Мирослав Пашов – Завършва ВИТИЗ “Кр.Сарафов”, актьорско майсторство в класа на проф. Любомир Кабакчиев. Между 1981 – 1991 г. е актьор в Драматичен театър “К.Величков” – гр. Пазарджик. В периода 1991 – 1993 г. е изпълнителен директор на І-ви частен театър “Алтернатива”. От 1993 до 1995 г. е зам.директор на Младежки театър – гр. София. От 1995 г. работи в Театър “Българска армия”. Има над 70 роли в театъра, киното и телевизията. А от 2010 г. е директор на Театър „Българска армия.
Как се отразяват новите мерки и необходимостта от зелени сертификати на театъра. Има ли отлив на публика и голям ли е той?
За съжаление отливът на публика е факт. Явно голяма част от хората на разбират необходимостта от ваксинирането, а друга част казва, че не им се занимава, каквото и да значи това. Щастлив съм, че актьорите в Театър „Българска армия“ са 100% ваксинирани. Казвам това съвсем отговорно и може да се провери. Театърът се ваксинира още февруари-март, като последните се ваксинираха миналия месец. По-голямата част от персонала на театъра също е ваксиниран. Има обаче около 15%, които не разбират смисъла на ваксинирането. Каквото и да им се говори, те си знаят тяхното.
Да разбирам ли, че ваксинирането на актьорите е било доброволно и не е имало ултиматум?
Да. Когато по-голямата част от колегите са ваксинирани, а друга част от нас сме преболедували и разказваме какво се е случило по време на боледуването, преди да сме били ваксинирани, останалите колеги се вслушаха в думите ни. Истината е, че химията, която трябва да изпиеш под формата на лекарства е много по-тежка, от колкото едно ваксиниране. Все пак това е личен избор. Не отричам нежеланието на една част от колегите да се ваксинират, но това е сложен процес.
Казахте, че сте преболедувал COVID-19. Бихте ли ни разказал повече?
Тридесет и два дни бях вкъщи. Не стигнах до болница, но бях вкъщи. Смених три антибиотика и какви ли не още лекарства. В последствие през февруари прекарах постковид. Ваксинирах се чак юни поради факта, че ми се наложи да лекувам и сърце. Не трябва да се правят никакви шеги с това „грипче“, както го наричат някои по телевизията. Това е свръхбезотговорно. Това, че някои хора го минават леко не прави заболяването по-малко опасно. Това, което се случи на мен и съпругата ми беше ужасяващо. Да не говорим с колко хора се простихме заради ковид. Това е драматично. Отидоха си млади хора, които не можаха да стигнат дори 60-те години.
Миналата година някои театри предлагаха на зрителите да гледа представленията онлайн, ще се наложи ли това и тази година?
Категорично съм против. Ако миналата година не взимах отношение, то сега съм категоричен. Причините са много. Покрай локдаунът се появиха най-различни идеи, перспективи и фантасмагории. Театърът е живо изкуство. Той е създаден, за да бъде представян на живо. Трябва да се прави разлика, когато едно представление е снимано за вътрешно ползване и когато се снима за показ. Един заснет спектакъл може да бъде вид учебник, или за спомен, когато се наложи нов актьор да влезе в представлението. За мен е недопустимо представленията да се гледат онлайн. Другото е, че излъчването на спектакъл, особено такъв с чужди автори, е сериозен и сложен проблем. Във всеки един авторски договор има първа и втора част. Там специално са описани възможностите за видео излъчване. Такова нещо не може да стане без тяхно съгласие. Освен това е свързано с доста сериозна сума и предоговаряне на условията.
Така е. Важно е и да са добре заснети. Защото това, което гледах онлайн миналата година, беше с много лошо качество и не си струваше загубата на време.
Това е поредица от условия, които трябва да се случат. Заснемането на един спектакъл е сложна работа. Различно е, когато се прави телевизионен театър. Тогава произведението има друг характер и се прави друг начин на снимане. Аз не съм съгласен с онлайн излъчването на спектакли. Не съм съгласен с унищожаването им по този начин на представление, които са изградени за жив контакт с публиката.
Предполагам, че пандемията и мерките се отразяват и на бюджета на театъра. Може ли да ни кажете приблизителна сума, на която се равняват загубите?
Не мога да кажа конкретни суми. Всичко това тежи много на бюджетите, особено на този на Министерството на културата. Тук е мястото да изкажа признателността си за проявения разум и защитата на българския театър, към който и аз принадлежа. Не мога да кажа до кога бюджетът на държавата ще издържи. Взетите решения бяха правилни, защото ако финансирането на театрите беше спряно, те просто щяха да изчезнат.
В репертоара си имахме две-три представления, които винаги са се радвали на огромен зрителски интерес и салоните са били пълни до край. Ще ви дам конкретен пример с представлението „Секс, наркотици и рокендрол“. То не е слизало от сцена тридесет години и интересът към него не е спирал. Сега няма как да напълни салона заради ограниченията в пандемичната обстановка. Един път можем да ползваме 30% от местата, друг път 50%, сега пък трябват зелени сертификати и всичко това разстрои работата.
Възстановяването на интереса на хората към театралното изкуство ще е един от най-сложните процеси.
Що се отнася до загубите – те са сериозни. Нека не забравяме, че докато имаше парламент, той реши да остави заплатите на актьорите и да поеме основната издръжка на театрите – разходите за отопление, за електричество и вода. Това е огромен жест към българската култура и театърът в частност.
Какво ново подготвя Театърът на „Българската Армия“?
Ние не сме спирали да работим. Миналия сезон в началото на май месец трябваше да излезе представлението „Сирано дьо Бержерак“ на режисьора Стоян Радев с участието на Камен Донев в ролята на Сирано. Тогава момчетата ни от кадетите, които участваха, започнаха да се разболяват през ден. Прекъснахме работа и понеже и карантината се удължи, а предстоеше и работата по Аскера, който всяка година на 23 срещу 24 май връчваме, започнахме подготовката за наградите. Всичко това наложи представлението да се измести за октомври. Премиерата на „Сирано дьо Бержерак“ беше съвсем наскоро. Едно от представленията ни падна поради контактен. Надявам се, че разумът и добросъвестността ще се запази и надделее. Ако сме със зелени сертификати, ще можем да работим на 100%. Трябва да сме търпеливи и да търсим път към зрителя.
На 4-ти и 5-ти ноември ще бъде премиерата на „Хотел между тоя и оня свят“ на Ерик-Еманюел Шмит. Каня всички смели и обичащи театъра българи, които имат зелени сертификати и изрядни документи по отношение на последните изисквания, да видят това изключително представление. Уверявам, че ще ви допадне много. Малко или много спектакълът докосва темата за пандемията. В него става дума за любовта между хората, която трябва да пазим и да възобновим. Никога не трябва да забравяме, че в крайна сметка сме хора със сърца, които обичат.
