Любомир Аламанов е специалист в областта на комуникациите в продължение на над 20 години. През 2016 г. е избран като един от най-влиятелните комуникационни специалисти в областта на Community Relations. Един от водещите световни медии за комуникации PR News го включи в ежегодния си списък с професионалисти-иноватори. The Holmes Report го избра за иноватор 25 EMEA 2018. Най-големият международен орган за PR агенции и национални асоциации International Communications Consultancy Organization (ICCO) го номинира четири години в поред за PR Leader за целия свят в престижните Global Awards 2018, 2019, 2020, 2021. PR News го номинира за CEO на годината 2019. Включен е в списъка PR People of the Year 2020. Той спечели наградата PR Professional of the Year и беше номиниран за PR Team Leader of the Year на Platinum PR Awards 2021. Любомир Аламанов е един от основателите на Българската асоциация на PR агенциите и първият й председател.
– Г-н Аламанов, какъв е вашето мнение за съставянето на правителство с третия мандат? Президентът Румен Радев изрази надежда, че ще се случи чудо, докато вицепрезидентът Йотова се определи като „последният вероятен оптимист“, който вярва в създаването на правителство.
– Създаването на правителство изисква постигане на по-стабилно мнозинство.
В момента в парламента присъстват три типа политически сили – антиевропейски, демократични и клептократични.
Демократичните сили се опитаха да формират мнозинство въз основа на антикорупционно законодателство, като се опряха на постоянните заявления на останалите партии в парламента, че всички са против корупцията. Всъщност обаче се оказа, че това са само празни приказки.
На практика всички, освен ПП-ДБ, се отрекоха от реални реформи. Затова възможността за създаване на правителство се провали. Остава само на клептократичните сили да решат дали искат да утвърдят своето мнозинство чрез образуване на правителство с трети мандат.
Въпросът не е лесен, тъй като те се нуждаят от антикорупционно лице, което да показват и зад което да се крият. Все повече обаче изглежда, че няма кой да ги подкрепи в лъжите им.
– Защо ГЕРБ-СДС настоят твърдо да не подкрепят никакво правителство, дори обединено около краткосрочна национална програма?
– Първо, не искат да приемат антикорупционните закони и не желаят да реформират институциите и силовите структури. От друга страна, не желаят да създадат правителство без антикорупционно лице като ППДБ, което да използват като позорен щит.
Те имат достатъчно мнозинства, дори няколко. Свидетели сме как гласуват за всичко, с което задоволяват желанията си – с ДПС, с ИТН, с „Възраждане“, както в парламента, така и в Столичния общински съвет.
Все пак изглежда, че не се стремят да утвърдят някое от тези мнозинства чрез образуване на правителство. Отново предпочитат да ни хвърлят в хаоса на предстоящи избори, въпреки че отново са „победителите“, за да избегнат отговорност.
– Все повече партии в парламента изглежда обръщат внимание на борбата с корупцията, въпреки че събирането около декларацията на ПП-ДБ по този въпрос не успя. Какво е обяснението – опит за присвояване на темата, повърхностна загриженост или само защото идеята идва от явно най-непопулярната политическа сила в парламента?
– Причината е сравнително проста. Всички политически сили, с изключение на ППДБ, са за реформи и промени само на думи. Когато дойде време за реални действия и приемане на необходимите закони за разгромяване на корупционните практики и за нормализиране на институциите, всички спират да действат, като че ли някой е натиснал спирачката.
Те си харесват сегашното положение, не желаят промени и не искат нищо да се промени. Затова вече 15 години няма реформи, затова няма плащания по Плана за възстановяване, затова няма Шенген и Еврозона, затова няма инвеститори, затова отстъпваме къмпингелно на Румъния. Голямата част от политическите сили просто не искат промени. Имаме нужда от избиратели, които да осъзнаят това, което единствено те могат да променят. Трябва да гласуват за истински демократични партии.
Избирателите трябва най-накрая да се освободят от мъглата, която ги заслепява от 15 години и да гласуват за партии, които истински да ги представляват.
– Какво ебравите виждате в случая с разкола в ДПС и как очаквате да приключи?
– Това е вътрешен процес, за който нямам достатъчно информация. Обаче зная, че избирателите на ДПС са спокойни и консервативни хора, които не обичат резките промени и агресивното поведение.
Ако някой си мисли, че може да ги завладее за седмица, той ще сбърка.
– Разколът се наблюдава и в други партии – какво обяснява тази тенденция и предвиждате ли да засегне и други политически формации?
– Разколът е характерен за партии, за които интересът е по-важен от идеологията и от желанието да направят нещо полезно за страната. Въпреки популистките си изказвания, представителите на тези партии очевидно предпочитат личния интерес, вероятно финансов, пред вземането на решения в полза на обществото.
Този процес се отразява директно на тях и на съответните политически сили.
– При нови предсрочни избори очаквате ли различен сценарий и формиране на нова управленска структура? ГЕРБ-СДС говорят за обединение, докато в същото време продължава отцепването на кадри на ПП-ДБ от институциите и местната власт.
– Доверието в ГЕРБ вече е толкова ниско, че дори не знам дали някой, освен партийната база, има каквото и да било доверие в тях. Имайки възможност да покажат, че наистина са евро-атлантици като подкрепят антикорупционните закони, те избраха да не го направят. Повече от веднъж.
Празните декларации за евро-атлантизъм без сериозни антикорупционни закони и реформирани институции са единствено празен популизъм. Всичко е просто мъгла и прах.
Единствено избирателите могат да прекъснат този омагьосан кръг.
Трябва да разберат, че не могат да гласуват за фалшиви евро-атлантици или директни анти-европейци и в същото време да искат благосъстояние като в западните демокрации.
Просто не става така. Избирателите трябва да се отърсят от мъглата, която им закрива очите от 15 години, и да гласуват за истински демократични партии.
Така ще видим дали има шанс за реформа на институциите и за започването на нормален демократичен живот в страната. В противен случай ще продължим да вървим на място, докато светът ни минава като бърз влак минаващ край малка гара.
