Начало Водещи Любомир Аламанов за ДЕБАТИ: Целият омагьосан кръг може да се разкъса само...

Любомир Аламанов за ДЕБАТИ: Целият омагьосан кръг може да се разкъса само от избирателите

64
Любомир Аламанов

Любомир Аламанов работи в сферата на комуникациите повече от 20 години. През 2016 г. е посочен за един от най-влиятелните комуникационни специалисти в сферата на Community Relations. Една от най-авторитетните световни медии за комуникации PR News го включи в своя ежегоден списък с професионалисти-иноватори. The Holmes Report го посочи в престижния списък Innovator 25 EMEA 2018. Най-голямата световна организация на ПР-агенции и национални асоциации International Communications Consultancy Organization (ICCO) го номинира четири години поред за PR Leader за целия свят в престижните Global Awards 2018, 2019, 2020, 2021. PR News го номинира за CEO of the Year 2019. Включен е в списъка PR People of the Year 2020. Печели приза PR Professional of the Year и е номиниран за PR Team Leader of the Year на Platinum PR Awards 2021. Любомир Аламанов е един от създателите на Българската асоциация на ПР агенциите и неин пръв председател.

– Г-н Аламанов, оптимист ли сте за съставяне на правителство с третия мандат? Президентът Румен Радев заяви, че очаква да се случи чудо, а вицепрезидентът Йотова се определи като „вероятно последният оптимист“, който вярва в съставянето на правителство.

– Създаване на правителство е свързано с оформяне на малко по-стабилно мнозинство.

В момента в парламента има три вида политически сили – антиевропейски, демократични и клептократични.

Демократичните сили опитаха да съставят мнозинство на основата на антикорупционно законодателство, като се опряха на непрекъснатите заклинания на останалите партии в парламента, че всички са против корупцията. Но се видя, че това е само на думи.

На практика всички освен ПП-ДБ избягаха от реални реформи. Затова и пропадна тази възможност. Остава единствено клептократичните сили, които и без това си гласуват заедно, да решат дали искат да официализират мнозинството си като направят правителство с третия мандат.

Шансът не е голям, защото на тях им трябва антикорупционно лице, което да показват и зад което да се скрият. Но май вече няма кой да им се върже на лъжите.

– Защо ГЕРБ-СДС са твърдо убедени да не подкрепят каквото и да е правителство, дори и то да е обединено около краткосрочна национална програма?

– Защото от една страна не искат да се приемат антикорупционните закони и не искат да се реформират институциите и силовите служби. А от друга страна не искат да направят правителство без анти-корупционно лице като ППДБ, което да използват като параван.

Те си имат мнозинство, даже няколко. Свидетели бяхме как си гласуват каквото си поискат с ДПС, с ИТН, с „Възраждане“, и в парламента, а и в Столичния общински съвет.

Но явно не искат да официализират някое от тези мнозинства. За пореден път отказват да поемат отговорност, въпреки че за пореден път са „големите победители“, а предпочитат да ни хвърлят отново в хаоса на поредни избори.

– Темата за противодействие на корупцията сякаш се припознава от повечето партии в парламента, но въпреки това опитът за обединяване около декларацията на ПП-ДБ, третираща тази тема, не мина. Каква е причината – опит за присвояване на темата, фасадна загриженост или просто защото инициативата идва от очевидно най-невижданата в парламента политическа сила?

– Причината е много проста. Всички политически сили, освен ППДБ, са за реформи и промени само на думи. Като дойде време за реални действия и реално приемане на законите, нужни за разбиване на антикорупционните практики и за нормализирането на службите, всички партии спират да действат, сякаш някой им е дръпнал ръчната спирачка.

На тях им харесва статуквото, харесва им положението такова, каквото е в момента, и не искат да се променя нищо. Затова се въртим в омагьосан кръг, затова няма реформи вече 15 години, затова няма плащания по Плана за възстановяване, затова няма Шенген и Еврозона, затова няма инвеститори, затова изоставаме катастрофално от Румъния. Огромната част от политическите сили на практика не искат промени. Това е.

– Оздравителен ли е наистина процесът на разцепление в ДПС и как прогнозирате да приключи?

– Това е вътрешен процес, за който нямам много информация. Но знам, че избирателите на ДПС са спокойни и консервативни хора, които много са преживели и не харесват резките промени и агресивното поведение.

Ако някой политик си мисли, че може да ги превземе за една седмица, според мен ще сбърка.

– Подобни процеси на разцепление имаше и при други партии – на какво се дължи тази тенденция и очаквате ли процесът да обхване и други партии?

– Разцепление се вижда в партии, в които интересът е по-важен от идеологията и от идеята да се направи нещо полезно за България. Въпреки всички популистки изказвания, явно представителите на тези партии гонят личен интерес, предполагам финансов, при взимането на решение какво да правят.

И това се отразява директно върху тях и съответните политически сили.

– При нови предсрочни избори очаквате ли по-различна картина и формиране на нов управленски формат? ГЕРБ-СДС говорят за обединение, забранява се дамгосването, въпреки че на този фон продължава изчегъртването на кадри на ПП-ДБ от институции и местната власт.

– При ГЕРБ разликата между думи и действия вече е толкова голяма, че даже не знам дали някой освен партийното ядро има каквото и да е доверие в тях. Те имаха възможност да докажат, че са истински евро-атлантици като подкрепят анти-корупционните закони, но не го направиха. И то няколко пъти.

А както знаем, декларативният евро-атлантизъм без сериозни анти-корупционни закони и реформирани институции е само клептократичен популизъм. Всичко е само прах и мъгла.

Целият омагьосан кръг може да се разкъса само от избирателите.

Те трябва да проумеят, че няма как да гласуват за фалшиви евро-атлантици или директни анти-европейци, а в същото време да искат да живеем богато като в западните демокрации.

Просто не става така. Избирателите трябва най-накрая да се отърсят от тази мъгла, която 15 години им пречи да видят реалността, трябва най-накрая да гласуват за истински демократични партии.

За да може да видим дали има шанс да се реформират институциите и да започнем да живеем като нормална демократична държава. Иначе ще продължим да се въртим на място, а светът да ни подминава като бърз влак малка гара.