Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) планира да осигури финансиране над 400 млн. евро под формата на нови кредити за зелени инициативи в България чрез програмата за гаранции на Европейския съюз „ИнвестИЮ“ (InvestEU). Тези инициативи се очаква да спестят около 350 000 мегаватчаса електрическа енергия и да намалят годишните емисии с 100 000 тона CO2, което е еквивалентно на замърсяването от 12 500 домакинства.
Тази информация бе предоставена от Франсис Малиж, управляващ директор за финансовите институции в ЕБВР, в интервю за БТА. Той уточни, че е в България за официалното стартиране на гаранционната схема на ЕБВР по програмата „ИнвестИЮ“. ЕБВР играе ключова роля в предоставянето на портфейлни гаранции на търговските банки, което позволява на финансовите институции да кредитират зелени проекти и да намалят част от риска.
Според Малиж основният проблем за България в прехода към зелена икономика е високата емисионна интензивност, която е 3,5 пъти над средната стойност в ЕС. Той подчерта, че страната трябва да инвестира в кръгова икономика и да намали зависимостта си от въглища и природен газ, чрез инвестиции в възобновяеми източници на енергия, хранилища, модернизация на електрическите мрежи и насърчаване на енергийната ефективност.
Франсис Малиж изрази мнение, че приемането на еврото в България няма да предизвика значителни промени в икономическата структура, тъй като страната отдавна поддържа фиксиран курс спрямо еврото. Въвеждането на еврото ще засили интеграцията на България в еврозоната.
Той добави: „Това ще улесни българските компании в международната конкуренция, но в същото време ще направи и чуждестранните бизнеси по-конкурентни на нашия пазар. Хората трябва да са подготвени за ново ниво на конкурентност“, заяви той.
Малиж смята, че еврото ще насърчи пряките чуждестранни инвестиции, ще активизира местния капиталов пазар и ще помогне за намаляване на макроикономическите рискове.
По отношение на банковата система, управляващият директор на ЕБВР не очаква значителни изменения в краткосрочен план, тъй като банките разполагат с висока ликвидност, ниски лихвени проценти и много от тях вече са свързани с банки от еврозоната.
Малиж подсказа, че присъединяването към Шенген би могло да повиши интереса към инвестиции в страната.
Следва целият текст на интервюто:
Г-н Малиж, какви финансови инструменти предлага ЕБВР по програмата „ИнвестИЮ“ (InvestEU) за българския финансов сектор и за кого са предназначени?
– Програмата „ИнвестИЮ“ (InvestEU) е инициатива на Европейския съюз, която предлага портфейлни гаранции за търговските банки. Когато банка отпуска кредит, ние покриваме част от него.
Това позволява на банките да работят по-ефективно, тъй като не поемат целия риск. В партньорство с нас, те могат да отпускат повече кредити с наличния капитал.
Банките ще могат да предоставят заеми на различни клиенти – от индивидуални потребители, желаещи да подобрят енергийната ефективност, до жилищни асоциации, малки и големи компании, и публични организации.
Тези целеви инвестиции и консултантска помощ целят да насърчат устойчивите инвестиции в сектора. Ние предоставяме и техническа помощ, за да подпомогнем клиентите в вземането на правилни решения.
Каква сума инвестиции се очаква да бъдат привлечени в България благодарение на действията на ЕБВР по „ИнвестИЮ“?
– Досега сме подписали споразумения с „Пощенска банка“ и „ПроКредит банк“ и работим по нови споразумения с други банки. Очакваме нови кредити на обща стойност над 400 млн. евро да постъпят на пазара.
С предстоящите зелени инвестиции в България, ще се спестят над 350 000 мегаватчаса електрическа енергия и ще намалят въглеродните емисии с 100 000 тона на година, което е сравнително равно на емисиите от 12 500 домакинства.
ЕБВР тесно сътрудничи с Европейската комисия за насърчаване на инвестиции в устойчиви инфраструктури и зелена икономика в ЕС. Как оценявате напредъка на България в зеления преход спрямо други страни от Централна и Източна Европа?
– България е постигнала значителен напредък в намаляване на своите емисии през последните 20 години, но все още остава с предизвикателства. Например, емисионната интензивност – количеството емисии на 1000 евро БВП, е 3,5 пъти по-висока от средната стойност в ЕС.
Има голям потенциал за подобрения, особено защото икономиката е относително слабо кръгова, което означава, че повторната употреба на ресурси може да бъде увеличена. Нужно е и инвестиции за намаляване на зависимостта от изкопаеми горива, което е стратегия на целия регион.
Инвестиции в хранилища на енергия ще бъдат от критично значение, тъй като възобновяемите източници изискват такова решение за ефективност. Нуждите за подобрение на мрежите продължават да съществуват, за да функционира енергийният транспорт оптимално. Важно е и да насърчаваме енергийната ефективност, така че производството да върви ръка за ръка с пестенето от домакинствата.
България напредва в слънчевата енергия и енергийната ефективност, но все още изостава в сфери като енергийна ефективност на сградите, устойчив транспорт и кръгова икономика.
ЕБВР наскоро одобри нова 5-годишна стратегия за България, насочена към иновации, финанси и устойчива икономика. Как приемането на еврото би могло да повлияе на тези теми?
– България има силно евроизирана икономика, с фиксиран валутен курс от дълго време. Приемането на еврото няма да доведе до значителни промени в икономиката, а ще укрепи интеграцията в еврозоната.
Еврото ще улесни българските компании в международната конкуренция и ще спомогне за улесняване на чуждестранните бизнеси в страната. Нуждае се от подготовка за засилена конкуренция, която в крайна сметка ще подобри конкурентоспособността.
Очакваме, че еврото ще стимулира инвестиции както в капиталовия пазар, така и в други области, в които България все още не е достигнала оптимални нива на активност.
Краткосрочният ефект върху банковата система се предполага да е ограничен, тъй като ликвидността остава висока и лихвените проценти са ниски. Подобни институции вече работят с големи банки от еврозоната.
Присъединяването към еврозоната ще допринесе за икономическа стабилност и ще минимизира макроикономическите рискове.
Българската икономика демонстрира относителна стабилност в последните години, дори при промени в управлението. Основен двигател на растежа е частното потребление. Важно е да се помни, че инвестициите и износът са по-чувствителни на волатилност. Дългосрочният растеж трябва да се подпомага от инвестиции, особено от частния сектор.
Ниските нива на инвестиции ограничават производителността и конкурентоспособността, затова новите инвестиции биха могли да доведат до значителни ползи.
В контекста на макроикономическата среда, България разполага с достъп до финансови ресурси чрез местните банки, в допълнение на средства от Европейския съюз, които не са оползотворени напълно. Надяваме се, че приемането на еврото ще отвори нови възможности за фондовете.
Присъединяването на България към Шенген ще привлече допълнителни инвестиции и ще подобри търговията, намалявайки трансакционните разходи.
Атрактивността на страната за инвестиции зависи от общите нагласи в ЕС и глобалните икономически прогнози, както и от качеството на регулациите и данъчната политика в страната. Наличието на обучени кадри също е от съществено значение. Много бизнеси съобщават, че основното предизвикателство е намирането на подходящи таланти. България предлага потенциал в тази област, но е необходима работа за подобряване на образователната система и задържането на талантливите кадри в страната.
