Спорната инициатива на Доналд Тръмп за прекратяване на войната в Украйна поднови дългогодишния въпрос може ли Европа може да се грижи сама за себе си. Какво би означавало това в икономически и финансов план?
Тактиката на Доналд Тръмп да използва заплахи, за да получи това, което иска в бизнеса и политиката е нещо, с което политическите лидери по света постепенно свикват. Но сделката за прекратяване на войната в Украйна, която американският президент очевидно изковава зад кулисите с руския президент Владимир Путин, разтърси правителствените лидери, особено в Европа. Те се опасяват, че Тръмп може да оттегли американската военна защита на континента.
Британският премиер Киър Стармър отговори на тези опасения, като обяви увеличение на бюджета за отбрана на Обединеното кралство до 2,5% от брутния вътрешен продукт (БВП) до 2027 г. спрямо сегашните 2,3%. Той подчерта, че тази инвестиция трябва да бъде последвана от повече разходи за отбрана през следващите години и ще отразява ангажимента на Обединеното кралство да „осигурява справедлив и траен мир в Украйна и необходимостта Европа да се задейства за доброто на колективната европейска сигурност“.
В Германия политическите лидери все още се мъчат да намерят отговор на призива на британския премиер за европейска „коалиция на желаещите“, която трябва да поеме защитата на континента в свои ръце. На последните общи избори, лидерът на консервативния партиен съюз ХДС/ХСС Фридрих Мерц излезе като победител. В момента той води преговори със социалдемократите на отиващия си канцлер Олаф Шолц за съставяне на ново правителство. Централно място в преговорите е разхлабването на строгите правила на Германия за получаване на заеми за финансиране на по-високи разходи за отбрана.
Колко сериозна е руската заплаха?
В продължение на десетилетия европейските членове на НАТО разчитаха на САЩ, най-голямата и най-силната икономическа сила на алианса, да поемат основната тежест на отбраната на континента. Сега лидерите в Европа обмислят как да отговорят на вероятния колапс на НАТО, ако Тръмп оттегли подкрепата на САЩ.
Рафаел Лос, експерт по отбрана и сигурност в Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), заяви пред DW, че няма непосредствен риск „руските войски застанат пред Берлин“. Той обаче предупреди, че Русия има за цел да „раздели НАТО и ЕС за придобиване на военна надмощие над Европа“.
Базираният в Брюксел мозъчен тръст Bruegel дори смята руската атака срещу страна членка на ЕС за „възможна“.
„Оценките на НАТО, Германия, Полша, Дания и балтийските държави поставиха Русия като готова за атака в рамките на три до десет години“, се казва в скорошен анализ на мозъчния тръст.
В отговор на войната на Русия в Украйна, Германия създаде специален дългов фонд от 100 милиарда евро, за да модернизира отдавна пренебрегваните въоръжени сили на страната. Въпреки че все още не са изцяло похарчени, парите вече са разпределени. Все още обаче не е постигнато стабилно увеличение на редовния бюджет за отбрана на Германия.
Предизвикателството да се подмени армията на САЩ
Икономистите от Брьогел са изчислили, че американската военна помощ за Украйна през 2024 г. възлиза на 20 милиарда евро от общо 42 милиарда евро. „За да замени САЩ, по този начин ЕС ще трябва да похарчи само още 0,12% от своя БВП, което е осъществима сума“, казват те в анализа си.
Брьогел също така очерта какво трябва на Европа, за да не бъде беззащитна, ако САЩ излязат от НАТО. Освен замяната на американските бойни бригади, кораби и самолети, това ще изисква засилване на европейските способности в разузнаването, комуникациите и командната инфраструктура, които са необходими за разполагане на големи, сложни военни части.
Военните способности на Германия например остават доста под необходимите нива и съюзнически ангажименти, отбеляза Брьогел. Обещанието на Берлин да снабди НАТО с две дивизии – или около 40 000 войници – е изправено пред значителни затруднения. По-подходящ принос от Германия, предвид размера й, би било да изпрати 100 000 войници.
Докато военната техника е по същество „игра на числа“, според Брьогел, възпроизвеждането на оперативни структури и военен опит, ще бъде далеч по-трудно. Установяването на тези способности може да струва на Европа стотици милиарди евро и да отнеме много години.
Джак Алън-Рейнолдс, заместник-главен икономист за еврозоната в Capital Economics, изчислява, че европейските разходи за отбрана ще трябва да се увеличат значително. Той заяви пред DW, че допълнителни 250 милиарда евро годишно ще бъдат оправдани в краткосрочен план. Това би довело бюджетите за отбрана на ЕС до около 3,5% от БВП.
Как да финансираме превъоръжаването на Европа?
Алън-Рейнолдс предложи няколко начина за финансиране на тези огромни разходи. Една от възможностите е да се преформулира Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) или да се създаде нова „банка“, която да подпомага съществено отбранителния сектор с минимално въздействие върху националните бюджети.
Като алтернатива ЕИБ може да отпуска заеми на отбранителни компании или да създава облигации специално за военни проекти. Този подход не би финансирал пряко военен персонал или оборудване, а би финансирал европейските производители на оръжие, за да стимулира военното производство.
„Най-простият начин“ за Алън-Рейнолдс би бил, ако ЕС започне нова съвместна програма за заеми, сравнима с фонда за възстановяване на пандемията от 750 млрд. евро, известен също като NextGenerationEU.
„Това би било сравнително евтин начин ЕС да получи достъп до пазарите, тъй като ще се възползва от кредитния рейтинг на ААА и ще позволи на по-фискално ограничените правителства да избягват заеми в собствените си баланси“, каза той.
Въпреки това, на такъв план – издаване на т.нар. еврооблигации – отдавна се противопоставят всички големи политически партии в Германия, включително и Мерц.
Подсилване на икономиката на еврозоната?
Брьогел смята, че от „макроикономическа гледна точка“ увеличението на разходите за отбрана, финансирано от дълг, може дори да даде тласък на европейската икономическа активност „в момент, когато предстоящата търговска война може да подкопае външното търсене“.
Притесненията за заплахата на Доналд Тръмп да наложи високи мита върху европейските автомобили накараха инвеститорите да продават автомобилни акции и да купуват акции в отбранителни компании, които според тях имат силен потенциал за растеж.
Рафаел Лост, експертът по ЕСВП, също смята, че разширяването на германската армия може да има положителен ефект върху националната икономика и да допринесе за преодоляване на слабостта на растежа на страната. „Ако работните места във веригата за доставки на автомобили могат да бъдат запазени чрез преминаване на производството към стоки, свързани с отбраната, това със сигурност ще бъде от полза“, каза той.
*Текстът е публикуван в „Дойче Веле“. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
