Би Би Кинг, известен като „Краля на блуса“, е един от най-влиятелните китаристи на XX век.
Неговото влияние върху музиката е огромно; с китарата Люсил той играе решаваща роля както в блуса, така и в рока и електрическата китара като цяло. Днес честваме стотната годишнина от неговото раждане.
От фермите на Мисисипи до световната сцена
Би Би Кинг, роден Райли Б. Кинг в Беркрик, Мисисипи през 1925 г., е син на арендатори. Когато е на малка възраст, майка му напуска семейството и той е отгледан от баба си.
Кинг израства в южната част на САЩ, където все още преобладава сегрегацията. Пее в църковни хорове и научава основните акорди от пастора на местната църква. Първата му китара, акустичен инструмент за 15 долара, е предоставена от работодателя му, с удръжка от заплатата му.
Кинг е самоук. През този период той свири на китара и работи на полето. Благодарение на умението си да шофира трактор, той е освободен от военна служба по време на Втората световна война. На 21 години, след като поврежда трактора, напуска родния си град и заминава за Мемфис, където научава още повече от братовчед си, Бука Уайт.
Там, в този местен музикален център, известен като „меката на блуса“, Кинг започва да свири по радиостанции и да става все по-популярен. Успехът на неговото радиопредаване Sepia Swing Club по радио WDIA му носи прозвището „Блус Бой Кинг“, което впоследствие е съкратено до Би Би Кинг.
През 1949 г. той записва своя първи сингъл Miss Martha King, с което стартира кариерата си. Въпреки успешните си композиции, истинският му пробив идва през 1952 г. с песента 3 O’Clock Blues. Следват редица популярни парчета, като You Know I Love You, You Upset Me Baby, Every Day I Have the Blues и много други. През 1969 г. той пуска своя най-успешен хит The Thrill is Gone, утвърдвайки се сред най-големите блус музиканти.
Би Би Кинг на сцената
Кинг е известен с това, че е сред най-концертиращите музиканти, с над 300 концерта всяка година.
По време на едно от турнетата му възниква известна легенда. Когато свири в танцов салон в Арканзас и избухва пожар поради сблъсък в тълпата, след като хората са евакуирани, Кинг се връща, за да спаси китарата си, забравяйки за опасността. По-късно разбира, че пожарът е причинен от жена на име Люсил и оттогава нарича китарите си на нейно име, за да избегне подобни рискове.
По съвет на братовчед си, който му казва, че блус китаристът трябва да изглежда облечен като за среща с банкера, Кинг винаги се явява на сцена в костюм. По време на изпълненията си той е естествен и открит, често се шегува с публиката. Феновете му го обичат за топлото и дружелюбно присъствие.
Мост между хората
В началото на кариерата си, публиката на Кинг е предимно чернокожа. През 60-те години, с нарастващата популярност на рока, ситуацията се променя. Към края на десетилетието, много белокожи рок фенове и хипита преоткриват блуса и започват да се изумяват от чернокожите майстори. Когато Кинг излиза пред публика от бели младежи през 1967 г., публиката става на крака и му ръкопляскат преди той да е свирил и една нота. Толкова е развълнуван, че започва да плаче на сцената.
Така Кинг осъзнава, че блусът може да обединява хората.
Музикален принос
Кинг прави значителен музыкален принос както за блуса, така и за електрическата китара. Списание Guitar World подчертава, че всеки китарист, който извива струна или добавя вибрато, дължи нещо на стила на Кинг. Въпреки че в интервю за в. „Телеграф“ той споделя, че не смята себе си за особено талантлив в сравнение с предшествениците си, остава идол за много такива като Ерик Клептън, Джими Хендрикс, Джон Ленън, Кийт Ричардс и мнозина други.
Признание за Краля на блуса
През 1980 г. Кинг е вписан в Залата на славата на блуса, а седем години по-късно – в Залата на рок енд рола. През 1987 г. получава награда Грами за цялостен принос в музиката. Той има почетна степен на Kennedy Center и Национален медал за изкуства на САЩ.
Документални филми за Краля на блуса включват B.B. King: The Life of Riley (2012) и B.B. King: On the Road (2018). В родния град на Кинг, Индианола, днес съществува музей, посветен на него, който разказва за живота и кариерата му, както и за историята на делтата на Мисисипи, където е израснал.
Би Би Кинг умира на 14 май 2015 г. Сто години след неговото раждане и десетилетие след смъртта му, музиката му все още е жива сред почитателите на блуса. Неговият уникален стил на китара продължава да вдъхновява китаристи по целия свят и днес.
