Начало Водещи „Най-големият грабеж от 90-те години насам“: Президентът наложи вето на текстове, позволяващи...

„Най-големият грабеж от 90-те години насам“: Президентът наложи вето на текстове, позволяващи продажбата на държавни имоти

24
румен радев
Снимка: БТА

Президентът Румен Радев наложи вето на редица ключови разпоредби от промените в Закона за държавната собственост, приети на 31 юли 2025 г. от 51-вото Народно събрание. Тези промени бяха замислени като част от по-широка правителствена програма за рационализиране на управлението на държавни имоти с отпаднала необходимост, с цел да се намалят загубите и разходите за тяхното поддържане.

Правителството аргументира необходимостта от тези мерки със стремеж към по-ефективно използване и оползотворяване на държавния имотен фонд, включително чрез продажби и приватизация на неизползваеми активи.

Конкретните изменения и мотивите на правителството

Сред най-спорните изменения е отпадането на изискването сделките за приватизация или продажба на обособени части от търговски дружества с повече от 50% държавно участие да бъдат одобрявани от Народното събрание.

Това засяга над 4 400 държавни имота, като сред тях са стратегически локации по Черноморието и държавната граница. Целта на правителството е да ускори и опрости процедурите, премахвайки бюрократични пречки, които според него възпрепятстват адекватното управление и освобождаване на неизползвани активи.

Правителството заяви, че одобрената „Програма за упражняване на правата върху имоти“ е насочена към систематизиране на обекти с отпаднала необходимост, редуциране на загубите от тях и осигуряване на приходи за държавата. Изразена беше и критика към президентската позиция като злонамерена атака, дестабилизираща коалиционното правителство.

Реакцията на президента Радев

Президентът категорично възрази срещу измененията. В мотивите си той аргументира, че те „отнемат установени в закон гаранции“ при управлението и разпореждането с държавна собственост и „улесняват продажбата на имущество, включено в забранителния списък“ по Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСПК).

Президентът акцентира, че отпадането на необходимостта от одобрение от Народното събрание за приватизационни сделки създава условия за прикриване на политическа отговорност на управляващото мнозинство.

Радев изтъкна, че промените представляват отстъпление от конституционните правомощия, възложени на изпълнителната власт, и че приетите текстове могат в дългосрочен план да доведат до обезценяване на държавните активи и обезсмисляне на забранителния списък.

Той определи законодателния процес като „бързане в навечерието на летните отпуски“ и го коментира като подготовка на „най-големия грабеж от 90-те години насам“, като предупреди, че ще се възползва основно политическата клиентела, а обществото и природата ще понесат вреди.

Сред още едни от спорните промени е отнемането на правомощия от министъра на отбраната по отношение на военни имоти с отпаднала необходимост. Президентът изрази загриженост, че административното опростяване не трябва да е за сметка на експертната преценка и специфичното предназначение на имотите.

Реакциите на опозицията и парламента

При гласуването промените в закона бяха подкрепени от ГЕРБ-СДС, ДПС-Ново Начало, БСП-Обединена Левица, „Има такъв народ“ и двама независими депутати. Останалите парламентарни сили не участваха в гласуването.

След наложеното вето предстои ново обсъждане в Народното събрание, където се очакват дебати и евентуални промени, отчитайки мотивите на президента.

Контекст на събитията

Промените бяха приети на фона на икономически затруднения и търсене на допълнителни средства за бюджета след ускореното въвеждане на еврото, което бе свързано с изчерпване на държавните резерви.

Управляващите възприемат разпродаването и освобождаването на държавни имоти като мярка за повишаване на финансовата устойчивост, докато президентът предупреждава за социални и екологични рискове.

Изпълнителната власт призовава за продължаване на реформите в управлението на имотния портфейл, но без да бъде жертвана държавната политика и контрола, докато позицията на държавния глава е насочена към по-строг контрол, отчетност и прозрачност, с цел опазване на държавния интерес.