Процесът на адаптация на младежи и съзнателни хора при прехода от лев към евро е сравнително по-лесен, но напускането на познатата среда поражда страхове. Това сподели психотерапевтът Нели Лесер пред БТА. Тя завършва икономика във Варна, напуска България през 90-те и се премества в Германия, а след това и в САЩ, където изучава психология и психотерапия. Сега е преподавател в Barry University в Маями, САЩ.
Лесер твърди, че българите са силно потиснати; убеждения като „преклонената глава сабя не я сечe“ и страхът от общественото мнение оказват негативно влияние върху психичното здраве на хората. Когато не можем да се изразяваме свободно, потискаме емоциите си, което изразходва ненужно енергия вместо да живеем в пълнота. Психиката на потиснатото дете се формира така, че да оцелее в семейството, стремейки се към одобрение, а не към амбиция, което води до възрастни, които не знаят кои са и действат в угода на родителите си.
Тревожност у българите
Лесер наблюдава, че много майки в България изпитват страх от обществените оценки за децата си. Техните страхове се пренасят върху децата, а вместо да се грижат за тяхното щастие, те се тревожат за тяхната академична успеваемост. Лесер съветва родителите да имат доверие в децата си, за да не пораснат те с тревожност. Българите често отдават повече значение на чуждо мнение, отколкото на собственото си; никой не ни е научил, че нашият вътрешен глас трябва да бъде приоритет. Когато питам жени какво искат, те често споделят само своите нежелания – не знаят какво би ги направило щастливи и се фокусират върху негативното. Съсредоточаваме се върху фокуса и енергията си, което определя живота ни, допълва Лесер.
Негативизъм и позитивизъм
При сравнение на българите и американците, се наблюдава, че американците често носят изкуствени усмивки, зад които се крие фалшив позитивизъм. Според Лесер, българите са искрени и изразяват емоциите си, но негативизмът преобладава. Постоянното оплакване от живота и политиката не води до решения; то просто затвърдява негативната представа. Липсата на самочувствие и любов кара хората да търсят щастие извън себе си, което е невъзможно.
Хора без дефицити
Всички ние носим травми, получени от нашите родители. Някои деца растат с по-малки травми, а други с по-сериозни, което затруднява постигането на лекота и чувство за изобилие. Липсата на родители е огромна загуба. Съществуват съвременни терапевтични методи, които помагат да се справим с тези травми и да осъзнаем индивидуалността си. Като осъзнаем, че не трябва да бъдем зависими от семейството си, можем да водим щастлив живот. Всеки човек идва на света с уникален талант и призвание, и много от нас не знаят какво ги прави щастливи, тъй като губят себе си. Психосоматичните заболявания често произтичат от потиснати емоции и незадоволена агресия.
Страх от приемането на еврото
Когато психиката напусне зоната на познатото, се появява стрес. Нели Лесер смята, че много хора ще изпитат страх от новото, а неизяснените предишни страхове ще предизвикат нова тревожност относно еврото. Според нея, непочистена тревожност може да доведе до физически заболявания и лични конфликти.
По-адаптивни ли са младите хора
Младите под 35 години са по-енергични и преодоляват предизвикателствата по-лесно. Въпреки това, кризата на средната възраст, която настъпва по-рано, предизвиква психическо изчерпване, когато осъзнаем, че целите ни не водят до действително удовлетворение. След постигането на материални желания, радостта от тях е краткотрайна и често води до чувство на неудовлетвореност. Такъв период изисква осъзнаване на реалните ни потребности, което понякога води до зависимости.
Кой по-лесно ще приеме промяната
Хората, които са интегрирали своята психика и не потискат себе си, ще приемат по-лесно предстоящите промени. Ние сме силно повлияни от забраните, които си налагаме, а колкото повече отхвърляме, толкова по-трудно е да приемем новото. Конформизмът води до загуба на идентичността. Лесер съветва хората да се насочат към себе си и да изследват собствената си сила за промяна, вместо да търсят виновни. Тази трансформация може да доведе до положителни промени за бъдещите поколения и да създаде ново общество, в което смелостта да се излезе извън зоната на комфорт е основа за личностно развитие.
Тревожност заради реалността
Когато физическите ни нужди не са удовлетворени, тревожността нараства, и е трудно да повярваме в промяната. Новата реалност може да се постигне само с дисциплина, вяра и воля. Необходими са усилия, за да видим ситуацията от нова перспектива. Осъзнатите хора вземат правилните решения и разбират, че всеки има свой опит. За да преобразим негативното в положително, трябва да започнем от себе си – да опитаме да управляваме собствените си емоции, вместо да търсим отговорности у другите.
