В мемоари, издадени осем месеца след смъртта му, руският опозиционен лидер Алексей Навални никога не губи вяра, че каузата му си струва известни страдания и също така признава, че би искал да напише много по-различна книга.
„В нея има смесица от разнородни стилове, традиционен разказ, последван от затворнически дневник“, пише Навални в мемоарите си, озаглавени „Патриот“, които излязоха вчера на пазара и които са всъщност традиционен разказ, последван от затворнически дневник.
„Така не ми се иска книгата ми да бъде още един затворнически дневник. Лично аз ги намирам интересни за четене, но като жанр – със сигурност са достатъчно“.
Последните 200 от общо 479-те страници от книгата на Навални по някакъв начин имат характеристиките на други затворнически дневници или на такива класически руски произведения като „Един ден на Иван Денисович“ на Александър Солженицин. Той проследява скуката, изолацията, изтощението, страданието и абсурдността на затворническия живот, докато в същото време се занимава с всичко – от френската литература от XIX век до (певицата) Били Айлиш. Но „Патриот“ освен това представлява доказателство за изключителната битка на известния дисидент срещу отчаянието, докато руските власти постепенно увеличават репресиите си срещу него. Мемоарите си Навални дори дава съвети как хората да се изправят срещу най-лошото и да не губят надежда
„Важното нещо е да не се измъчвате с гняв, ненавист, фантазии за отмъщение, а непрекъснато да се приближавате към приемане на нещата. Това може да бъде трудно“, пише той. „Процесът, протичащ в главата ви по никакъв начин няма да е праволинеен, но ще се окажете в лоша ситуация, ако не опитате това. То ще работи толкова дълго, колкото го приемате сериозно“, допълва той.
През последните години Навални стана международен символ на съпротивата. Адвокат по образование, първоначално той е активист срещу корупцията, но скоро се превръща в политик със стремеж за да заеме публична длъжност и потенциал да стане основния съперник на дългогодишния президент Владимир Путин.
Вдовицата на Навални – Юлия Навална, ръководеше завършването на книгата. В интервю за представянето на „Патриот“ тя каза пред Би Би Си, че ще се кандидатира за президент, ако някога се върне в Русия – малко вероятна стъпка, докато Путин е на власт, призна Навална. Срещу нея е издадена задочна заповед за арест в Русия по обвинения за участие в екстремистка група. Путин „трябва да лежи в руски затвор, да почувства всичко, което не само моят съпруг, а всички затворници в Русия чувстват“, каза Навална в интервю за предаването „60 минути“ по Си Би Ес.
Тя се зарече да продължи борбата на покойния си съпруг. Навална редовно записва видеообръщения до поддръжниците си и се среща със западни лидери и високопоставени лица, като се застъпва за руснаците, които са против Путин и неговата война в Украйна. Тя има две деца със съпруга си, който в книгата си пише за незабавната любов, която той е усетил към нея и за тяхната трайна връзка. В мемоарите си Навални обрисува Юлия като сродна душа, която „може да обсъжда най-трудните въпроси с мен без никаква драма или извиване на ръцете“.
В първата част на книгата Навални размишлява за разпадането на Съветския съюз, за разочарованието си през 90-те години на миналия век от руския лидер Борис Елцин, за ранното си противопоставяне срещу корупцията, за влизането си в обществения живот и за откритието, че не му се налага да търси много дълго политик, „който да се заеме с всякакви необходими, интересни проекти и да си сътрудничи пряко с руския народ“.
„Аз исках да се появи такъв политик, чаках го и един ден осъзнах, че сам мога да бъда този човек“, пише той.
Неговата визия за „красивата Русия на бъдещето“, в която лидерите са свободно и честно избрани, корупцията в държавната власт е под контрол, а демократичните институции работят – му печелят широкоразпространена подкрепа в цялата държава. Той има млади, енергични активисти на своя страна – екип, който приляга повече за “фантастичен стартъп”, отколкото за тайна революционна операция, пише Навални в мемоарите си. „Отвън ние изглеждахме като „група московски хипстъри“, добавя той. Заедно, Навални и неговият екип, създават колоритни, професионално продуцирани видеа, изобличаващи корупцията в държавната власт. Видеата събират милиони гледания в „Ютюб“ и предизвикват масови протести, докато властите въвеждат все по-строги мерки срещу инакомислието.
В отговор на нарастващата популярност на Навални, властите повдигат многобройни обвинения срещу него, съюзниците му и дори членовете на семейството му. Често го задържат и закриват цялата му политическа инфраструктура – Фондацията за борба с корупцията, която той създава през 2011 г., като мрежа с няколко десетки регионални офиса.
През 2020 г. Навални оцелява след отравяне с нервнопаралитичен агент, за което той обвинява Кремъл, които отричат да са замесени. В самото начало на книгата си той описва този етап в много големи подробности, като разказва: „Това е прекалено и аз съм напът да умра“. Семейството и съмишлениците му успяват да се преборят той да бъде откаран в Германия за лечение, а след като се възстановява пет месеца, той се връща в Русия, само за да бъде арестуван и изпратен в затвора, където прекарва последните три години от живота си.
В мемоарите си Навални си спомня, че е казал на жена си, докато все още е бил в болницата в Берлин, че „разбира се“, ще се върне в Русия.
Натискът върху него продължава и зад решетките, като се увеличава след руското нахлуване в Украйна през февруари 2022 г., когато репресиите срещу инакомислието се засилват до безпрецедентни нива. В съобщения, които той успява да предаде от затвора, Навални описва мъчителните условия в едноместната килия, в която той е затворен с месеци за различни дребни нарушения, в които служителите на затвора безмилостно го обвиняват, както и лишаването от сън, оскъдната храна и липсата на медицинска помощ. През октомври 2023 г. трима от адвокатите му са арестувани, а още двама са поставени в списък за издирване.
През декември 2023 г. властите местят Навални в наказателна колония с най-висока степен сигурност в отдалечен град зад Полярния кръг. През февруари 2024 г. 47-годишният Навални изненадващо умира там, а обстоятелствата и причината за смъртта му, все още остават мистериозни. Юлия Навална и съмишлениците му казаха, че Кремъл го е убил, докато властите твърдят, че Навални е починал от „естествена смърт“, но не разкриват никакви подробности какво се е случило.
Десетки хиляди руснаци се стекоха на погребението му в предградията на Москва през март в рядка проява на неподчинение в една страна, в която уличните протести и дори единичните демонстрации често завършват с незабавен арест и затвор. В продължение на дни след това, хората носеха цветя на гроба му, а шепа хора дори дойдоха там вчера.
„Мечтая възможно най-много хора да прочетат тази книга, защото ми се струва, че всеки ще научи нещо ново за Алексей. (Всички) ще се посмеят и поплачат малко. Той беше толкова страхотен: силен и смел, нежен и забавен. Най-добрият. И най-скъпият“, написа Юлия Навална в социалната мрежа „Екс“.
Екипът на Навални каза, че книгата ще бъде издадена на руски, езикът, на който е написана, но изпращането й в родината му и в съседен Беларус не е възможно, „тъй като не може да бъде гарантирана доставка и липса на митнически проблеми“.
Кремъл и руските държавни медии игнорираха информацията за публикуването на мемоарите, така както игнорират много други събития, свързани с Навални, чието име Путин и други високопоставени лица почти никога не изричат публично.
Източник: БТА/ Превод: Валерия Динкова
