Геополитическото менгеме отново се затяга върху България. Но докато през 2022 и 2023 г по-силна бе западната му част – което резултира в “избухване” на евроатлантлизма у нас по повод войната, то сега източната му част отново започва повече да боли нашите decision makers.
Това е така, защото в края на 2024 г изтича договора на Русия с Украйна за транзит на
газ за Австрия (с над 90% зависимост от него) и страните от Централна Европа и при драстичен спад на приходите в руската хазна, Путин трябва да намери алтернативен маршрут за този газ.
А той е само един – през България.
Но това няма как да е Турски поток, който няма толкова свободен капацитет. И затова все по-често ще става дума за изграждането на „северния газов коридор“, по който уж трябва да тече „турския“ газ на Боташ.
Почти всичко в нашата политика се върти около тази поставена от Путин задача и триото ПеБоРа се е развихрило с целия му подчинен инструментариум.
Това е вероятно най-голямата причина скоро да няма редовен кабинет и да влезем в нова спирала от избори. И защо да ходим, след като Пеевски държи цялата изпълнителна власт с наемни лица с различна партийна история.
За паралелната държава властта изглежда така:
А) Гарантиране на енергийните интереси на Путин
За целта най-довереният му човек стана енергиен министър със заслуги за „Турски поток“ и „Боташ“ и главен герой на Пътната карта. Докато обслужва Путин си мислят, че ще приспят и САЩ като направо в парламента избраха „Уестингхаус“ за два нови блока на АЕЦ, лицензираха тяхното гориво и редовно министърът прави среща с посланика на “нашия стратегически партньор”.
Б) Имитация на пламенен евроатлантизъм
За целта трябваше на всяка цена начело на отбраната и външните работи – както и на всички контактни със Запада постове – да бъдат сложени хора със западен профил. Но гафът с човека на Радев – издънил със съветския си маниер и език задачата – се оказа трудно поправим, защото Радев не иска не зам председател на партия, а проамерикански външен министър.
Неговата принципност вече знаем, че е като на Граучо Маркс – ако не ви харесва, има и друга. Може да назначава водещи лица на БСП за служебни министри като експерти, когато се налага.
Или човек като Главчев, който няма грам идея от дипломация –
стига да не е автентично прозападен като Митов. Може и да каже, че не носи отговорност за състава на кабинета, когато му отърва и изведнъж да я носи, когато не му отърва. Съветската школа.
И като получи земеделски министър с фондовете зад него за компенсация – вече Главчев да му се привиди като авангарден. Бай Ганьовщина без край.
Но в края на деня целта е постигната – всички контакти със Запада са на разпореждане от Пеевски с главната задача срещу демонстрация на пламенния евроатлантизъм да го отърват от Магнитски. Казват, че Дейвид Камерън е бил първият апробиран със задачата виден западен политик.
В) Реванш срещу “жълтопаветниците”
Бетонирането на МВР министъра в комплект със заместничката на Сарафов за правосъден министър и зама на “сплашения” министър на МЕУ, който пък сега стана зам.-министър – гарантират смачкана опозиция (снимки, пачки, “свидетели”, записи и вече арести) и честно постигнат изборен резултат за усилията – където ГЕРБ, ДПС и ИТН трябва да вземат 121 гласа.
Ако не – остава си служебният кабинет, докато стане. Или докато ПП-ДБ кандиса да стане патерица по мярка.
Коментарът е публикуван във Фейсбук профила на автора. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
