След бурно поскъпване, спад и повод за напрежение сред инвеститорите, биткойнът може би е съзрял и навлиза в период на относително скучна стабилност, посочват експерти, цитирани от Ройтерс.
Световната вълна от регулации доведе до намаляване на обема на търговията. Рекламите на криптовалути изчезнаха от водещите интернет страници, а „биткойн“ вече не е най-търсеното понятие в Гугъл (Google).
Докато инвеститорите се опитват да разберат какъв иска да стане биткойнът като порасне, най-популярната криптовалута преминава през нещо като екзистенциална криза.
Биткойнът поскъпна с 25 процента през април, след като се срина със 70 процента спрямо пика от близо 20 000 долара в края на миналата година.
Секторът на криптовалутите наистина се промени. Малките инвеститори, които бяха зад светкавичното поскъпване на биткойна през 2017 година, бяха изтласкани встрани от правителствени забрани върху търговията и заменени от „криптовалутни“ фондове, богаташи и утвърдени финансови компании.
Междувременно среднодневният търговски обем на борсите за криптовалути е намалял до 9,1 млрд. д. през март и до 7,4 млрд. д. през първата половина на април спрямо близо 17 млрд. д. през декември, според данни от аналитичния сайт КриптоКъмпеър (CryptoCompare).
Най-големият търговски ден за дигитални валути бе на 22 декември, когато обемът на търговията достигна 30 млрд. долара. На 8 април показателят спадна до 4,6 млрд. долара, което бе най-слабият търговски ден от октомври миналата година.
Появи се теорията, че по-големите институции ще направят пазара на биткойни по-устойчив и по-ликвиден.
Сравнително малко институции обаче обявиха публично планове да търгуват с криптовалути, а мнозина мениджъри на активи заявяват, че все още не са сигурни дали дигиталните пари са нещо повече от моментна прищявка.
Проучване на Томсън Ройтерс (Thomson Reuters) обаче установи тази седмица, че една от всеки пет финансови институции обмисля да започне да търгува с криптовалути през идните 12 месеца. Сред тях 70 процента планират да започнат търговията през следващите три до шест месеца.
Междувременно цената на биткойна може би се стабилизира, поне теоретично. Фючърсният пазар показва, че цената на биткойна ще остане сравнително стабилна – между 8900 д. и 9050 д. – до септември.
Джо Дънкан, основател на базираната в Сингапур финансово-технологична компания Дънкан кепитъл (Duncan Capital), очаква индивидуалните инвеститори да се върнат към търговията, тъй като правителствата бавно смекчават правилата си за криптовалутния пазар.
Биткойнът обаче все пак може да загуби пазарната си доминация, посочва експертът.
Според Томас Лий, съосновател на Фъндстрат глоубъл ъдвайзърс (Fundstrat Global Advisors), пазарът на биткойни чезне във фаза на „чистилище“, някъде между мечи и бичи пазар. Това може да продължи поне до септември, прогнозира той.
Един от проблемите е, че макар мнозина от големите инвеститори да са любопитни как блокчейн технологията, която е в основата на биткойна, може да донесе революция във финансовия сектор, самият биткойн не е широко приеман като валута и няма собствена реална стойност.
Според някои анализатори биткойнът ще остане активът с най-висока цена, служещ като гаранция (като златото) в дигиталния свят, докато останалите криптовалути ще бъдат използвани за търговия.
Според други той е само поредният актив.
