Посещението на италианската министър-председателка Джорджа Мелони в Китай, както всяка друга визита на западен лидер, е опит за ходене по въже. Разликата с посещенията на германския канцлер Олаф Шолц и френския президент Еманюел Макрон е, че Италия и Китай всъщност гледат на това посещение като ново начало на техните отношения.
Причината е, че Мелони отмени плановете на предшествениците ѝ Италия да бъде част от китайския „нов път на коприната“. С тази инициатива през 2013 г. китайският лидер Си Дзинпин започна да прави държавите по света финансово и икономически зависими от Народната република. По този начин 148 държави вече са свързани с Китай. Италия щеше да се превърне в първата страна от Г-7, която е икономически зависима от Пекин.
Облекчение в Европа от позицията на Италия
Облекчението, че Джорджа Мелони се отказва от този проект, трябва да е било осезаемо в европейските столици. В края на краищата нейната партия „Италиански братя“ романтизира фашисткото наследство от епохата на Мусолини. Имаше опасения, че Италия може да се превърне в нещо като васална държава на Пекин – път, по който отдавна тръгнаха Унгария и Сърбия. В крайна сметка има сходство и с етнонационализма на Си Дзинпин, който възхвалява „расата Хан”.
Номенклатурата в Пекин имаше причини да разчита на подобно развитие, защото в Будапеща и Белград, където управляват десни популисти, както е и в Рим, ухажването на Китай беше наистина успешно. Унгарският министър-председател Виктор Орбан торпилира Европейския съюз при всяка удобна възможност, той също така позволява на китайската полиция да патрулира в Унгария, което представлява огромен риск за сигурността на свободна Европа. Орбан е и най-близкият съюзник на руския президент Владимир Путин в ЕС.
Сръбският министър-председател Милош Вучевич може да нанесе по-малко вреди, тъй като страната му все още не е член на ЕС. Въпреки това статутът на страна-кандидатка за членство, който Сърбия получи през 2012 г., в края на краищата трябва рано или късно да се превърне и в пълноправно членство.
По-добри търговски отношения, но и край на подкрепата на Пекин за Москва
При тези условия Брюксел беше и продължава да е доволен от италианската лидерка по отношение на отношенията ѝ с Китай: Мелони не само се оттегли от „Новия път на коприната“, но подобно на останалите западни съюзници, тя също така застава твърдо на страната на Украйна, която беше нападната от Путин. Пекин изглежда е готов да отвори нова глава. В края на краищата боледуващата икономика на Народната република е зависима от Европа – точно както много европейски икономики са зависими от китайския пазар.
Такъв е и тонът на официалните китайски изявления, придружаващи държавната визита на Мелони. Намерението е да се развие това, което сега предстои, в „по-зряла и стабилна посока“, се казва в него. Подобно на други западни гости преди нея, Мелони се опитва да убеди Народната република да спре да подкрепя войната на Путин срещу Украйна. „Налице е нарастваща несигурност на международно ниво и смятам, че Китай неизбежно е много важен партньор в диалога за справяне с цялата тази динамика“, каза Мелони донякъде завоалирано на Си.
Мелони трябва да е предпазлива
Петте дни, които Мелони ще прекара в Китай, ще бъдат посветени не толкова на външната, колкото на икономическата политика. Китайските лидери са известни с това, че не се отказват от нещата, които са важни за Китайската комунистическа партия. Това означава, че Пекин ще продължи да се опитва да влияе върху политиките на „Стария свят“ чрез Италия, която е сред основателите на Европейския съюз. Италианските преговарящи трябва да имат това предвид – икономическите интереси винаги са преди всичко политически интереси за Си Дзинпин.
Джорджа Мелони се надява да убеди китайското ръководство да инвестира, наред с другото, в италианския автомобилен сектор. Ако не прояви необходимата предпазливост обаче, ще бъде неприятно изненадана в близко бъдеще. Си не крие желанието си да замени европейската автомобилна индустрия с китайска. И не се интересува от по-нататъшното автономно съществуване на италианската или германската автомобилна индустрия.
Текстът е публикуван в Дойче Веле.
