Над сто пещери са открити и проучени в Археологическия резерват „Сборяново“ и Държавното ловно стопанство „Воден – Ири Хисар“. Резултатите от пещерните експедиции, които Българското пещерно дружество провежда на териториите на двата обекта през последните седем години, бяха представени от почетния президент на Балканския спелеоложки съюз и утвърден изследовател в областта на спелеологията Алексей Жалов. Домакин на срещата, организирана от екипа на Историческия музей в Исперих, бе Художествената галерия в града.
Директорът на музея Теодора Василева представи Жалов като човека, преживял половин век под земята и пишещ историята на българската спелеология. „От него ще научим още нещо за богатото културно и природно наследство в нашата община. Презентацията му ще ни поведе по следите на времето и ще се разходим в света на природното и културно богатство на района“, заяви Василева.
Алексей Жалов разказа, че за наличието на пещери в района на Исперих се знае още от гравюрата на Феликс Каниц за Демир Баба от 1874 г. По-късно през 1905 г. Карел Шкорпил описва Деликташ маара и групата от четири пещери след нея, а акад. Анание Явашов публикува идентична на шкорпиловата информация. Сред тези, които проучват още Лудогорието са акад. проф. Георги Бончев, Васил Маринов, Студентският пещерен клуб „Академик“ – София, Лидия Квинто, Яков Абрамович Шер и Румен Радев. Последните проучвания са на председателя на Българското пещерно дружество Алексей Стоев в периода 2019 – 2023 г.
„Нашата епопея, на екипа на Българското пещерно дружество на територията на Археологическия резерват „Сборяново“ започна през 2018 г. Тогава по покана на проф. Диана Гергова направихме теренен обход с цел актуализиране на информацията за пещерите наоколо. Тогава в района бяха регистрирани общо 19 пещери. От 2019 г. започнахме нашите експедиции, като те бяха по два пъти годишно – през пролетта и есента. Впоследствие започнахме проучвания и на територията на „Воден – Ири Хисар““, обясни Алексей Жалов. Той подчерта, че към средата на 2025 г. броят на проучените пещери на територията на „Сборяново“ е 84 с обща дължина на галериите 1183 м., а на територията на ловното стопанство е 43 с дължина на галериите над 535 м. Жалов заяви, че в двата ловни участъка на стопанството има още десетина открити пещери, но те не са изцяло проучени и картирани.
Акцент спелеологът и изследовател постави на новооткрития през 2022 г. скално-пещерен комплекс на територията на ловен участък „Воден“. Той обясни, че комплексът е разположен в два хоризонта и включва две естествени пещери на първото ниво и още две, допълнително обработени, на второто. Обработените пещери са изпълнявали функциите на килия и църква. По думите му особен интерес представлява скалната църква, тъй като според него тя е уникална по своя характер за територията на България, като най-близкият ѝ аналог се намира в Румъния. Комплексът е датиран в Х век и е функционирал около век.
Алексей Жалов заяви, че всичките описания, географски координати, карти на пещерите, снимки, оптически материали ще бъдат събрани в две отделни книги, за да може идните поколения да прочетат и се запознаят с цялата тази информация. Книгите ще носят заглавията „Пещерите в Археологическия резерват „Сборяново“ и „Пещерите в Държавно ловно стопанство „Воден – Ири Хисар“.
Накрая на дискусията почетният президент на Балканския спелеоложки съюз връчи юбилейна грамота на директора на Историческия музей в Исперих и алманах от 2023 г., в който на първата страница е поместен доклад, свързан с изследване на карста и пещерите в „Сборяново“ и „Воден“.
Присъстващите имаха възможност да разгледат и изложба с част от снимките от тринадесетото издание на Балканския фотоконкурс „Ние и пещерите“. Председателят на Туристическо дружество „Приста“ – Русе Сашо Попов обясни, че снимките от конкурса под формата на изложба са представени по време на Балканския лагер на пещерняците в Босна и Херцеговина, на фестивала „Балканско филм фест“, в различни градове в България и в чужбина.
