„Не ме занимават само движенията на хората, а причините за тях“, споделя германската хореографка и основателка на танцовия театър Пина Бауш, в деня, в който отбелязваме 85-годишнината от нейното наследство. Нейният танцов театър, известен като „танцтеатър“, е иновационна структура, оказала влияние на поколения танцьори.
С вдъхновение от германския експресионизъм преди Втората световна война, Бауш промени концепцията за танцовото представление. Нейните спектакли впечатляват с дълбочина и незабравими декори, включващи стени, които се срутват, и сцени, покрити с цветя или пръст.
„Тя беше истински иноватор в танцовото изкуство, с нестандартни идеи и запомнящи се постановки. През 80-те години в България не бяхме свидетели на подобни изяви и беше вдъхновяващо да наблюдаваме записите й“, коментира Маша Илиева, балетен педагог и бивша прима на Софийската опера, във връзка с юбилея на Бауш.
През по-голямата част от своята кариера Пина Бауш управлява творческата дейност във Вупертал, индустриален град в близост до Дюселдорф, но нейният екип често гастролира в Лондон, Париж и на международни фестивали.
По време на репетиции Бауш задава конкретни въпроси на танцьорите за техните спомени и ежедневие. Тя ги мотивира да споделят собствените си преживявания, от които произлизат миниатюри. Танцът е резултат на тези взаимодействия.
„Не знам къде е начало и къде е край“, казва Бауш в интервю за „Ню Йорк таймс“ през 2008 г. „Трябва да усетиш процеса. Не зная какво ще се случи“, обяснява тя. Един от най-запомнящите се цитати е: „Не ме интересува как се движат хората, а какво ги движи“.
Пина Бауш е родена на 27 юли 1940 г. в Солинген, близо до Дюселдорф. За първи път танцува на 14 години в училището „Фолкванг“ в Есен, ръководено от Курт Йос – важна фигура в германския танц преди Втората световна война, чиито антивоенни спектакли остават актуални и до днес. След като завършва през 1958 г., получава стипендия и заминава за САЩ, където работи с известни хореографи като Хосе Лимон и Антъни Тюдор в „Джулиард Скул“.
След това се присъединява към трупата на Тюдор в Метрополитън опера и работи с Пол Тейлър. В своята автобиография Тейлър описва Бауш като „опиянена от стремежа си към Германия“ и я характеризира като „сред най-слабите хора, които съм виждал“. Като танцьорка, отбелязва, „тя можеше да се движи на сцената с рязкост и бавност, почти неравномерно“.
През 1962 г. Бауш се завръща в Германия и става солистка в балета на Фолкванг. Започва да хореографира и през 1968 г. представя първата си хореография „Фрагмент“. Година по-късно става директор на трупата, наследявайки Йос.
През 1973 г. ръководи екипа във Вупертал, който скоро променя името си на „Танцтеатър Вупертал“, и там създава спектакъла „Фриц“. Истинската сензация обаче идва с интерпретацията на „Пролетно тайнство“ от Стравински през 1975 г., чиято сценична адаптация е довела до иновации. През 1997 г. тя възстановява „Пролетно тайнство“ специално за Парижката опера.
Едно от най-значимите ранни произведения на Бауш е „Кафе Мюлер“ (1976), вдъхновено от спомените й за детството, прекарано в ресторанта и хотела на родителите си.
През 70-те години тя поставя две опери на Глук – „Ифигения в Таврида“ и „Орфей и Евридика“. Нейни произведения са включени в редица филми, включително „И корабът пътува“ (1983) на Фелини и „Говори с нея“ (2002) на Педро Алмодовар.
През 2005 г. Бауш отново поставя „Орфей и Евридика“ в Парижката опера. В интервю за „Фигаро“ по това време тя споделя, че танцьорите имат много техники, но „аз търся нещо различно. Стремя се всеки един да почувства стойността на всяко движение. Всичко трябва да произлиза от сърцето и да се преживее“.
Творчеството на германската иноваторка не остава без критика. Арлин Кроуз от „Ню Йоркър“ е особено остри в коментарите си, определяйки хореографията й като „мрачна и отчаяна, занимаваща се с театрален дадаизъм, безсмислено повтаряне, изпълнено с лесно достъпни, но впечатляващи трикове, напомнящи на изкуство на болката“.
Въпреки критиките, Пина Бауш оказва влияние на танцьори от всяка точка на света.
„Тя е иноватор, защото не търси да впечатли чрез оригиналност. Оригиналността ѝ идва от начина, по който подхожда към сцената. На нейното сценично пространство танцьорите разкриват душите си“, коментира хореографът Мила Искренова пред Dir.bg през 2020 г. Тя добавя, че подходът на Бауш е довел до радикални промени в стила на спектаклите – те нямат сюжети, а са фрагментарни и с нелинейна структура, развивайки се отвътре навън, подобно на колаж.
Пина Бауш (пълно име Филипине) си отиде от този свят на 30 юни 2009 г., само пет дни след диагнозата рак и няколко седмици след премиерата на новото си произведение.
През 2011 г. известният германски режисьор Вим Вендерс заснема документален филм за нея, озаглавен „Пина“.
„В България няма Пина Бауш, защото нямаме общество, готово да я приеме. Тя принадлежеше на общество, което можеше да оцени нейния талант“, заяви доц. д-р Александър Манджуков от НАТФИЗ пред БТА през юли 2024 г.
„Не съществува артист, който да бъде известен само заради изкуството си. Станеш артист благодарение на обществото, в което живееш. Няма как да изолираш контекста, в който съществуваш. Артистът не оценява себе си и смятам, че нашите артисти го демонстрират. В нашата среда те не успяват да се задържат, докато навън процъфтяват и са признати. Винаги обществото играе основна роля за изкуството“, обобщава Александър Манджуков.
