През последните дни се разигра поредната черна глава от бруталната гражданска война в Судан, след като паравоенните Сили за бърза подкрепа превзеха града Ел Фашер, в района Дарфур, и изтласкаха армията. Това стана след след 18-месечна обсада, която блокира десетки хиляди цивилни. Силите за бърза подкрепа успяха да върнат контрола над всички основни градски центрове в Дарфур, развитие, което повишава вероятността страната да се сблъска с ново дълбоко разделение.
Какво се случи в Ел Фашер тази седмица
Паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF) заявиха, че са „разширили контрола си върху града Ел Фашер, освобождавайки го от хватката на наемници и милиции“. След това генерал Абдел Фатах ал-Бурхан, началникът на суданската армия, потвърди, че неговите сили са се изтеглили „на по-безопасно място“, практически признавайки загубата на града.
След превземането на града се появиха доклади, включително и видеа, които показват членове на RSF да осъществяват екзекуции на цивилни невъоръжени граждани, по време на етнически мотивирани арести. Групата е обвинена в преследване на определени лица, задържане на цивилни и освобождаване само срещу плащане на откуп – модел, който се е повтарял след поемането на контрола над други големи градове.
Лабораторията за хуманитарни изследвания на Йейлския университет сравни нивото на насилие в Ел Фашер с първите 24 часа от геноцида в Руанда. Според доклади, около 2000 души са загинали само в града след настъплението на RSF, като се съобщава за безразборни екзекуции, нападения срещу цивилни, опитващи се да избягат, и нападения по домовете. Има данни и за сексуално насилие, особено срещу жени и момичета.
Град Ел Фашер е подложен на 18-месечна обсада, която е ограничила достъпа до продоволствени и медицински помощи, създавайки сериозна хуманитарна криза. След падането му RSF държи почти пълен контрол върху региона Дарфур, което поражда опасения за разпадане на Судан. Също са докладвани атаки срещу джамии и болници, като при превземането на болницата „Саудис“ в Ел Фашер са загинали стотици пациенти и медицински работници.
Генерал ал-Бурхан обяви, че оттеглянето на армията е с цел предотвратяване на систематичното унищожение и убийства на цивилни. Малко след това международната общност е критикувана за бездействието си по отношение на насилието, извършвано от RSF.
Как информацията за случващото се достигна до останалата част на света
На място в Дарфур няма представители на световните медии, които нямат достъп до Ел Фашер. Суданският съюз на журналистите съобщи, че комуникациите са прекъснати заради медийно затъмнение. Много от сведенията за зверствата се разкриват чрез видео материали — голяма част от които са заснети от самите паравоенни Сили за бърза подкрепа (RSF), които са геолокализирани от журналисти и анализатори по човешки права.
Свидетелства идват и от оцелели, които са избягали в близкия град Тавила.
Ключова роля играе анализът на сателитни изображения от Лабораторията за хуманитарни изследвания на Йейлския университет. Тези изображения показват големи „купчини“, които съответстват на човешки тела, както и червени петна от кръв на земята, което потвърждава докладваните масови екзекуции и етническо прочистване в града.
Видеоклипове, разпространени в социалните мрежи, показват десетки невъоръжени мъже, които са застреляни или лежат мъртви, заобиколени от бойци на RSF, като някои видеоматериали идват и от про-демократични активисти, които показват тела до изгорели превозни средства.
Свидетелствата и видеоматериалите, в съчетание с анализа на сателитните снимки, дават ясна картина за систематични и умишлени операции „от врата до врата“, насочени срещу коренни нехърбски общности като Фур, Загхауа и Берти с действия, включващи масови убийства и принудително изселване.
Кои са паравоенните Сили за бърза подкрепа?
Паравоенната група Сили за бърза подкрепа (RSF) официално е създадена през 2013 г. от разпадналата се милицията Джанджавид (Janjaweed), която беше използвана от бившия авторитарен лидер на Судан, Омар ал-Башир, за потушаване на племенна бунтовническа вълна в региона Дарфур. Тази операция завърши с геноцид, при който загинаха до 300 000 души.
Първоначално RSF е под контрола на Националната служба за разузнаване и сигурност на Судан (NISS), като в първите години командир на силите става Мохамед Хамдан Дагало, по-известен като Хемети. През 2017 г. легално RSF става част от Суданската въоръжена армия и е под командването на президента.
RSF първоначално участва в военни операции срещу бунтовници в Дарфур, където имат репутация на извършители на военни престъпления, включително изселвания на села, грабежи, изтезания, изнасилвания и извънсъдебни екзекуции.
Гражданската война между RSF и Суданската армия започва през април 2023 г. след борба за власт между двете сили и бързо се разпространява из цялата страна. Конфликтът продължава да причинява хуманитарна катастрофа, като RSF вече контролира значителни части от Дарфур и Курдафан.
Реакцията на международната общност
Международната общност прояви по-сериозно внимание към Судан по-рано тази година, когато в Лондон беше проведена конференция с участието на 17 страни, както и на Европейския съюз и Африканския съюз, за обсъждане на конфликта. На срещата бяха направени нови обещания за помощ и тя беше представена като опит за постигане на консенсус за изход от кризата.
Въпреки това, конференцията беше широко критикувана, тъй като някои от участващите държави, най-вече Обединените арабски емирства (ОАЕ), бяха обвинени във връзки с конфликта.
Военното правителство на Судан обвини ОАЕ в доставяне на оръжия на Силите за бърза подкрепа (RSF), което емирските власти отрекоха. Според изтекъл доклад на експерти към ООН в април са регистрирани многократни полети от ОАЕ към военновъздушни бази в Чад, от където оръжията се пренасят нелегално в Дарфур.
Отношенията между ОАЕ и RSF се проследяват до войната в Йемен през 2015 г., когато RSF е използвана за наемане на бойци, изпратени да се бият за силите на Саудитска Арабия и ОАЕ. Освен това интересът на ОАЕ към Судан е мотивиран от златните му ресурси, голяма част от които са изнесени в ОАЕ през последните години.
