През последната седмица поведението на Делян Пеевски в парламента бе заснето от всички камери и обсъждано във всички медии. Мнозинството го разглеждаше като израз на безразличие от страна на едно лице, което се представя публично като себе си, но и като привилегированото протеже на самоуверен стопанин на сараите.
Пак Делян Пеевски изтъква своя високомерен и нахален тон в изказванията си към акад. Николай Денков – премиера, който успява не само да намали хаоса в политическите дискусии, но и да поддържа силни позиции въпреки противоречията в коалицията.
„Продължаваме промяната“ (ПП) спряко острието на атаките само в сряда, 29 ноември – без необходимата настойчивост. Все пак, няма друга фигура, която толкова ясно е символ на корумпирана власт, както следващия председател на ДПС.
Тояготи предвидимата му роля показва, че той не се е променил „за доброто“ (по Даниел Лорер), а предразполагание на „подизпълнител“, преди да е постигнал кариерни успехи.
Нека се припомним
Сигурно коментаторите и наблюдателите помнят кариерата на Пеевски. Той бе назначен за парламентарен секретар на 21 години, без образователен ценз, и стана най-младият заместник-министър в историята на България.
Оттогава са минали десет години от тази извънредна точка в дневния ред на парламента, когато Делян Пеевски беше кандидат за председател на Държавната агенция за национална сигурност. Сегашните членове на парламента тогава бяха тийнейджъри, а някои от тях бяха част от сандъците, когато Пеевски беше уличен за злоупотреба със средства от Държавния резерв.
Преди десет години Бойко Борисов силно осъди номинацията на Пеевски, докато днес стои в компанията на този, когото гласува подозрения „политически Франкенщайн“.
Така стигнахме до момент, когато някои не знаят или не помнят, а други знаят, но мълчат.
Скоро ще има избори. Трябва ли изборът в ДПС да зависи от членовете на партията?
Това е един безсмислен въпрос, но винаги сме мълчали по темата, защото зависеше от нашето семейство. Номинацията на Пеевски за председател на ДПС е пример за феодализация на избирателното право и мълчанието на агнетата.
В заключение
Преди десет години десетки жители на Кърджали излязоха да протестират срещу назначението на Делян Пеевски, защото го считаха опасен за националната сигурност. Протестът беше мълчалив. Хората просто се събраха пред паметника на Васил Левски в града.
Сега, краят остава във вашите ръце.
Коментарът на Еми Барух е публикуван в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
