Без изненада и както беше обещал, милиардерът Илон Мъск обяви, че застава зад създаването на нова политическа партия. Той е провокиран най-вече от раздора, който имаше с американския президент Доналд Тръмп, когото първо подкрепи, за да застане начело на САЩ. След това отношенията между двамата се изостриха, а това, което „преля чашата“ беше „големият красив закон“ на Тръмп за данъците и държавните разходи.
За да оцени нагласите на последователите си, Мъск използва социалната мрежа X (бивш Twitter) за директна комуникация и провеждане на анкети за политическия си проект. Подходът, който той избра обаче, е типичен за маркетингова и бизнес стратегия за тестване на интереса и изграждане на база поддръжници.
Той дефинира ясна целева ниша — хора, недоволни от двупартийния модел, като обеща „връщане на свободата“, което е силен бранд послание, типично за стартъп проекти.
Мъск планира да се фокусира върху ограничен брой ключови места в Сената и Камарата на представителите, което е стратегия за постепенно навлизане и влияние, подобно на минимално жизнеспособен продукт в бизнеса.
Той използва своята лична популярност и финансов ресурс, които са основни активи за стартиране на проект с висока видимост.
Има значителна подкрепа сред последователите на Мъск (около 65% в анкетата), което показва потенциален интерес и база за разрастване. В същото време двупартийният модел в САЩ е критикуван от много граждани, което създава благоприятна среда за алтернативни политически формации.
Мъск е известен с иновативния си подход и умение да привлича внимание, което може да помогне за популяризирането на партията.
В същото време републиканци и други политически сили изразяват опасения, че враждата между Мъск и президента Тръмп може да отслаби позициите на традиционните партии, но също така да разцепи избирателите и да намали шансовете за сериозно влияние на новата партия.
Влизането в политиката е по-сложно и непредсказуемо от бизнес начинанията, изискващо изграждане на широка мрежа от поддръжници, структури и ресурси.
Новата партия може да остане маргинална, ако не успее да привлече достатъчно гласове и да се наложи в силно консолидирания политически пейзаж на САЩ. Успехът на такъв проект би зависил изцяло от възможността да премине от личен бранд и експеримент към устойчива политическа организация с реално влияние в Конгреса.
Опитът до момента показва, че една нова конкурентна партия в САЩ е обречена по-скоро на неуспех. Либертарианската партия, основана през 1971 г., е третата най-голяма политическа формация в страната. Най-доброто представяне на партията на президентски избори бе през 2016 г., когато кандидатът ѝ Гари Джонсън събра 3,27% от вота. Това все пак е много далеч от десетките милиони гласове, които са нужни, за да спечели някой президентския пост или дори губернаторска позиция. Зелената партия също съществува от години, но както и тези на либертарианците, кандидатите ѝ не са представени в правителството.
