В реклама, която се появи в китайската социална мрежа Weibo, се вижда как мъже напускат работата си, за да отидат да се бият за Русия в Украйна.
Клипът – на руски език с китайски субтитри – завършва с призив за действие: „Ти си мъж. Бъди мъж“. След това се казва, че новобранците могат да получат бонус при подписване на договор, като възнагражденията варират между суми, еквивалентни на 7000 и 21 000 долара, а месечният доход е около 2400 долара.
Този клип е събрал стотици хиляди гледания, а това е само една от рекламите, разпространявани онлайн в Китай, които се опитват да привлекат бойци на бойното поле в Украйна.
Подобни реклами привлякоха допълнително внимание, след като на 8 април украинският президент Володимир Зеленски заяви, че Киев е заловил двама китайски наемници, които се бият за Русия.
Той обвини Русия в провеждане на „систематична кампания“ за вербуване на китайски войници и твърди, че двамата заловени мъже са сред най-малко 155 други китайски граждани, които се бият за руската армия.
Коментарите на Зеленски породиха нови въпроси за начините, по които Русия ги е вербувала, въпреки че информация за китайски граждани, замесени в сраженията между Украйна и Русия, се появиха още в първите дни на конфликта. През март Радио Свободна Европа (RFE/RL) публикува ексклузивни записи от болници, които показваха един китайски гражданин, който потвърди, че се бори срещу руските сили.
Защо китайски граждани се включват в битките за Русия
Основната мотивация изглежда е финансова. В обявите, разпространявани по китайските социални мрежи, се подчертава, че заплащането надхвърля средния месечен доход извън големите градове в Китай, а коментарите към обявите за набиране на войници показват, че въпросите за заплащането заемат важно място, следвани от интерес към владеенето на руския език.
Няма информация, че войниците се правят част от държавно спонсорирана инициатива от Пекин. Много от новобранците нямат предишен военен опит.
Във видеоклип от 9 април, споделен в профилите на Зеленски в социалните мрежи, един от заловените китайци признава, че никога не е участвал в бойни действия преди да се присъедини към армията и дори не е държал оръжие, преди да тръгне за Русия за обучение.
Другите заявиха, че са се записали с цел да съберат опит на бойното поле.
В интервю, публикувано наскоро в YouTube, китайският журналист Чай Дзин разговаря с китайски гражданин, който участва в боевете с руските сили.
Наемникът разказва за преживяванията си и защо е решил да се включи в конфликта. Той се присъедини към руските сили в края на 2023 г., след като отиде в Русия с туристическа виза. Той обяснява, че участието му в „щурмова група“ близо до фронта в Източна Украйна и споделя видеоклипове, които го показват в Бахмут по време на сражения.
Той споделя също и за предизвикателствата, пред които са изправени чуждестранните войници в руските части, включително проблемите от езиков характер и расизмът.
Боецът разказва, че преди това е бил в китайската армия и че парите са били фактор при решението му да се включи, но също така беше подтикнат и от желанието си да изживее войната на кожата си.
След като споделя преживяванията си от боевете в Украйна, той споделя също в китайските социални мрежи. „Разбрах, че тук може да умра всяка минута, затова искам да предам реални изживявания, тъй като дълго време китайският народ не е преживял война“, споделя той.
Отношението на Пекин по отношение на конфликта
Китай е най-близкият партньор на Русия и според западни официални лица играе важна икономическа роля в подкрепата на Русия по време на конфликта.
Въпреки това Пекин не предоставя военна помощ, а китайското външно министерство съветва гражданите си да се държат далеч от битките и заявява, че идеята за голям брой китайци, които се бият, е „напълно неоснователна“.
Самият Зеленски също изрази съмнение, че правителството на Китай е дало съгласие за участието на наемниците в Украйна, но обвини Пекин, че е кривородил проблема с набирането на свои граждани от Русия.
Въпреки че интернетът в Китай е строго цензуриран, а социалните мрежи се наблюдават и контролират, много от тези постове за вербуване – някои от предишни месеци – все още са онлайн и се споделят.
*Текстът е публикуван в „Свободна Европа“. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
