ЕС обсъжда няколко възможности за справяне с миграционния натиск, съобщиха председателите на Европейския съвет Шарл Мишел и на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен след края на заседанието на европейските държавни и правителствени ръководители в Брюксел, предаде БТА.
„Мигрантите, които имат нужда от закрила, могат да я получат в „сигурни“ държави извън ЕС; мигрантите без право на престой в ЕС би могло да бъдат насочвани към лагери в чужбина; възможно е в страни извън ЕС, например в Северна Африка, служби на ООН да помагат на мигрантите да се върнат у дома с помощта на европейски средства, като предотвратяват достигането им до Европа“, поясни Фон дер Лайен.
По нейните думи обсъждането по тези възможности продължава и е необходимо да бъде преразгледано определението за „сигурна“ държава извън ЕС.
„Нуждаем се от общ подход за връщанията на чужденците без право на престой в ЕС. Едва 20 на сто от мигрантите, за които е издадено решение да напуснат ЕС, биват връщани обратно“, отбеляза тя.
Фон дер Лайен добави, че скоро ЕК ще представи нов законопроект по този въпрос. По нейните думи по пътя на мигрантите през Западните Балкани се наблюдава понижение в броя на пристигащите със 77 на сто.
Крепост Европа
Още преди заседанието, ръководители на страните от Съюза вече бяха започнали да обсъждат различни планове и инициативи за ускоряване на репатрирането на нежеланите мигранти и на процеса по разглеждане на молбите за убежище чрез изнасянето на тези процедури извън в трети страни извън ЕС. Целта е реализирането на идеята за така наречената Крепост Европа (Fortress Europe), или превръщането на континента в недостъпна или трудно достъпна дестинация за нелегалните имигранти.
„Свидетели сме на промяна в европейските нагласи“, каза нидерландският министър-председател Дик Схоф, който оглавява правителство, доминирано от партията на крайнодесния политик Герт Вилдерс.
„Много от европейцитe са уморени от това да помагаме на хора, които идват от други места и извършват престъпления. Някои от тях са ридикализирани“, каза датският премиер Мете Фредериксен „Нещата не може да продължават постарому. Има предел на това на колко хора можем да помогнем.“
Тонът не дебатите е различен от този през 2015 г., когато ЕС беше изправен пред миграционна криза. Тогава повече от милион мигранти и бежанци, идващи основно от Близкия изток и Афганистан, потърсиха закрила и помощ в Европа, а германският канцлер Ангела Меркел, водещият по онова време политик в Европа, стана известна с фразата „Ще се справим“.
Сега евролидерите искат да овладеят тези процеси и още повече да запечатат границите си, съгласявайки се с инациативи, които само допреди няколко години биха изглеждали еретично.
През последните седмици Полша обяви, че иска временно да замрази правото на убежище, Италия откри два приемни центъра за обработка на молбите на мигранти в Албания, а Германия върна граничните проверки – все мерки, чийто дух е сходен.
При крайнодясната вълна, заляла ЕС на изборите за Европейски парламент през юни и на последвалите регионални и национални избори в Германия и Австрия, миграцията остава горещ въпрос за лидерите.
За 2023 г. в Европа са пристигнали законно около 3,5 милиона мигранти, докато незаконно на територията на ЕС са пребивавали около милион.
Германският канцлер Олаф Шолц, който също е притиснат в политически план от възхода на популистки и крайнодесни партии, определи като „голям успех“ новата система за представяне на убежище в Евросъюза и призова тя да бъде „въведена във всички европейски страни“. По думите му мерките, въведени от отделни държавни като граничните проверки по германските граници, също са довели „до чувствително намаляване на незаконната миграция“.
Той настоя, че „не всеки може да идва“, и добави, че редуцирането на потоците от нелегални мигранти е необходима предпоставка за „отвореността, от която се нуждаем“.
Правителството в Нидерландия например оглежда Уганда като вариант за място за „аутсорсинг“ на процедурите по обработка на документите на мигрантите.
Внимание привлича и намерението на полския премиер Доналд Туск да представи на срещата плана си за замразяване правото на убежище, което е едно от основните човешки права, учредени в Европа след Втората световна война.
Полша обвинява Русия и Беларус в организиране на незаконен трафик на мигранти от Близкия изток и Африка към границите ѝ с цел да дестабилизират източната периферия на Евросъюза. Според Туск това е част от хибридната война, която Москва води срещу Запада на фона на продължаващата вече близо три години нейна пълномащабната инвазия в Украйна.
Макар и Туск да беше разкритикуван от някои правозащитни организации, други показаха разбиране към съображенията на Полша.
Страните от ЕС обаче като цяло от години са дълбоко разделени по въпроса как да се действа спрямо мигрантите, които пристигат незаконно в блока, и за това как да се разпредели по-равномерно товарът от миграционния наплив.
