На 1 януари 2026 г. България навлиза в нова социално-икономическа ситуация, характеризираща се с увеличаване на доходите, разширяване на социалната защита и работа на правителството при преходен бюджет и нова валута. Минималната работна заплата вече е 620,20 евро, което е равностойно на 1213 лева – ръст от 12,6% спрямо предходната година. Това увеличение беше обявено в края на 2025 г. чрез решение на Министерския съвет и влиза в сила с първоначалните ефекти от приемането на еврото.
В съответствие с увеличението на месечното заплащане, минималната часова ставка също нараства и достига 3,74 евро или 7,31 лева. Това е важен показател за сектори, които работят с почасова заплата, както и за тези, които се нуждаят от финансиране по програми за заетост от държавния бюджет. Според правителството, увеличението на минималното възнаграждение ще повлияе пряко на доходите на близо 600 хиляди работещи, като така мярката се класифицира сред най-мащабните социални интервенции за годината.
Въпреки това, въздействието не обхваща само формално наетите на минималната заплата. Повишението автоматично коригира възнагражденията в множество социални и публични сфери. В това число влизат около 83 хиляди лични асистенти, които предоставят грижи за деца и възрастни с увреждания, а също така и служителите в социалните служби, финансирани от държавата.
По-високи заплати ще получат и професионалните приемни семейства, както и всички служители по национални програми за заетост. По този начин минималната работна заплата отново се утвърдва като важен инструмент за преразпределение и намаляване на ниските доходи, особено в секторите с висока социална стойност.
В допълнение, правителството повишава и линията на бедност за 2026 г., която ще бъде 390,63 евро, или 764 лева. Това представлява увеличение от почти 20% спрямо предходната година и е едно от най-значителните повишения на този показател през последното десетилетие. Новият размер беше утвърден през септември 2025 г. с цел да отразява инфлационните процеси, както и реалната динамика на доходите и разходите на семействата.
Увеличението на линията на бедност е от съществено значение за стотици уязвими лица. Тя е свързана с размера на множество социални помощи и форми на финансова подкрепа, предоставяни по Закона за социално подпомагане, Закона за хора с увреждания и Закона за закрила на детето.
По-високият праг ще означава, че повече хора и семейства ще имат право на подкрепа, а размерите на помощите ще бъдат по-адекватни на реалните нужди. В този контекст линията на бедност остава не само статистически индикатор, а и основен механизъм за социална защита и минимизиране на неравенствата.
Всичко това се случва в специфичен бюджетен контекст. На 17 декември парламентът прие удължителния закон за бюджета, който регулира приходи и разходи за 2026 г. до приемането на основния държавен бюджет, както и бюджетите на Държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса. Законът ще бъде в сила в срок до три месеца и цели да осигури продължителността на публичните финанси при забавен бюджетен процес.
На основата на този закон, до приемането на новите бюджети, се запазват всички параметри, действали към 31 декември 2025 г. – включително бази за осигурителни вноски, размери на пенсии, обезщетения и добавки, както и правила за гарантирани вземания при несъстоятелност на работодателя.
Важно е да се отбележи, че всички разчети и плащания се извършват в съответствие със Закона за въвеждане на еврото в Република България, което прави този период първия реален тест за функционирането на публичните финанси в новата валута.
Като допълнителна мярка парламентът одобри и еднократна индексация на заплатите в публичния сектор за всички служители, които не се плащат на минимална работна заплата.
Индексацията ще се основава на натрупаната годишна инфлация към 31 декември 2025 г. и има за цел да компенсира поне частично загубата на покупателната способност през последните години. По този начин правителството се опитва да балансира между фискалната дисциплина и налягането за повишаване на доходите в публичния сектор.
В заключение, 2026 г. започва с ясно изразен социален акцент – увеличена минимална заплата, разширена социална защита и компенсиране на инфлацията в държавния сектор. Всичко това се реализира в контекста на преходен бюджет и непосредствено след въвеждането на еврото, което придава допълнителна чувствителност на всяко решение.
Дали тези мерки ще доведат до действителни подобрения в жизнения стандарт или ще окажат нов натиск върху публичните финанси, ще стане ясно през следващите месеци, когато страната ще влезе в първата си пълна финансова година като член на еврозоната.
