Между 100 и 200 български туристи месечно посещават църквата „Свети Георги“ в румънския град Тулча, известна сред местното население като „Църквата с часовника“ или „Българската църква“. Това каза в интервю за БТА отец Феликс Николай – културен съветник в Тулченска епископия и свещенослужител в храма.
По думите му туристите са основно от Варна, Добрич, Русе и София.
Отец Николай обясни, че църквата е построена само за три години – между 1854 г. и 1857 г., от българската общност в Тулча и с подкрепата на местното население.
„Това е рекордно кратък срок за онова време, а българската общност е била богата, работлива и добре приета“, обясни свещеникът.
Той каза, че жителите на Тулча се гордеят с храмовете си.
„Гордеем се и с прекрасния иконостас в църквата „Свети Георги“, обясни отец Николай.
Дървеният иконостас на храма се състои от около 90 икони. Част от тях са изработени от известния български художник Станислав Доспевски (1823 – 1878), който е представител на Самоковската художествена школа.
Отец Николай обясни, че художникът не е успял да довърши всички творби. Причината е, че Доспевски е арестуван през 1877 г. и лежи известно време в пловдивския затвор, а след това и в затвор в Цариград, където умира при неизяснени обстоятелства на 6 януари 1878 година.
„Радваме се, че можем да се грижим за този храм, който предстои да бъде реставриран с европейски средства“, обясни отец Николай.
Той коментира, че българите трябва да видят този храм, защото в него има произведения на български творци, които не са представени в България.
Тук се пази и друга картина на Станислав Доспевски – портрет на съпругата му Мариола Доспевска.
„В Тулча българите могат да дойдат и да видят също част от корените си. Някои (българи) са учили тук. Ние се опитваме да разкажем за всичко това. Когато дойдат българи, разговарям с тях малко и на български език, който понаучих“, казва с усмивка отец Николай.
Църквата „Св. Георги“ в Тулча е пропита от българщина, заяви посланикът ни в Румъния Радко Влайков
Посланикът на България в Румъния Радко Влайков каза за БТА, че Тулча е уникално място, тъй като в средата на 19-и век българите са били най-голямата етническа група в един традиционно многонационален град. И до днес в него живеят представители на 20 етноса.
„Църквата „Свети Георги“ в Тулча е пропита от българщина. В Тулча могат да се видят и много други места, пряко свързани с нашата история. Едно от тях е бюст-паметникът на Георги Раковски, който от няколко дни е с нова плоча, подменена по инициатива на Посолството на България в Румъния и ръководството на общината. Отделно с ръководството на Общината избрахме място за поставяне и на бюст-паметник на Стефан Караджа, който е живял в Тулча“, обясни Влайков.
Той каза още, че има и въпрос, който вълнува всеки българин, свързан с къщата на Стефан Караджа в Тулча.
„От доста години вече няма нищо българско в нея. Сега е превърната в дом на хора и не е подходящо там да има паметен знак, че Стефан Караджа е живял дълги години тук“, каза дипломатът.
По думите му бюст-паметникът на Стефан Караджа ще бъде изграден в следващите няколко месеца. Той ще се намира в централния парк на Тулча – срещу „Българската църква“.
„Паркът е място, през което преминават много хора, а българите, които посещават Тулча, могат да поднесат цветя и да покажат своето уважение“, каза Влайков.
Той препоръчва на всеки българин, който има възможност, да посети Тулча, но да отдели време и за намиращия се на стотина километра град Браила.
„Българите трябва да посещават много места в Румъния, които са пряко свързани с нашата историческа памет и с това, което са правили нашите предци, особено през 19-и век, когато немалка част от тях са намерили закрила в Румъния. Това е дало възможност на най-великите наши личности да подготвят от тук освобождението на България и да създадат някои от първите български институции – например Българското книжовно дружество в Браила, което поставя основите на Българската академия на науките“, обясни посланик Влайков.
Посланик Влайков има идея да бъде издаден пътеводител на българските места в Румъния
Той обясни, че целта е всички места в Румъния, свързани с историята на България, местата, по които са живели и работили нашите предци, да бъдат по-видими, по-достъпни и да могат да бъдат посещавани от повече български туристи.
„Ние разговаряхме с кмета на Браила, за да може в града да се идентифицират, да се поддържат и да бъдат видими за туристите местата, свързани с нашата история. Правим усилия да намерим и известната кръчма на Странджата, както и много други обекти“, обясни Влайков.
Той заяви, че идеята е в рамките на година да бъде издаден пътеводител за българските места в Букурещ, които са десетки.
Сред тях е Солаковият хан. Той е построен през 1859 г. от предприемчивите братя Солакоглу от Свищов с търговска цел – фабрика за макарони. През годините мястото се превръща в подслон за българските революционери емигранти в Румъния. Именно там, в мелницата на хана в двора, през 1868 г. Христо Ботев и Васил Левски преживяват заедно една изключително студена зима, а на първия етаж на хана, в печатницата, Любен Каравелов издава вестниците „Свобода“ и „Независимост“, както и списание „Знание“.
Община Букурещ е предприела дейности по укрепване на сградата, която е в много лошо състояние.
Посланик Влайков каза още, че има идея подобен пътеводител да бъде издаден и за българските места в Румъния.
„Нашата история е изключително преплетена с Румъния и сме длъжни пред нашите предци. Горд съм като български посланик и като българин, че навсякъде по тези места, където отида, се говори за българите, за трудолюбивите българи, за българите, които са изграждали, както и за толерантността между двата народа. Историята е най-големият капитал в българо-румънските отношения и занапред. Може би заради това сега отношенията между двете страни чувствително се подобряват, тъй като българи и румънци се преоткрихме, защото стъпваме на изключително здрава основа в чисто човешките отношения“, заяви Радко Влайков.
