Дневният ред на започващата днес пленарна сесия на Европейския парламент във френския град Страсбург, която ще продължи до четвъртък, 18 декември, поставя във фокуса на вниманието утрешната церемония по връчване на годишните награди за свобода на мисълта „Сахаров“. С призовете на името на съветския физик и дисидент за настоящата 2025 година на 22 октомври бяха удостоени журналистите от Грузия и Беларус – Мзия Амаглобели и Анджей Почобут.
Наградата на името на Андрей Сахаров е най-високото отличие на ЕС в областта на правата на човека. От 1988 г. насам тя се присъжда всяка година на хора или организации в знак на признание за тяхната работа в една от следните области: защита на правата на човека и основните права, по-специално свободата на изразяване, защита на правата на малцинствата, зачитане на международното право, развитие на демокрацията и защита на върховенството на закона, посочват от пресслужбата на ЕС.
Руският академик Сахаров (1921-1989) е един от създателите на съветската водородна бомба (1950-1953). Защитникът на човешките права и гражданските свободи в Съветския съюз е арестуван на 22 януари 1980 г. след протестите му срещу нахлуването на съветски войски в Афганистан и е интерниран в град Горки (днешен Нижни Новгород), отбелязва Дирекция „Справочна“ на БТА. През 1973 г. е номиниран за Нобелова награда за мир, която е връчена на 10 декември 1975 г. на съпругата му Елена Бонер, защото съветското правителство не му разрешава да пътува, за да я получи лично. На 19 декември 1986 г. е освободен от заточение.
Предвидено е утре, 16 декември, около 13:00 ч. българско време председателката на европарламента Роберта Мецола да връчи наградата „Сахаров“ на представители на Амаглобели и Почобут, които все още са в затвори в Грузия и Беларус, обяви пресслужбата на ЕП. Церемонията ще бъде в пленарна зала.
Грузинската журналистка Амаглобели е директорка на онлайн медиите „Батумелеби“ и „Нетгазети“. Тя бе арестувана през януари тази година. През август бе осъдена на две години затвор, като стана първата жена, изпратена в грузински затвор по политически причини от обявяването на независимостта на страната.
Представителят на полското малцинство в Беларус Почобут е журналист, есеист, блогър и активист, известен с отявлените си критики към режима на беларуския президент Александър Лукашенко, отбелязва пресслужбата на ЕП. Той бе арестуван през 2021 г., а през февруари 2023 г. получи присъда от 8 години в наказателна колония. Според семейството му здравето му се влошава. На близките му е забранено да го посещават.
Ирма Димитрадзе, журналистка в „Батумелеби“, ще приеме наградата от името на Амаглобели, а приза на Почобут ще получи дъщеря му Яна. Преди пленарната церемония в зала „Дафне Каруана Галиция“ в европарламента е насрочена пресконференция с участието на председателката на ЕП Мецола и представители на лауреатите.
Днес от 20:00 ч. българско време са насрочен дебати на комисиите към ЕП по външни работи (AFET) и по развитие (DEVE), наред с подкомисията по правата на човека (DROI), с Ана Кетлинска, председателка на Асоциацията „Полска общност“, и Роберт Тишкевич, бивш депутат от полския парламент (Сейма) и защитник на правата на човека в Полша, които ще представляват Почобут, и с Димитрадзе и Хатия Джинджихадзе, заместник-директорка на Фондацията за гражданско общество в Грузия, представляващи Амаглобели. Представители на лауреатите на наградата „Сахаров“ за 2025 г. ще участват и в медиен семинар от 10:00 до 12:15 ч. утре, 16 декември.
Освен наградата „Сахаров“ ЕС връчва и призовете „Дафне Каруана Галиция“ и „Вацлав Хавел“.
Първата от тези две награди се връчва с подкрепата на Европейския парламент в знак на почит към малтийската разследваща журналистка и блогърка Дафне Каруана Галиция, убита през октомври 2017 г. Отличието е за изключително журналистическо постижение в защита на основните принципи и ценности на ЕС. Призът, който носи името на първия президент на Чешката република – Хавел, се присъжда от Европейския съвет за принос в областта на правата на човека.
Законодателство и проекторезолюция в областта на отбраната
Дневният ред на сесията на ЕП от 15 до 18 декември е посветен и на европейската отбрана. Евродепутатите са готови да одобрят мерки за укрепване на технологичната и индустриалната база на Европа в областта на отбраната чрез насочване на средства от ЕС, посочва службата на ЕП.
Законодателството е част от плана „ReArm Europe“ и ще бъде обсъдено днес, а подложено на гласуване – утре. Предварителното споразумение беше постигнато между преговарящите от европрламента и Европейския съвет миналия месец. Целта е да се увеличат инвестициите, свързани с отбраната, чрез изменение на съществуващите програми на ЕС – Платформата за стратегически технологии за Европа (STEP), „Хоризонт Европа“, Европейският фонд за отбрана (EDF), програмата „Цифрова Европа“ (DEP) и Механизмът за свързване на Европа (CEF), за да се позволи насочването на финансиране от ЕС към отбраната, обръщат внимание от ЕП.
Предложението на Европейската комисия, представено на 22 април тази година, има за цел да стимулира инвестициите, свързани с отбраната, в рамките на бюджета на ЕС. Планът следва бялата книга „Европейска отбрана – готовност 2030“ за укрепване на стратегическата независимост и конкурентоспособност на ЕС в областта на отбраната.
Евродепутатите ще изложат и своите виждания за улесняване на така наречената военна мобилност – движението на войски и военно оборудване в рамките на ЕС, и за подготовка на европейската отбрана срещу евентуална руска агресия.
В проект за резолюция, който ще бъде обсъден утре и гласуван от членовете на Европейския парламент в сряда, се посочва, че поради агресията на Русия срещу Украйна военната мобилност се е превърнала в основен фактор за общата европейска сигурност и отбрана. Тя е от решаващо значение и за безопасността на източния фланг на ЕС, и по-специално на Полша и на балтийските държави – Литва, Латвия и Естония.
Предвид факта, че движението на военна техника през вътрешните граници на ЕС отнема време, европарламентаристите предлагат да се премахнат съществуващите административни и финансови бариери, както и инфраструктурните пречки, за да се създаде „военен Шенген“.
В сряда членовете на ЕП ще заявят с вот и позицията си относно нуждите на Европа в областта на отбраната до 2030 г. и вариантите за мобилизиране на частни инвестиции в подкрепа на отбранителната готовност на ЕС. В проект на текст, който ще бъде обсъден утре, се призовава за повече съвместни обществени поръчки на ЕС за отбранително оборудване и за укрепване на европейските вериги за доставки.
Забрана за вноса на руски природен газ
В сряда евродепутатите ще гласуват новия акт, забраняващ вноса на руски втечнен газ, с цел да защитят енергийната сигурност на ЕС от използването му като оръжие от страна на Русия. Законопроектът бе предварително одобрен от преговарящите от Европейския парламент и Европейския съвет в началото на този месец – на 3 декември. След влизането в сила на регламента в началото на 2026 г. в ЕС ще бъде забранен спот пазарът на руски втечнен природен газ (ВПГ).
Вносът на газ по тръбопроводи ще бъде преустановен до 30 септември 2027 г. Новият закон регламентира и санкции, които държавите членове на ЕС да налагат на компании в случай на нарушения. Предвидени са дебати по законодателството утре сутринта. Законодателното предложение идва в отговор на систематичното използване на енергийните доставки като оръжие от страна на Русия, което е удостоверявано в продължение на почти две десетилетия и ескалира с пълномащабното нашествие в Украйна през февруари 2022 г., отбелязват от ЕП.
Отношение по международни конфликти
Депутатите от Европейския парламент ще вземат отношение по време на започващата днес пленарна сесия и по международни конфликти. Обръща се внимание на последните събития в палестинските територии и Ливан. Европарламентаристите ще отправят въпроси към представители на ЕК и датското председателство на ЕС относно последните случаи на насилие в ивицата Газа и на Западния бряг.
Очаква се дебатите да засегнат и последните израелски въздушни атаки срещу предполагаеми обекти на ливанското шиитско движение „Хизбула” на територията на Ливан и перспективите за постигане на решение със съществуването на две държави – Израел и Палестина.
В дневния ред на предстоящата пленарна сесия на Европейския парламент в Страсбург залегна и ситуацията в Литва във връзка с обявеното извънредно положение поради навлизането на балони с контрабандни цигари от Беларус. Предвижда се утре евродепутатите и Еврокомисията да обсъдят продължаващите беларуски хибридни атаки срещу Литва.
ЕП посочва, че според литовското правителство международното летище във Вилнюс е било затворено за общо над 60 часа от октомври насам поради заплахите, които балоните представляват за гражданската авиация. По данни на Литва са засегнати над 350 полета и приблизително 51 000 пътници. В четвъртък евродепутатите ще гласуват резолюция, съпътствана с изявление на ЕК, съобщи пресслужбата на ЕП.
