Последният път, когато Еманюел Макрон беше забелязан на публично място, той носеше тъмно кожено яке, слънчеви авиаторски очила и черна бейзболна шапка. Той се появи в този вид на рок звезда в неделя, докато гласуваше в крайбрежния град Льо Туке и разбираемо привлече много внимание в социалните медии и новинарските канали.
Но истината е, че напоследък Макрон направи крачка назад от публичността. Освен планираните международни ангажименти, той не е излизал от почти две седмици.
Миналата неделя, вместо да се появи по телевизията, за да утеши привържениците си след зашеметяващото му поражение на първия тур на парламентарните избори, Елисейският дворец издаде кратко изявление на президента, призоваващо за единство.
За първи път центристкият алианс на Макрон, вече наранен и очукан след поражението на европейските избори през юни, води отчаяна битка без своя лидер.
А реалността е, че съюзниците му не го искат в предизборната кампания: лицето на Макрон дори е премахнато от предизборната литература.
„Президентът подцени доколко обществеността беше отблъсната от неговата личност“, заяви партиен служител на френската партия „Възраждане“.
През последните седмици няколко партийни лидери лобираха Макрон да стои настрана от предизборната кампания. Ключов съюзник нарече подобен ход необходима „де-макронизация“. Един министър дори призна по обществената телевизия, че образът на Макрон е „изхабен“.
За словоохотливия и дързък 46-годишен президент, който вечно грабва светлините на прожекторите с новите си идеи, и рушейки статуквото, новата реалност не е никак удобна.
Елисейският бункер
Но като Наполеон, принуден да отиде в изгнание, Макрон се върна към чертожната дъска и започна да подготвя следващата си битка – да управлява Франция след огромната загуба, която го очаква в неделя. Френският президент може да се наложи да влезе в правителство на „съжителство“ с партията „Национален сбор“ на Марин Льо Пен, която се очаква да стане най-голямата група в парламента.
През последните дни Макрон беше зает да укрепва влиянието си, назначавайки няколко висши служители във Франция и настоявайки негови съюзници да получат ключови позиции в Брюксел. Това накара Льо Пен да го обвини, че е организирал „административен преврат“.
В сряда говорител на френското правителство обяви нови назначения в полицията и силите за сигурност след седмичното заседание на кабинета. В армията, флота и военновъздушните сили също са назначени десетки висши военни.
Очакваха се още нови назначения, но изправен пред нарастващото недоволство от светкавичната промяна в администрацията, президентът беше принуден да забави плана си.
Уединен в Елисейския дворец, Макрон обмисля сценарии, които включват победа за крайната десница, парламент с „Национален сбор“ като най-голяма група и коалиция, изключваща крайната десница.
Няколко съюзници на Макрон изтъкнаха възможността за изграждане на хлабава коалиция, подобна на тези в Испания или Германия.
„Може би това е възможност да преоткрием начина, по който управляваме“, каза френският премиер Габриел Атал, добавяйки, че от изборите може да се появи „множествено Национално събрание“ с „няколко политически групи от дясно, ляво и център които биха могли да работят заедно.
Но такъв съюз зависи от резултатите в неделя и би бил възможен само, ако Макрон се съгласи да работи с крайната левица или ако социалистите, Зелените и комунистите се съгласят да скъсат с коалиционния си партньор „Непреклонна Франция.“ И двете перспективи изглеждат много далечни.
Все още в играта
Но колко дълго Макрон ще стои далеч от камерите? Изглежда не много дълго.
В неделя вечерта, след като стана известен мащабът на победата на „Национален сбор“, президентът ще трябва да избере нов министър-председател, което може да отнеме седмици, ако няма ясно мнозинство в парламента.
Ако крайната десница спечели много голямо мнозинство, Макрон ще бъде под натиск да номинира лидера на „Национален сбор“ Джордан Бардела за министър-председател. Ако не, Макрон може да опита дълги коалиционни преговори с настоящите си съперници отляво и отдясно.
Но е трудно да се види как отношенията с либералните съюзници на Макрон ще се поправят и имиджът му пред широката общественост ще се подобри, особено след като популярността му се срина в последните седмици.
Докато френската политика е в смут, Макрон е описван като „луд“, „агент на хаоса“ и обвиняван, че е наблюдавал „фиаското“ отстрани. И дори имиджът му на рок звезда няма да промени това в краткосрочен план.
*Текстът е публикуван в „Политико“. Преводът е на ДЕБАТИ.БГ