Министерството на образованието и науката (МОН) е предложило промени в Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), които ще бъдат обсъждани на обществено ниво, информира пресцентърът на институцията.
Едно от основните нововъведения в предложението касае интензивното обучение по български език за деца, които не го владеят, включително и за тези, които се завръщат от чужбина. Обучението ще се провежда в две форми – индивидуално за ученици от първи до седми клас, които ще изучават езика в ускорен темп и ще бъдат постепенно интегрирани в клас с останалите. За деца, които не говорят български, ще се предвиди подготвителен езиков клас. Ако учението е недостатъчно, децата ще имат възможност да повторят първи клас. Внедряването на тези изменения е от съществено значение, тъй като липсата на езикови умения затруднява учебния процес по други предмети и може да доведе до намаляване на мотивацията, а в дългосрочен план – до отпадане от училище.
Втората промяна, предложена от МОН, е насочена към подкрепа на млади таланти в математиката и природните науки. Създават се нов тип специализирани училища – математически и природо-математически гимназии, които ще приемат ученици от четвърти клас нататък. Съществуващите математически и природо-математически гимназии ще бъдат трансформирани в специализирани. Учащите в тях ще получават профилирано образование и ще могат да продължат без ново кандидатстване след седми клас. Те ще имат опцията да се прехвърлят в други училища, а освободените места ще бъдат запълвани с нови ученици. Училищата ще имат право и на допълнителен прием.
Въвежда се забрана за ползване на мобилни телефони в учебните заведения, което ще бъде възможно само за строго учебни и медицински нужди, както и в извънредни ситуации. Неправилната употреба на електронни устройства пречи на концентрацията на учениците и оказва негативно влияние върху техните когнитивни, двигателни и социални умения, подчертават мотивите за промяната.
Промените в закона относно дисциплината в класовете дават разширени правомощия на учителите да прилагат предупредителни мерки при неподобаващо поведение. Целта е учителите да действат бързо, когато става въпрос за конкретно дете, за да разрешават конфликти преди да се стигне до сериозни санкции. Важно е да се запазят и съществуващите подкрепящи мерки.
Предлага се задължителен избираем час за възпитание в добродетели и ценности. Родителите и учениците ще могат да избират между три програми, насочени към формиране на универсални морални ценности като честност и съпричастност, а религиозното образование няма да бъде задължително. Оценки по този предмет няма да се поставят с цел да се предизвикват дискусии между учениците относно реални житейски ситуации.
Друго предложение касае разделянето на учебниците на части, което ще улесни учениците, като те ще носят само необходимата част. Освен това ще се улесни актуализацията на учебното съдържание и ще се избегне необходимостта от подмяна на целия учебник. Към хартиените формат ще бъдат добавени и електронни издания с интерактивно съдържание. Процесът на оценка на учебниците също ще бъде опростен чрез повишаване на отговорността на МОН с цел избягване на съществуващия формализъм в процеса.
Обърнато е внимание и на оценяването на учениците и учителите. Подходът за оценка на децата ще се преразгледа от проверка на факти към оценка на умения, необходими за реалния живот и социалното развитие. Тази стратегия ще позволи проследяване на индивидуалния напредък на всяко дете и изтъкване на силните и слабите му страни, с цел оптимално развитие на потенциала.
Атестирането на учителите и директорите ще бъде опростено с годишна оценка, която ще служи като основа за професионално развитие и ще включва механизми за корективни мерки в случаите на неуспех.
Въведени ще бъдат две нови кариерни позиции – базови учители, които ще подпомагат студентите в педагогическата практика, и методици, предлагащи програмна помощ на учителите на местно ниво.
Предвижда се годишна квалификация с нови форми на обучение, адаптирани към нуждите на училищата. Ще бъдат издавани кредити за участие в тези обучения, а нова информационна система ще следи актуалните квалификационни програми. Целта е подобряване на връзката между образованието, придобитите умения и кариерния напредък на учителите.
С друго предложение се предвижда местните власти да получат правото да регулират приема на ученици, така че да се предотврати концентрацията на деца от уязвими групи в едно учебно заведение и да се постигне равномерно разпределение. Кметовете ще трябва да следят за обхвата на учениците, за да се намали риска от отпадане от образователната система. Местните власти ще могат да обявяват неучебни дни само за празника на общината. В извънредни обстоятелства, те ще могат да поиска от министъра на образованието да обяви неучебни дни.
В сектора на ранното детско развитие ще бъде въведена нова позиция „специалист по ранна детска грижа“, за да се отговори на недостига от медицински сестри в детските ясли и нуждата от квалифицирани професионалисти. Обученията ще предоставят необходимите знания и умения за осигуряване на качествена грижа за децата.
Съществуващите кариерни консултанти ще бъдат обединени в Национален център за кариерно ориентиране, който ще осигурява постоянна подкрепа на учениците за избора на професионален път и образование. Те ще помагат и на учебните заведения.
Законопроектът предлага облекчения за обучението на деца с специални образователни потребности и възможност за издаване на удостоверения за завършване на 12-и клас. Центровете за специална образователна подкрепа ще разширят обхвата си, приемайки ученици до 12-и клас, а не до 16-годишна възраст, както е било досега. Децата със специални нужди ще могат да валидират компетенции за завършване на средно образование.
Променя се и редът за функционирането на Регионалните управления на образованието, които ще получат статут по Закона за администрацията. Те ще се явят административни структури към МОН с ясно определени правомощия и правила за управление. Целта е повишаване на ефективността и прозрачността в регионалното образование.
Както БТА информира през март, часовете по математика и природни науки трябва да се увеличат, поради недостиг на часове. Също така е необходимо увеличаване на часовете по български език и литература, особено литература, а и предмети като география и история също може да бъде увеличено на сметка на профилираната подготовка. това заяви министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на 25 март.
