Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от големите имена в българската историография и публицистика. Български писател, европейски дипломат, демократ и истински патриот, отдал сили и знания за България, той запазва завинаги своята любов към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите произведения са издавани и преиздавани. Той е влязъл в българските учебници, неговите книги, най-вече „Строителите на съвременна България“, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е многолик и разностранен творец. Той пише забележителен труд върху Македония и Българското възраждане, спомени, които обхващат времето от края на 19 до средата на 20 век, пише за войните на България и договорите, сключени след тях, в които той е важен участник. Автор е на очерци върху културни факти, на многобройни писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от публикации под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го направим чрез многобройните архивни документи, дарени през 2010 г. на Централния държавен архив от неговия син Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
Журналистическата дейност на Симеон Радев в началото на XX век не се ограничава до вестник „Вечерна поща“. Заедно с Александър Балабанов, по покана на Павел Генадиев става редактор в издаваното от него списание „Художник“.
Павел Генадиев (1873 – 1959) – журналист, издател, деец на македоно-одринското движение е роден в Битоля, в семейството на възрожденски учител и деец за независима българска църква. Не по-малко известни и значими са и неговите братя Никола Генадиев – политик, министър и журналистите Харитон Генадиев и Михаил Генадиев.
След следването си в Софийския университет П. Генадиев учителства. По това време се посвещава на революционна дейност – става член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Осъден на доживотен затвор за убийство, след ходатайството на брат му Н. Генадиев е освободен и пристига в България. Свързва се с Върховната македоно-одринска организация и оглавява Пловдивския комитет.
След установяването си в София през 1902 г. П. Генадиев се посвещава на литературна и журналистическа дейност без да скъсва връзките си с организацията. Първите си стъпки в журналистика прави като ученик в Пловдив, подпомагайки братята си при списването на в. „Балканска зора“. Като привърженик на Народнолибералната партия от 1908 г. издава в. „Българска независимост“. От 1902 г. започва да издава сп. „Библиотека“ от 1905 г. сп. „Художник“.
За него Симеон Радев пише: „Павел Генадиев беше човек необикновен. Има хора, които, когато Създателят е раздавал енергия, не са се намирали дома. У Павла той бе оставил вместо една торба десет.“
Сп. „Художник“ – илюстровано литературно-художествено списание – излиза от 15 септември 1905 до декември 1909 г. два пъти месечно и е ненадминато за времето си модерно списание, издавано на високо техническо ниво, в изключителния тогава тираж 9000. Без оковите на строга доктрина, с определена толерантност, то дава поле за изява на младите, както и на утвърдените автори. До произведенията на Иван Вазов или художника Иван Мърквичка са публикувани творбите на неизвестните дотогава Емануил Попдимитров, Теодор Траянов, на младия художник Никола Петров, както и на вече утвърдения Пейо Яворов, член на кръга „Мисъл“ (стихосбирката „Безсъници“, илюстрирана от художника Христо Станчев).
Списание „Художник“ популяризира световната култура чрез публикуване на преводи на големи произведения от европейски автори („Фауст“ от Гьоте в превод на Ал. Балабанов), дава и пространство на българските автори, дава път на всички, независимо от техните вътрешни конфликти, и членства в различни дружества. То дава възможност за изява на творци на литературата, на художници, на композитори, става място за среща на традиционното и модерното – списание подходящо за времето на Бел епок.
Според изследователите литературоведи и изкуствоведи в България не е излизало подобно списание като формат и полиграфско качество – изявени или начинаещи български художници рисуват корици специално за списанието, публикувани са репродукции на двойна страница, снимки на едни от най-добрите фотографи, рубриките са отделени с майсторски винетки. Списание с изключителна визия и високо съдържание, „Художник“ е място за среща на всички изкуства.
Литературните историци отбелязват еклектиката, липсата на единен редакторски профил и ролята на Симеон Радев, който е имал изключителна естетическа взискателност и компетентност, но най-вече интуиция. Списанието заявява претенциите да е чисто художествено, без политически пристрастия – издателят, както и двамата редактори са на висотата на своите вкусове и устояват на съблазните за политически пристрастия.
На страниците на списанието С. Радев се изявява като забележителен литературен портретист, литературен критик, изкуствовед и страстен полемист. Запомняща се е неговата статия „ Д-р Кръстев като литературен критик“, с която се противопоставя на кръга „Мисъл“, чрез критичните си бележки към водещата му фигура. Утвърденият публицист отпечатва литературна и театрална критика, пише за художници и изложби.
Той публикува и няколко произведения, които критиката причислява към художествената проза, интересни са и пътеписите му – особено свързани с пътуванията в Русия. Литературният критик Симеон Радев показва лицето си с анализа на творчеството на Георги Стаматов, с беседата „Българският селянин според някои наши писатели“, където творчеството на Елин Пелин за първи път получава достойна оценка. Есетата на Симеон Радев за френските художници импресионисти въздействащо представят тяхното изкуство на българската публика. Симеон Радев се утвърждава със споделеното разбиране че „красивото привлича погледите“. За краткото време, през което излиза „Художник“ оставя диря в българската култура като модерно списание, дало път за изява на големи творци.
Приносът на Симеон Радев за ролята и мястото на сп. „Художник“ са достойно оценени както от съвременниците, така и последвалите исторически изследвания върху развитието на публицистиката, литературната и художествена критика и мисъл.
Д.о. Списание „Художник“, г. III, кн. 10, декември 1909 г. корицата
