космически комплекс – орбиталната станция „Салют“ и транспортния кораб „Союз-11“ съветските космонавти Георгий Доброволский и Виктор Пацаев са удостоени посмъртно с висшето отличие – званието „герой на Съветския съюз“ а героят на Съветския съюз Владислав Волков посмъртно е награден с втори медал „Златна звезда“
Волков беше удостоен със званието „Герой на Съветския съюз“ през октомври 1969 година след полета с кораба „Союз-7“(…)
***
Съболезнователна телеграма на Никсън до Подгорни
Москва, 1 юли 1971 г. /ТАСС/ – „От името на американския народ и от свое име изразявам на вас и на съветския народ нашите най-искрени съчувствия по повод трагичната смърт на тримата съветски космонавти“ – пише в телеграмата до Николай Подгорни Ричард Никсън(…)
***
Изказване на Джордж Лоу
Вашингтон, 1 юли 1971 г. /Франс прес/ Един от ръководителите на Националното управление на аеронавтика и космически изследвания Джордж Лоу смята, че катастрофата със „Союз-11“ не се дължи на неспособността на екипажа да издържи състоянието на безтегловност. „Не съществуват такива отрицателни въздействия от липсата на земно претегляне, които да не могат да бъдат компенсирани чрез тренировка или упражнения“, каза той на пресконференцията, състояла се в сряда във Вашингтон(…)
***
Чарлз Бери за смъртта на съветските космонавти
Хюстън, 1 юли 1971 г. /Ройтер/ Д-р Чарлз Бери, главен лекар в американската космическа програма и човекът, който най-пряко се занимава с въпроса за натиска и напрежението, на които са подложени космонавтите, заяви, че американските космонавти по време на полетите си са претърпели незначително телесни промени(…)
Най-разпространената теория тук относно причината за смъртта на съветските космонавти е внезапното изчезване на въздуха от кабината(…)
***
Човечеството скърби
Москва, 1 юли 1971 г. /ТАСС/ Държавни и обществени дейци, учени и специалисти, обикновените хора на земята са опечалени от гибелта на съветските космонавти Георгий Дорбоволский, Владислав Волков и Виктор Пацаев. Световният печат и радиото изтъкват техния голям принос в изследването и овладяването на Космоса.
Целият свят изразява дълбоки съболезнования на съветския народ, на семействата на загиналите във връзка с преждевременната загуба.
***
Прощаване с космонавтите
Москва, 1 юли 1971 г. /БТА/ – Днес съветската столица се прощава с космонавтите Георгий Доброволский, Владислав Волков о Виктор Пацаев, които загинаха, завръщайки се на земята след, като изпълниха 24-дневна научна програма(…)
***
