Меглена Антонова ръководи програмата и офиса на „Грийнпийс“ – България. Тя координира кампании за екологично земеделие, възобновяеми източници и намаляване на въглищата в България, както и за чист въздух в Централна и Източна Европа. Последва магистърска степен по международно право на околната среда и има познания за правни действия срещу замърсители като въглищните централи.
– Г-жо Антонова, какво означава отлагането на либерализацията на пазара на тока за битовите потребители до 1 юли 2025 г.?
– В дългосрочен план, това представлява притеснителна новина, защото се намалява времето за преход до пълната либерализация на пазара за битова електроенергия.
Сега плъната либерализация остава за 1 януари 2026 г., като отлагането с една година на първата стъпка, която трябваше да се предприеме на 1 юли 2024 г., означава по-малко време за информиране и адаптиране на хората към новите условия.
Настоящото отлагане нямаше да засегне битовите потребители директно. Цената на електричеството щеше да се запази на субсидирано равнище, а промените биха засегнали електроразпределителните дружества, които щяха да закупуват електроенергия от пазара, като разликата би се покривала от Фонда за сигурност на електроенергийната система.
Следователно, държавата щеше да субсидира „Марица Изток – 2“ още и в бъдеще, за да покрие разликата между пазарната цена и цената на произвежданата там електроенергия.
Продължаваме същата практика, но вече електроразпределителните дружества няма да имат възможност да закупуват по-евтина енергия, което означава по-малко финансова подкрепа за „Марица Изток – 2“ от данъците на гражданите.
– Така ли решението за либерализация на пазара на ток за битовите потребители повече засяга производителите на ток от въглища?
– Да, има потенциал за това, особено в периодите с по-добро предлагане на енергия от по-евтини източници. През тази година видяхме топла и слънчева зима, като резултат от които производството на енергия от възобновяеми източници нарастваше. Това води до спад на общата цена на електроенергията на пазара.
Когато има много предлагане от такива източници, цената на тока пада, като в същото време въглищата стават по-малко конкурентоспособни.
– Така ли се получава парадоксът, че протестиращите се опитват да убедят, че протестират в интерес на битовите потребители, които биха могли да изпитат нарастване на цените на тока?
– Либерализацията на пазара може да носи рискове за битовите потребители, особено в периоди на високи цени на електричеството, като тези, които бяха предизвикани от енергийната криза преди година. На такива моменти, потребителите могат да бъдат изложени на по-големи цени за ток, без да имат възможност за защита.
Въпреки това, либерализацията може да бъде изгодна, ако има наличие на по-евтина енергия, от която потребителите могат да се възползват. Собственото производство на енергия, например през соларни панели или участие в енергийни общности, може да осигури стабилност на цената на тока и да предпази потребителите от внезапни ценови скокове.
– Какво значи разрешението за отпускане на 250 милиона лева годишно за рекултивация на Маришкия басейн?
– По нашите данни в „Грийнпийс“, има около 20 000 хектара повредени терени от дейностите на Мини Марица – Изток, от които само 4800 хектара са рекултивирани.
Годините на добив на въглища унищожиха значителна част от земята, което я направи неподходяща за други цели. Много малък процент от тази територия е бил рекултивиран до момента.
Не се разбира защо рекултивацията не е станала преди и защо няма отговорност за закъснението в този процес. Тази дейност трябва да бъде включена в цената на продаваните въглища, но несъжалявам, че нямам отговор на този въпрос.
Сега отново ще се наложи държавата да заплати за нещо, което трябваше да бъде направено преди. Дълбоко сме загрижени, че бяха гласувани тези средства без ясен план за рекултивацията.
Нямаме видимост за начина, по който ще бъдат изразходвани милионите за рекултивацията, които трябва да бъдат използвани до 2028 г. Съществува риск тези фондове да бъдат разгледани като нерегулирана държавна помощ от ЕС, ако не се представи ясен план за тяхното използване. Това означава, че гражданите отново ще плащат за това.
– Искането за тези средства беше ли инициирано от протестиращите енергетици, за да бъдат гласувани бързо от парламента?
– Не съм сигурна дали такова искане беше инициирано поне в началото. Смятам, че исканията се отнасяха повече до запазването на работните места. Въпросът е дали парите се използват за рекултивация или за запазване на работни места. Едно такова значително финансиране трябва да бъде съпроводено от ясни условия.
Средствата се отпускат за мините, но трябва да бъдат изпълнени и целите, свързани с рекултивацията.
– С днешните решения на парламента, има ли опасност да бъдат застрашени средствата от Плана за възстановяване и устойчивост?
– Има сериозен риск, особено по отношение на либерализацията на пазара. Както знам, това е един от елементите на ПВУ. Идеята беше реформираните да получат допълнителни средства, които да допълнителни на структурните фондове, които вече се предоставят на държавите.
На първо място предложеният начин за реформата не беше напълно удовлетворителен за ЕК, но отлагането му сега не изглежда като добър знак.
Бяха направени няколко компромиса относно справедливия преход и ПВУ, но някои аспекти бяха реализирани непълно. Единствено време ще покаже, дали ще получим тези средства.
