Множество котколюбители се опитват да намерят вариант за отглеждане на котка в дома си, като същевременно намалят алергичните реакции към котешките алергени.
Въз основа на това, много от тях смятат, че така наречените „хипоалергенни“ породи биха могли да бъдат решение. Въпреки че определени безкосмени породи се смятат за „по-удобни“ за хора, страдащи от алергии, в действителност не съществува котка, която да е напълно хипоалергенна.
Проблемът не е в козината или пърхота на котките
Ако въпреки всичко сте чувствителни към алергени от котки, имайки хипоалергенна котка, която не линее толкова много, може да помогне за облекчаване на симптомите, но няма да ги отстрани напълно. Очите могат да сълзят, да кихате и да усещате болки в гърлото, дори в тези случай. Въпреки популярното схващане, проблемът не се дължи на козината от само себе си.
Основният причинител за 95% от възрастните с чувствителност към котешки алергени е протеин, известен като Fel d 1¹,². Той се произвежда от всяка котка в резултат на естествените им функции – „fel“ идва от feline (котешки) – и се отделя чрез слюнката и кожата им.
Когато котките се почистват, те разпространяват Fel d 1 по козината и кожата си. Количеството на протеина, който отделят, може да варира значително между различни котки, а също така може да се променя с времето.
Някои котки произвеждат ли повече Fel d 1 от други?
Мъжките котки отделят повече Fel d 1 в сравнение с женските, докато тези, кастрирани или стерилизирани преди пубертета, произвеждат значително по-малко от този алерген.
Също така, безкосместите породи (като Дон и Канадски сфинкс, Петерболд и Ликой), както и котките с къса къдрава козина (Корниш Рекс и Девон Рекс) произвеждат малко по-ниски нива на Fel d 1. Освен това, кожата на тези породи е по-лесна за поддържане чиста.
Но независимо от това дали котката е от „хипоалергенна“ порода или не, тя все пак ще произвежда определено количество Fel d 1. Всяка котка е уникална и количеството на отделяния от нея протеин може да варира, така както и различната чувствителност у хората. Ако обмисляте да притежавате котка, но се притеснявате за алергиите, добра идея е да прекарате малко време с котки – например в приют или развъдник – преди да вземете крайно решение.
Няма универсален начин за справяне с излагането на котешки алергени, но дори малките стъпки могат да направят разлика. Обикновено, най-добрите резултати идват от комбиниран подход – съчетание от различни техники за контрол, съобразени с начина на живот. За да ви улесним, сме подготвили някои основни съвети за управление на котешките алергени в дома, които може да се окажат полезни.
