2025 година се превърна в една от най-динамичните и противоречиви години за България в последното десетилетие. Страната преживя сериозни политически сътресения, ключови стратегически решения с дългосрочен ефект, значими символични промени и нови обществени напрежения. Годината започна с надежда за стабилност и завърши с масови протести и оставка на правителството – ясен знак за дълбоките процеси на трансформация в българското общество.
Политическа стабилизация и последвал срив
След продължителна политическа криза и поредица от служебни кабинети, на 16 януари 2025 г. Народното събрание избра редовно правителство с министър-председател Росен Желязков (ГЕРБ). Кабинетът беше формиран с подкрепата на няколко партии, сред които БСП и „Има такъв народ“, с декларирана цел да се постигне институционална стабилност и да се придвижат ключови реформи, включително подготовката за влизане в еврозоната.
Въпреки първоначалните заявки за диалог и прагматизъм, управлението бързо се изправи пред силен обществен натиск. Напрежението кулминира в края на ноември, когато в София и редица големи градове избухнаха масови протести срещу проектобюджета за 2026 г., обвинения в корупция и общата икономическа политика на кабинета. Демонстрациите събраха десетки хиляди граждани и продължиха седмици наред. Това бяха най-мащабните протести в страната от много години насам.
На 11 декември, на фона на ескалиращото хорско недоволство и в чувствителен момент, свързан с предстоящото въвеждане на еврото, правителството на Росен Желязков подаде оставка – пореден епизод в нестабилния политически цикъл на страната.
Ключова стъпка към еврозоната
Сред най-значимите икономически събития на годината беше одобрението от Европейската централна банка и европейските институции на българския план за приемане на еврото от 1 януари 2026 г. Това решение беше определено като исторически ориентир за страната и кулминация на дългогодишни усилия за финансова и икономическа конвергенция с ядрото на ЕС.
Отбрана и индустрия: стратегически пробиви
2025 г. отбеляза важен напредък в модернизацията на българската армия. България официално придоби първите си осем многоцелеви изтребители F-16 Block 70, което беше представено като ключов момент за националната сигурност и интеграцията на страната в стандартите на НАТО.
Паралелно с това на 28 октомври България подписа мащабен индустриален и отбранителен договор с германския концерн Rheinmetall за изграждане на завод за боеприпаси на българска територия. Проектът, който се очаква да разкрие около 1000 нови работни места, беше определен като един от най-значимите инвестиционни проекти в сектора за последните години и като шанс за възраждане на българската военна индустрия.
Летище София стана „Васил Левски“
Сред събитията със силен обществен и символичен заряд беше преименуването на Летище София на „Васил Левски“ през февруари. Решението предизвика широк обществен дебат, но беше прието и като жест на национално самочувствие и почит към Апостола на свободата.
В края на юли развръзка получи един дългогодишен казус – този с ареста на бившата кметица на „Младост“ Десислава Иванчева, която беше арестувана при изключително съмнителна зрелищна акция, а по-късно и осъдена за корупция.
След години в затвора, през които многократно са подавани молби за помилване, влошеното здравословно състояние на Иванчева, и публичния натиск, вицепрезидентът Илияна Йотова най-накрая взе решение да помилва бившата кметица на „Младост“.
Случаят с Десислава Иванчева излезе извън рамките на конкретната присъда и придоби символично значение за състоянието на правосъдието в България. Това не беше просто дело за подкуп, а болезнен урок за онези, които се опитват да останат независими в среда, в която властта често се упражнява не чрез правото, а чрез страха. Независимо от окончателните присъди, въпросите, които този случай поставя – за злоупотребата на институциите, за правото на човешко достойнство и за границите между справедливостта и репресията – остават отворени и изискват обществено внимание, дебат и отговорност. Особено в днешно време.
Природни бедствия и уязвима инфраструктура
През лятото страната отново беше изправена пред последиците от екстремни климатични явления. След двугодишна пауза, курортният комплекс „Елените“ по Черноморието беше засегнат от сериозен потоп, който нанесе щети на инфраструктурата и туристическия сектор и отново извади на преден план проблемите с превенцията, строителството и адаптацията към климатичните промени.
В обобщение, 2025 г. се запомни като година на големи решения и още по-големи обществени изпитания. България направи стратегически крачки към еврозоната и модернизацията на отбраната си, но същевременно показа, че доверието между граждани и институции остава крехко. Събитията от изминалата година ясно очертаха, че страната навлиза в нов етап – изпълнен с възможности, но и с висока цена на общественото напрежение и политическата нестабилност.
