Мнозинството от българите са на мнение, че преди предсрочните парламентарни избори, въпреки че официално все още не са обявени, трябва да има промени в правилата за гласуване. 42,4% от запитаните са на мнение, че гласуването трябва да бъде изцяло машинно.
Данните са от независим сондаж на агенция „Мяра“ и представят мненията на пълнолетното население на страната и е проведен между 15 и 17 декември сред 802 пълнолетни българи.
Подобни сондажи служат най-вече за бързи наблюдения, проверка на генералната структура на мненията и формиране на хипотези за последващи проучвания, уточняват от агенцията.
Според данните – почти автоматично се приема идеята, че изборното законодателство трябва да се промени преди новите избори – 74,0% казват това. 22,6% са на обратното мнение.
Трябва да се гласува само с машини, казват 42,4% от запитаните,
трябва да се гласува и с машини, и с хартия, приемат 35,2%, само хартия предпочитат 16,8%. Останалите се колебаят.
Помолени да определят кое биха избрали, ако се налага да избират, 59,4% избират машините, а 28,7% – хартията. Останалите се колебаят.
Почти автоматично е убеждението, че изборното законодателство трябва да се преразгледа преди изборите и инстинктите сочат към машинен вот – там е най-сериозното натрупване: малко повече от две пети биха избрали само машини, се посочва в анализ на агенцията.
Малко над една трета биха подкрепили и машини, и хартия, а само хартия предпочитат под една пета.
Помолени експериментално да изберат само между машини и хартия, запитаните избират машините в близо 60% от случаите, а хартията – в близо 30%.
Неприемането на нов бюджет ще се отрази реално на жизнения стандарт на българите, признават 63,8% от запитаните. На обратното мнение са 31,8%. Има и малка „сива“ зона. Данните идват на фона на по-ниската готовност на българите да купуват за празниците.
С наближаването на коледните и новогодишни празници, характерно с очаквано повишено купуване, 43% заявяват, че няма промяна в покупателната им способност спрямо предходната година. 42,2%, обаче отбелязват, че възможността им да купуват стоки и подаръци е намаляла.
Малко над една десета оценяват финансовите си възможности около празниците като по-добри спрямо предходната година. Останалите не могат да преценят.
Тук разделенията между поколенията са видими. Най-младите и хората в активна възраст са тези, които в най-голяма степен твърдят, че са запазили покупателната си способност.
При по-възрастните пък тя в най-голяма степен е намаляла. Така, оказва се, че – според свидетелствата на българите – през тази година можем да си позволим по-скоро колкото през миналата или по-малко.
Вината за казуса с бюджета е на всички партии, казват 53,9%, но има и 33,5%, които казват, че въпросът с бюджета е отговорност на досегашната власт. 8,2% казват, че вината за неприемането ще е на опозицията. Обществените инстинкти показват тревога заради неприемането на бюджета и обществото ни вижда вина у всички, но най-видимо – при отиващата си власт.
Близо две трети се опасяват, че липсата на нов бюджет ще се отрази реално на жизнения стандарт у нас, а всички партии в парламента носят отговорност, но закономерно – по-скоро досегашната власт, а не толкова досегашната опозиция.
Само около десет процента от българите твърдят, че тази година могат да си позволят да купуват повече стоки и подаръци за Коледа и Нова година спрямо предходната година.
Останалите се поделят равно между „позволявам си, колкото и миналата година” и „позволявам си по-малко”.
Данните са от независим телефонен сондаж на социологическата агенция „Мяра“, проведен между 15 и 17 декември 2025 г. сред 802 пълнолетни български граждани. Максималното стандартно отклонение е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на около 54 000 души.
