Любомир Аламанов работи в сферата на комуникациите повече от 20 години. През 2016 г. е посочен за един от най-влиятелните комуникационни специалисти в сферата на Community Relations. Една от най-авторитетните световни медии за комуникации PR News го включи в своя ежегоден списък с професионалисти-иноватори. The Holmes Report го посочи в престижния списък Innovator 25 EMEA 2018. Най-голямата световна организация на ПР-агенции и национални асоциации International Communications Consultancy Organization (ICCO) го номинира четири години поред за PR Leader за целия свят в престижните Global Awards 2018, 2019, 2020, 2021. PR News го номинира за CEO of the Year 2019. Включен е в списъка PR People of the Year 2020. Печели приза PR Professional of the Year и е номиниран за PR Team Leader of the Year на Platinum PR Awards 2021. Любомир Аламанов е един от създателите на Българската асоциация на ПР агенциите и неин пръв председател.
– Г-н Аламанов, в края на годината сме свидетели на, вероятно, исторически промени в българския политически ландшафт – една от емблематичните за прехода партии, каквато е ДПС, претърпя трус, какъвто не сме очаквали да видим. Как това ще се отрази в дългосрочна перспектива и ако гледаме в посока на нови парламентарни избори? Може ли ДПС да се превърне във водеща политическа сила, която да определя дневния ред в страната?
– Проблемът не е дали ДПС ще увеличи присъствието си в парламента. Проблемът е какво представлява и как постига резултатите си. От една страна това е може би първият политически субект в новата ни история, който не се опира на идеология, даже не мимикрира идеология или философия в основата си. А само казва „ние ще решим проблемите ви“ на своите избиратели.
Политолозите трябва да кажат как се дефинира подобен субект в науката, на практика това е корпоративен подход на директни финансови и обществени решения, но с политически средства. Което може да изглежда успешно и практично на пръв поглед, но е опасно, защото може да „счупи“ и без това крехката ни демокрация.
Масовата публика може да се подлъже по бързите решения и липсата на политически обструкции и да спре да вярва и гласува за някакви либерали, консерватори, леви, десни, централни и други подобни. А това ще доведе до своеобразно „корпоративизиране“ на самия политически процес.
Днес то може да решава някакви проблеми на отделни общини или някои хора, но утре може да решава само проблемите на Председателя на корпорацията, и няма да има никакви компенсаторни механизми, които да попречат на този процес.
Виждаме какво се случва в момента с някои институции, представете си това да е с абсолютно всички системи в държавата.
– Като цяло и годината беше белязана и с други важни събития. Можете ли да определите едно тях, което ще остави дълбока следа в политическия, а и икономическия ландшафт на страната и ще има последици и занапред?
– Развалянето на така наречената сглобка, т.е. бламирането на продължаването на кабинета Денков/Габриел е такова събитие. То вече се отрази с провал на усвояване на средствата по Плана за възстановяване, а това са много милиарди, които не се вляха в българската икономика.
Със сигурност нямаше да се стига до предложения от сегашното Служебно правителство бюджет за 2025г., който беше разкритикуван от почти всички политически сили и целия бизнес. Развалянето на Сглобката можеше да има и тежки политически последици, ако се беше провалило влизането ни в сухопътния Шенген. За щастие процедурите в този процес бяха направени да са автоматични и не зависеха от действията или бездействието на Служебното правителство.
А в близко бъдеще ще видим дали и как ще продължи процесът по влизане в Еврозоната и въвеждане на еврото.
– Смятате ли, че, като цяло, протестите след 2020 година и появата на нови политически субекти, доведе до „оздравяване“ на демократичните процеси у нас и събитията, на които сме свидетели днес, нямаше да се случат?
Определено протестите от 2020 г. започнаха процеси, които иначе нямаше да се случат. Основното беше публичното разкриване на отвратителното задкулисие, което е пуснало пипала в системите и институциите.
Вече всичко зависи от избирателите дали искат да живеят по онзи начин или искат нещо да променят. Включително дали тези промени могат да се направят от стари политически субекти или трябва да се появят нови, които да отразяват смяната в поколенията в политиката.
– Очевидно до края на тази година няма да има приет бюджет и промени в Закона за съдебната власт, с които може да бъде осуетен изборът на главен прокурор, а имаше техническо време това да се случи. Защо се забави този процес, от кои играчи и какъв е интересът им?
– На моменти изглеждаше сякаш само ПП-ДБ искат да се спре избора на главен прокурор, а всички останали политически субекти се опитват да спечелят политически дивиденти с мисъл за нови избори.
Но действията на някои институции, особено на прокуратурата, може би показаха и на други формации, че трябва да направят нещо по въпроса. Остава да се види дали преговорите за нов кабинет са искрени и целят реално управление с дълбоки реформи, или само целят губене на време, за да мине изборът за главен прокурор. Скоро ще стане ясно.
– Засилва ли се влиянието на политическия терен на президента? Има ли промяна в поведението му след изборите в САЩ?
– Президентът по-скоро действа спрямо ограниченията на правомощията му. Неговото влияние би се засилило много, ако има промяна в решението на Конституционния съд за назначаване на служебен кабинет.
Ако президентът си върне тази власт, при толкова фрагментиран парламент и дълбоки разломи в обществото, ролята му на политическия терен ще се засили. Но за да се прецени реалната тежест, той трябва да излезе от институцията и да поведе политическа формация на избори, независимо дали нова или вече готова.
Тогава ще стане ясно как и дали може да трансформира одобрението си, което социологическите агенции му дават, в реално получени гласове.
