Мечките могат да достигнат до 50 км/h – не бягайте, не хвърляйте предмети и не снимайте мечките. Това подчерта Александър Дуцов, специалист от WWF – България, в интервю за БТА.
Мечките търсят храна
В момента мечките се подготвят за зимата и се стремят да съберат повече запаси. Виждаме климатични промени, които оказват негативно влияние, тъй като горите предлагат недостатъчно плодове като джанки, круши и ябълки, а основната храна за животните е оскъдна. При недостиг на храна, мечките започват да търсят всякакви хранителни източници. Те са наясно, че в хранилките за диви животни има царевица, а в близост до селата често се оставят отпадъци, които също ги привлекат. Медът в пчелините е особено желан, тъй като е източник на енергия. Кошерите, разположени близо до гори и без защита, стават лесна цел за мечките.
Мечките нападат различни животни
Мечката е всеяден хищник и макар около 90% от хранителния ѝ режим да включва растителна храна, тя не пренебрегва и месото. Обикновено се храни с мъртви или ранени животни или ловува по-бавни видове. Според данни на Министерството на околната среда и водите, през последните 20 години мечките са нападали дори телета. Главната причина за тези нападения е отглеждането на месодайни породи на незабелязани и уязвими терени. Единствената защита за телетата е електропастирите, но те често не работят, което не спира мечките. Мечките нападат и агнета, овце, рядко кози и магарета, както и коне и зайци.
Не са опасни за хората, но могат да атакуват, ако бъдат провокирани
Когато мечка се чувства заплашена, тя може да атакува, но ако не е провокирана, не би напала човек и не би се укривала, за да го преследва. В България не са регистрирани непровокирани нападения. През последните 70 години е имало само десетина случая – главно по време на лов, когато ловец и мечка са се срещали в близост. Често е трудно да се определи дали мечката е атакувала, или ловецът е стрелял от страх. Има и атаки от мечки, провокирани от ловни кучета, които защитават стопаните си и започват да лаят при наблюдение на мечка, което може да предизвика агресия у животното.
Дръжте дистанция от 20 метра
Безопасното разстояние между човек и мечка, особено ако тя е с малки, трябва да бъде поне 20 метра. При среща, мечката може да се изправи на задните си лапи, за да предупреди малките, които след това ще се укрият в гората. Мечките разчитат на слуха и обонянието си, а зрението им е под средното. Ако ни усетят или чуят, те бързо се отдалечават, без да ни дават шанс да ги видим, добави Дуцов. Необичайни срещи с мечки обикновено се случват с хора, които са сами в гората. През 2010 г. един такъв инцидент завърши фатално за човек, което е единственият подобен случай в България за последните 70 години.
При среща с мечка
Несъобразеното поведение спрямо животното е от съществено значение. При близка среща с мечка, е важно да не изглеждаме заплашителни, да не проявяваме агресия. Не трябва по никакъв начин да хвърляме камъни по мечката или мечетата, подчерта Дуцов. Препоръчва се да говорим тихо и спокойно, с леко наведена глава, без да имаме пряк зрителен контакт и бавно да се отдалечаваме, без да тичаме или да се обръщаме с гръб към мечката. Такова поведение показва на животното, че нямаме лоши намерения и е достатъчно, за да реши, че не е нужно да се защитава.
Тичането може да привлече хищника, активирайки инстинкта му за лов. Въпреки това, има случаи, когато човек тича в една посока, а мечката в друга, но ако мечката реши да го преследва, човекът не е в безопасност. По принцип, мечката не желае да проявява агресия и не би се укривала, за да дебне хора, добави Дуцов.
Лягането на земята е краен вариант и се използва, ако мечката се насочи към човек и го атакува. Дуцов съветва да легнем плоско на земята, като се свием в ембрионална поза, за да защитим вътрешните си органи и да покрием главата с ръце.
Всички мечки обичат да се катерят, особено младите, отбеляза Дуцов, добавяйки, че ако човек се покатери на дърво, мечката може да види това като опит за избягване на конфронтация.
Мечетата
Обикновено, майката крие мечетата от по-възрастни мъжки мечки, които искат да убият малките, за да накарат женската да се размножава по-рано. Женските избягват места с мъжки мечки. Напоследък наблюдаваме, че женски мечки с малките си търсят близост до хората, за да се защитят от големите мъжки мечки и стават много предпазливи, избягвайки миграция и търсене на нови територии. Все пак, при пряка заплаха, майката е готова да защити малките си. Мечките са изключително интелигентни и малките учат всичко от майките си за две години.
Преди години дърводобивен работник е нападнат от мечка, след като е хвърлил камък по мече. Майката се е появила и е ударила човека, след което си е тръгнала с мечето. Хората не трябва да се опитват да вземат мечетата или да се снимат с тях, тъй като майката може да възприеме това като заплаха.
Хранене на мечки извън населени места
Когато хората оставят храна на открито, мечките свикват с лесно достъпни източници и това може да ги накара да се приближават до населени места в търсене на храна. В години на глад, каквато е настоящата, предотвратяването на хранене извън населени места може да намали конфликтите между мечките и хората.
Мечките в България
Темата за числеността на мечките в България е сложна и все още не е напълно изяснена. Според национално проучване от последните 2-3 години, техният брой е около 400-500, но според ловни специалисти, те наброяват над 1300, обясни Дуцов. Местообитанията в страната предполагат, че числеността на мечките е между 800 и 1000, но това зависи от наличието на хранителни ресурси. Данните от GPS нашийници показват, че тези животни могат да обхождат над 200 кв. км в търсене на храна. Липсата на ресурси ги принуждава да напуснат обичайните си места и да търсят нови. При настъпване на плодородна година с достатъчно жълъди, мед и плодове, може да има над хиляда мечки, но при текущите условия, вероятно са не повече от 800. В България се срещат само кафяви мечки.
Без зимен сън
Обикновено, мечките заспиват в края на октомври или началото на ноември, но при мека и топла зима, е възможно да не заспят изобщо. В края на октомври женските, които ще раждат, се отправят към добре подготвени бърлоги, където през януари раждат. Зимният сън не е задължителен, той е метод за опазване на енергията при трудности в храненето. Когато има много сняг, мечките предпочитат да спят, вместо да губят енергия в търсене на храна. Ако времето е благоприятно и могат да се хранят, те не заспиват.
