Малко вероятно е Русия да атакува страна членка на НАТО, на този етап тя няма такъв потенциал, коментираха за БТА директорът на Института за икономика и международни отношения и бивш заместник-министър на външните работи Любомир Кючуков и председателят на Софийския форум за сигурност и бивш заместник-министър на отбраната Йордан Божилов.
БТА потърси техните мнения по няколко въпроса, сред които каква е вероятността за конфликт между Русия и НАТО, Русия да застраши с военни средства държава от алианса и до каква степен подобен хипотетичен сценарий зависи от изхода на войната в Украйна.
„Изглежда малко вероятно Русия да атакува страна членка на НАТО, но рискът от директен сблъсък Русия – НАТО на украинска територия не следва да се подценява“, смята Любомир Кючуков. Според Йордан Божилов на този етап Русия няма потенциала да атакува държава членка на НАТО. И двамата експерти изтъкнаха, че повече от две години Русия не успява да постигне целите си в Украйна.
Едва ли някой в Москва храни илюзии, че една пълномащабна война с НАТО би била по-успешна, коментира Любомир Кючуков. Според него, обаче, войната бавно, но сигурно ескалира и става все по-високотехнологична и все по-териториалнообхватна, напускайки вече Украйна и пренасяйки се и в Черно море, а и на територията на Русия.
Кючуков вижда два възможни подхода оттук нататък – продължаване на военните действия, което, по думите му, означава повече оръжие и повече война, или трансформиране на военното замразяване в политическо и започването на преговори. Като преговори не означава мирно споразумение, каквото не може да се очаква в обозрима перспектива, на първо място заради териториалните въпроси, отбеляза експертът. Но това включва примирие, т.е. прекратяване на военните действия и на жертвите, е мнението на Кючуков.
Военният потенциал на НАТО и в жива сила, и в техническо отношение далеч превъзхожда руската армия, отбеляза Йордан Божилов. От гледна точка на оценката на заплахата, страните членки на НАТО трябва да се подготвят за потенциална агресия от страна на Русия, смята Божилов.
„Русия има възможности и готовност да ескалира конфликта. Особено след изборите в Русия, Путин ще активизира военните действия в Украйна“, смята Йордан Божилов. Той очаква ожесточаване на военните действия, независимо от руските жертви, както и повече атаки срещу цивилната инфраструктура. Според Божилов това още повече намалява възможностите за търсене на мирно решение. Несъмнено Русия ще продължи опитите да разедини страните членки на НАТО и ЕС и да попречи на помощта за Украйна, смята той.
Следват мненията на експертите:
В последните месеци зачестяват прогнозите на западни политически и военни представители за възможен конфликт между Русия и НАТО. За такъв хипотетичен сблъсък заговориха и руски представители, дори президентът Путин. Смятате ли за вероятно в някакъв момент Русия реално да застраши с военни средства държава от НАТО или предупрежденията за такава възможност са само реторика?
– Любомир Кючуков: От самото начало на войната доста ясно се очертаха две негласни „червени линии“ за САЩ и Русия: да избягват директен конфликт Русия-НАТО и да не се стига до ядрен инцидент. Неслучайно Байдън лично и спешно опроверга твърденията, че руска ракета е убила двама граждани на територията на Полша – когато бяхме най-близко до задействане на чл. 5 от Договора за НАТО. Но тези „червени линии“ стават все по-тънки. Идеята на Макрон за изпращане на френски войски в Украйна рязко повишава риска от директен сблъсък. Затова и всички останали членки на НАТО, с изключение на Балтийските страни и Полша (която неколкократно смени позицията си), отхвърлиха подобна възможност. Дори и да се приеме тезата, че нейната цел е да сложи ясни териториални граници на евентуално мащабно руско настъпление, няма основание да се очаква, че Русия ще се самоограничи в атаките срещу чиито и да са чужди войски на територията на Украйна. А и появилите се информации, че е възможно тези войски да бъдат разположени по западния бряг на Днепър, предизвикват много сериозен въпрос – означава ли това, че цяла Източна Украйна се изоставя на благоволението на Путин?
– Йордан Божилов: Кремъл постоянно използва войнствената реторика спрямо западните държави, включително и за използване на ядрени оръжия, като част от хибридните си действия. Говоренето на руски политици много ми напомня говоренето на съветските ръководители от 80-те години. Ние не трябва да се поддаваме на тези заплахи. В същото време, не трябва да неглижираме готовността на Русия да налага своите интереси със сила. Агресивната война на Русия срещу Украйна е доказателство за това.
НАТО е отбранителен съюз и трябва да е готов да се защити от всякаква заплаха. В Стратегическата концепция на НАТО от 2022 г. ясно са дефинирани двете основни заплахи за страните членки, а именно Русия и тероризма. На базата на тази оценка миналата година във Вилнюс бяха одобрени и регионалните планове за отбрана, като България попада в Южния регион. Тези планове са изключително отбранителни и целят да подготвят държавите членки и НАТО като цяло за потенциална агресия. НАТО не разработва планове за атака срещу която и да било държава.
Считам, че на този етап Русия няма потенциала да атакува държава членка на НАТО. Виждаме, че руската армия вече втора година не може да постигне поставените ѝ цели срещу далеч по-слабата украинска армия и държава. А военният потенциал на НАТО и в жива сила, и в техническо отношение далеч превъзхожда руската армия. От гледна точка на оценката на заплахата, страните членки на НАТО трябва да се подготвят за потенциална агресия от страна на Русия. Това може да стане чрез попълване на военните запаси, подготовка на военно-промишления комплекс, повече тренировки и съвместни действия, подобряване на военната мобилност, укрепване на единството и готовността за съвместен отпор на всяка агресия.
Не изключвам, а даже предполагам, че Русия ще продължи с агресивните си хибридни дейности спрямо отделните натовски държави. Русия има огромен арсенал на подобни дейности. Много е възможно България да бъде сред атакуваните страни.
Какво би спечелила Русия от евентуални военни действия срещу държави от НАТО и би ли поела такъв риск?
– Любомир Кючуков: Повече от две години Русия не успява да постигне целите си в Украйна. И едва ли някой в Москва храни илюзии, че една пълномащабна война с НАТО би била по-успешна. Войната обаче бавно, но сигурно ескалира: тя става все по-високотехнологична и все по-териториалнообхватна – напускайки вече Украйна и пренасяйки се и в Черно море, а и на територията на Русия. А разгръщането на тази спирала на ескалацията рано или късно ще ни изправи пред ситуация, когато следващата стъпка вече ще означава война. Впрочем, обявената от Русия цел за създаване на буферна зона – на територията на Украйна, е поредната стъпка в тази посока. Иначе казано: изглежда малко вероятно Русия да атакува страна членка на НАТО, но рискът от директен сблъсък Русия – НАТО на украинска територия не следва да се подценява.
– Йордан Божилов: Както отбелязах, Русия няма конвенционален военен капацитет за агресия срещу страни членки на НАТО. Не мисля, че ядрената реторика на руските политици за използване на стратегически ядрени оръжия е нещо повече от говорене. Това е един от начините за постигане на цели с хибридни средства. По-скоро трябва да се съсредоточим в изграждане на достатъчен сдържащ и отбранителен потенциал на източния фланг на НАТО, така че да бъде отказан всеки потенциален агресор още преди да е предприел каквито и да било агресивни действия. Другото, което е по-актуално, предвид хибридните действия на Русия, е да изградим устойчивост срещу опитите за дезинформация, пропаганда, сплашване, подривни действия и други подобни.
До каква степен подобен хипотетичен сценарий зависи от изхода на войната в Украйна?
– Любомир Кючуков: Вече повече от година ние се намираме в състоянието на „горещо замразяване” на конфликта, като фронтовата линия е де факто фиксирана в по-голямата си част. Което изцяло промени характера на войната – тя вече не е на ценности, не е дори и за територии, а се превърна просто във война на унищожение: на военна техника, граждански обекти, инфраструктура. И на хора. Два са възможните подходи оттук нататък: продължаване на военните действия – което означава повече оръжие и повече война; или трансформиране на военното замразяване в политическо и започването на преговори. Като преговори не означава мирно споразумение – такова не може да се очаква в обозрима перспектива, на първо място заради териториалните въпроси. Но това включва примирие, т.е. прекратяване на военните действия – и жертвите. След неуспешното украинско контранастъпление през миналата година динамиката на бойните действия в момента е в полза на Русия. Отчитайки тази динамика ние, имам предвид НАТО и ЕС, сменихме лозунга: от война до победа до недопускане на поражение за Украйна. Но променяйки целта не променихме инструментариума – а едно примирие може да се окаже много по-сигурна гаранция срещу евентуално поражение на Украйна. Проблемът е, че усилията и на Русия, и нашите, са насочени към това как да се подготвим за войната, а не как да я предотвратим. А това е война, която не може да бъде спечелена – защото не може да бъде загубена: и двете страни (Русия и НАТО) разполагат с огромни неизползвани ресурси, включително ядрени, които могат да мобилизират в случай на заплаха от поражение.
– Йордан Божилов: Наскоро публикувахме анализ за ролята на НАТО в Черноморския регион. Там ясно казваме, че Русия има възможности и готовност да ескалира конфликта. Особено след изборите в Русия, Путин ще активизира военните действия в Украйна. Очаквам ожесточаване на военните действия, независимо от руските жертви, както и повече атаки срещу цивилната инфраструктура. Това още повече намалява възможностите за търсене на мирно решение. Несъмнено Русия ще продължи опитите да разедини страните членки на НАТО и ЕС и да попречи на помощта за Украйна.
Смятате ли, че Русия цели в бъдеще да си върне сфери на влияние и какво може да означава това за България?
– Любомир Кючуков: Когато и както и да приключи войната, светът ще бъде много по-различен: дълбоко конфронтиран, при блокаж на международните институции, пренебрежение към международното право, геополитическо преформатиране и формиране на нови съюзи и силови линии. Съпроводени с пълна липса на взаимно доверие – което означава и на силно лимитирани възможности за политически диалог. Всичко това – в условията на доминираща „секюритизация” (с извинение за английския термин, но не успявам да намеря точен български еквивалент) на международните отношения, когато сигурността предопределя всички политики – от икономиката до спорта. Водеща до растяща милитаризация. Което пък се отразява в друга вече ясно видима тенденция, която аз условно наричам регионализация. Но разбирана не като регионално сътрудничество, а като външен, едропанелен поглед към дадени региони, разглеждани като геостратегически единици, където отделните държави остават на втори план, а стремежът на глобалните играчи е да търсят активно прокарване на собствените си интереси. Това в пълна сила важи и за Балканите и региона на Черно море.
– Йордан Божилов: Русия в края на 2021 г. ясно заяви чрез изпращане на проекти на договори до САЩ и НАТО, че иска всички нови държави членки, включително и България, да излязат от алианса. По този начин Русия се опитва да създаде сфери на влияние и да предрешава съдбите на независими държави. Това за нас е неприемливо. Ето защо ние заставаме зад идеята, че е необходимо да се укрепи военният потенциал и единството на НАТО, за да бъдем защитени от агресия или от чужди претенции. Решението в кои съюзи да членува България и по какъв път да се развива ще се взима у нас, а не в Москва.
Моите очаквания са засилване на хибридното въздействие на Русия срещу България. За съжаление, у нас има много способстващи фактори за такова влияние. Освен това, ние сме черноморска държава, което ни прави още повече уязвими на провокативни дейности на море. Миналата година Русия блокира за няколко месеца почти цялата ни изключителна икономическа зона. Това е явен недобронамерен акт. Със сигурност ще има и много други подобни враждебни действия.
В сегашната геополитическа среда изглежда ли членството ни в НАТО още по-важно за националната сигурност, отколкото преди 20 години?
– Любомир Кючуков: България не може да бъде неутрална в този конфликт. Не само защото е член на ЕС и НАТО, а и защото сме изправени пред агресия и анексия на чужди територии. Но България не следва да бъде пасивна – именно в рамките на ЕС и НАТО. Където да аргументира позиции и да предлага решения. Защото военните действия са съвсем близо до нас. И всяко разрастване или излизане извън територията на Украйна крие много сериозни рискове за националната сигурност. Затова нашият логичен и естествен интерес е да търсим политическо разрешение на конфликта. През тази призма – не виждам реална опасност за промяна на геополитическата ориентация на страната. Това са по-скоро партийни тези за вътрешнополитическа употреба, но които намират определена негативна чуваемост извън страната. Има два безотказни начина да се дискредитира всяка добра идея – в конкретния случай евроатлантическата ориентация на страната: тя да се превърне в догма или да стане за посмешище. Боя се, че най-сериозната опасност за евроатлантизма на България идва именно от тази посока. Още повече ако зад това се прикриват всички останали управленски неуспехи.
– Йордан Божилов: Преди мисленето беше, че войната си е отишла от Европейския континент, че икономическите връзки ще способстват за решаването на възникващите противоречия. НАТО и Русия бяха разработили различни механизми на сътрудничество. Очевидно това мислене почиваше повече на надежда за мир, отколкото на реална оценка. Именно поради това мислене Европа неглижира развитието на въоръжените сили и на военното производство. Руската агресия беше като студен душ за Европа. Сега трябва да мислим повече за отбрана, за изграждане на собствените си въоръжени сили. От тази гледна точка, ролята на НАТО, като основа на отбраната на европейските държави, излиза на преден план. България е една от държавите, които вече отделят 2% от брутния вътрешен продукт и модернизира въоръжените си сили. Необходимо е по-тясно сътрудничество с нашите съюзници в НАТО и ЕС за подобряване на отбранителния ни капацитет, тъй като нито една страна сама не може да изгради способности за противодействие на всички рискове и заплахи. Отново ще подчертая, че противодействието на хибридните рискове е също толкова важно, както и повишаване на способностите на Българската армия.
