Ние събираме капачки, за да могат децата ни да имат линейки и кувьози. Ние събираме пари за кампании за същите тези деца, по Коледа, Великден или всеки божи ден.
Ние псуваме когато ходим по развалени тротоари и с изумление отбелязваме, че новия ремонт на ремонта отново е разкопан, защото някой не е съгласувал нещо с другия.
Ние изпадаме в делириум когато пътуваме по пътища в България защото такиви няма.
Ние сме съгласни да се пребием в дупка или аквапланинг, когато пътуваме за лелеяното море или вила, защото може и да псуваме на маса, но морето никой не може да ни го вземе.
За нас е важно да пием и да словоблудстваме, но не и да станем и да сме недоволни и изискващи, докато нещо не се промени. Не някой, а нещо. Което ние сме платили.
Ние събираме пари за деца, докато МВР си купи нови БМВ-та, част от тях спортни.
Лошо няма. Ако бяхме Швейцария. Или Германия. Но не сме. Въпросът е чисто морален, не ме разбирайте погрешно.
Предполагам, че колите са финансирани по проект, предполагам, че са нужни, но има далеч по-нужни пера в тая клета територия, които 20 години чакат нещо да се случи и някой да има топките за промени.
Тук ни крадат безогледно, ежедневно. Но си траем. И чакаме заплата. И чакаме новия щат на новия министър. Щот може да влезем и в някой борд.
И майната им на другите ще се оправям сам. Ние забравяме бързо. Забравяме учителите, забравяме лекарите, забравяме себе си. Защото сме заети да чакаме морето.
Или поредния повод да се напием. И да забравим. Да забравим, че събираме капачки. И плачем върху поредния пост за събиране пари. За дете. А да се поядосаме?
А да изискваме повечко. За себе си. За другия. За нас си? Защо сме такива кретени?
Защо сме толкова извратени? Не разбирам. И явно никога няма да разбера. Заслужаваме си абсолютно всичко. Докато пием ракия. И събираме капачки за кувьоз.
Който отдавна сме платили от данъците си. Но е заминал в нечия административна бяла престилка или костюм.
Весел ден ви желая. А в новите БМВ-та на милицията ще има и пост терминали да е по-удобно плащането на глоба. За клиента правим всичко.
Коментарът е публикуван във фейсбук профила на Митко Павлов. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.