Мехмед Юмер е журналист и анализатор. Той е бивш главен редактор на вестник „Заман-България“, който спря да излиза. В момента е главен редактор на сайта obzornews.bg.
– Г-н Юмер, Турция изяви намерението си да стане част от БРИКС – какви са мотивите зад това политическо решение и как ще повлияе на икономиката на страната?
– Някои специалисти са на мнение, че Турция се намира на кръстопът между Европа, Северна Африка, Азия и Близкия Изток, т.е. тя заема важна стратегическа позиция.
Подчертава се, че това повишава геополитическото ѝ значение за БРИКС и така ще допринесе за нарастване на геополитическото влияние на икономическия блок, който се стреми да стане и политически клуб.
Прогнозите са, че Турция, която е сред развиващите се икономики с утвърдена индустрия и пазари, ще има принос към икономическата мощ и обема на търговията със страните от БРИКС.
Очакванията са, че евентуалното членство на страната в икономическия блок ще разшири пазарите и ще увеличи търговския обмен, както и ще създаде нови възможности между страните членки за инвестиции, търговия и икономическо сътрудничество.
Турция залага на своя опит в реализирането на инфраструктурни проекти, като се смята, че по този начин тя може да има допълваща роля по отношение на улесняването на икономическите връзки между различните региони, участвайки в изграждането на критичните инфраструктурни обекти в рамките на блока.
Турция също се надява да извлече ползи от едно бъдещо членство в БРИКС. Специалистите по темата са на мнение, че членството в икономическия блок ще осигури на Турция достъп до някои от най-големите развиващи се световни пазари, което ще стимулира вноса и износа.
– Как този ход ще се отрази на процесите на евроинтеграция и какво би означавало това за НАТО?
– Турският президент Реджеп Ердоган е убеден, че Западът няма пълно доверие на страната му, особено при неговото управление. Ердоган вярва, че западната хегемония върви към своя край и се ръководи от желанието да позиционира страната си като важен посредник при формирането на различни блокове в многополюсния свят.
Най-голямото предимство на Турция е, че тя е член на НАТО и граничи с Европа. В противен случай тя не би представлявала толкова голям интерес за БРИКС. Затова Анкара няма интерес да обръща гръб на Запада.
Запазването на връзките със Запада е от важно значение за Турция, на този етап най-големият външно търговски партньор на страната е Европейският съюз.
Разочарованието от застоя по пътя към пълноправното членство в ЕС е факт, но затова голяма отговорност има и авторитарният режим на Ердоган, който той изгради. Въпреки това като прагматик Ердоган осъзнава интересите на страната си и запазва връзките си с ЕС в рамките на Митническия съюз.
Турският президент е известен със своя опортюнизъм, не е изключено желанието да вкара страната в БРИКС да е някаква дипломатическа маневра, целяща да повиши значимостта му пред западните лидери, защото през последните години авторитетът му сред тях доста се понижи.
Но това може да се изтълкува и като предупредителен сигнал към Запада от страна на Анкара.
– Как това би променило баланса на силите в разделението по оста Изток-Запад и ефекта върху конфликта в Украйна?
– Турция има много задълбочени връзки със западните структури. Тя е член на НАТО почти от самото му създаване. Това определя и нейната роля в баланса на силите.
Досега Анкара не се включи към санкциите срещу Русия, но получи сериозни критики от своите западни съюзници.
Ако Турция възнамерява да стане член на БРИКС, на нея ще й се наложи коренно да преразгледа отношенията си със Запада. Русия ще настоява Анкара да се съобразява не с правилата, които Западът поставя по отношение на конфликта в Украйна, а със правилата на Кремъл. Това е много ясно.
На този етап Турция подкрепя териториалната цялост на Украйна, продава дронове на Киев, президентът Ердоган неведнъж е заявявал, че спазването на международното право изисква връщането на Крим на Украйна, но при смяна на посоката към БРИКС Москва ще настоява да се признае нейната теза за денацификацията. Това ще бъде много тежка дилема за Анкара.
– Доколко решението на Ердоган за членството в БРИКС кореспондира с настроенията в страната?
– Самият факт, че турското общество научи новината от чуждите медии е показателен.
Турското правителство може би не иска да има на този етап широк обществен дебат по темата и действа предпазливо. Вероятно официална Анкара внимава да не събуди нежелани обществени реакции, ако някоя от постоянните членки на БРИКС има възражения и нещата не потръгнат.
Турция вече има горчив опит от процеса на присъединяването си към Европейския съюз. В началото обществото беше силно обнадеждено от посоката, която страната избра, но с течение на времето надеждите бяха попарени.
Според публикациите, тиражирани в турските медии, на срещата на високопоставени представители на страните от БРИКС, занимаващи се с проблемите на сигурността, руският президент Владимир Путин е заявил, че над трийсет държави проявяват интерес към блока.
Тази година Русия е ротационен председател, а срещата на върха на БРИКС се очаква да се проведе в град Казан към края на октомври. Когато в медиите изтече информация за желанието на Турция да се присъедини към блока от канцеларията на президента Путин беше заявено, че молбата на Анкара ще бъде разгледана.
Но все още не е ясно дали това ще стане факт.
– След опита за преврат в Турция немалка част от интелигенцията и прогресивно настроените хора бяха съдени и пратени в затвор. Как 9 години по-късно това се отразява върху политическата и икономическата ситуация в страната?
– Опитът за преврат на 15 юли 2016 година разруши основите на кемалистка Турция и на мястото на този фундамент се изгради нов режим от султанистки тип.
Султанистка Турция на Ердоган е антитеза на кемалистка Турция на Ататюрк. За непредубедените хора тази дата от най-новата история на Турция продължава да бъде обвита в мрак.
Нека да припомним отново, че турският президент Ердоган нарече опита за военен преврат „дар от Бога“.
– В контекста на икономическите и политически реалности в страната – какви са нагласите на българските турци там – къде се чувстват по-комфортно – в Турция или България?
– Изселниците в Турция може да се категоризират условно в три групи.
По-възрастното поколение, които вече се пенсионираха там имат относително спокойствие идват в България и прекарват летните месеци тук. Някои от тях дори получават пенсия и в България, защото имат натрупан стаж.
Стегнаха си къщите, ремонтираха ги, а някои, които са си продали селските къщи, си купиха парцели и построиха нови жилища и остават да живеят за постоянно в България.
Поколението, което е на средна възраст и се е устроило в Турция, няма много опции за маневриране, колкото и да са недоволни от нарастващата инфлация те вече са се устроили там.
Но важно е да се отбележат тенденциите при по-младото поколение. Те имат право на българско гражданство, значителна част от тях идват тук след завършване на образованието си, а не малка част от тях учат и в България с цел реализация в страната или в държави от Европейския съюз.
Поколението „Гези“ не обича Ердоган и неговия режим и търси възможности за реализация извън Турция.
